Невер е любимата ми есенна приказка. С мъглите сутрин и залезите над Лоара (ph.1), и невзрачните кубчета до нея с разкошни гледки – хотел Меркюр – и най-вече места за слушане – Домът на културата (ph.2)– център на Д’Жаз фестивала в Невер. След кратко изкачване от крайбрежието по трасирани преди 5 века стъпълца (ph.3) към първия замък на Лоара (ph.4) се стига до разположената в подземията на съседната му сграда изба, където навремето спектакли е изнасяла градската гилотина, а в 26-ото издание на фестивала незабравимо ни режат главите – както биха се изразили по-младите – китарата на Миша Фицджералд Мишел и акордеонът на Венсан Пейрани. И за да е вкусът ми поглезен докрай – майсторската композиция на живеещия срещу нея микропивовар с големи находки Жак Ансо.
Подобно на предни издания, програмата на фестивала е еклектична, залагаща в началото и в края на сигурни ценности – горди сме, че сме ги споделяли и с публиката на Джаzz+: Юн Сун На и Роберто Фонсека. Между тях удобно се наместват други не по-малко значими имена, редовно представяни в Слънчев джаз+ с легитимно разпространявани дискове у нас – Йоахим Кун с Мажид Бекас и Рамон Лопес и Виджай Айер трио. Отдавнашна традиция са и различните програми-посвещения: в този сезон е ред на Джанис Джоплин (Оркестърът на Франк Тортийе), Ник Дрейк (Миша Ф. Мишел), Телониъс Монк и Дюк Елингтън (Компани де мюзик а уир с Жоро Корназов на тромбона), Бах-Голдберг (Дан Тепфер) и Дон Чери (Алдо Романо). Екстра-джазова тема сега бе литературата с обеден спектакъл с рецитиране по Реймон Карвер на Пиер Бо и челото на Венсан Куртоа и мегапроект на Марк Дюкре, опитващ се да предаде словото на Набоков в постфюжън а ла 70те и три групи свирещи едновременно.
Но подобно събитие винаги ме изненадва с някое откритие и в случая акордеонистът от квартета на Юн Сун На Венсан Пейрани бе първото. Оказва се не само мое, няколко френски джаз-приза му очертават възходяща траектория в стил, който няма да рискувам ако определя като акордеон-минимъл. Собствени дълги поетични импровизации, ривайвъл-трактовки на американски фолксонгс от преди век и половина и безспорно повляни от Юн Сун възстановки-вокализи по Гизмонти. Съжалявам, че не съм гледал акомпанятора Пейрани, но солистът Венсан определено ми допадна с младия полъх и сдържаната шоу-нагласа (едновременно свирене на акордина с лява ръка и държане на басите с дясна, ph.5) в инструмента, белязал заедно с китарата френското влияние в джаза в последните 75 години. Другото соло по Ривърмен на Дрейк ни оставя както се казва да точим лиги дълго след като също толкова младият Миша Ф.Мишел вече е прибрал китарата си, а придружаващият го в повечето парчета Оливие Кундуно – виолончелото си. Темата за солата няма да бъде пълна без да отбележим майсторството на Корназов (ph.7) в интересния поглед към Монк и Елингтън на Компани де мюзик а уир, където няма да е пресилено да изтъкнем Жоро като синоним на най-запомнящо се присъствие и на най-свободно боравене с материята.
Второто откритие бе експлозивно-унасящото холандско-сенегалско трио Рейсегер (виолончело)-Фраанье (пиано)-Силя (вокал, ксалам, м’бира). Умело излъгано очакване за подобие на Майкъл Наймън в началните пиано-акорди, разсечено от средата на залата с незабелязаната поява и неистовия стон на Силя, преляни в изящни негови вокални партии на фона на звуците на близките до калимбата инструменти, разнесени в ефира с челото във всичките му възможни (включително китарни) звучности или ревербиращи под капака на рояла, с който сенегалецът бе в усърден диалог. Vis-à-vis, tête-à-tête, bouche-à-bouche – всичко това е вярно, но и непълно като става дума за подобен истински многопластов, мултикултурен и транс-инструментален проект, далеч от простите наслагвания на сола в комерсиалните му подобия.
Мерси Роже, Мартин, Женвиев и всички от Д’Жаз Невер!
Авторски репортаж с музика от фестивала в Слънчев джаз+ на 24 ноември по Радио София с подкаст по Радио Бинар. Юн Сун На, Миша Фицджералд Мишел и Роберто Фонсека са част от плейлиста на Дуенде по Радио Бинар.
Ludmiljazz's Blog 