По пътя на рибите El camino del pescado

„Чудото на рибите“ е прекрасна боса нова сюита на Милтон Нашименто, без много общо с библейската легенда. Когато издава едноименния албум, диктатурата в Бразилия цензурира всичко и повечето от пиесите са инструментални. Гласовете са изпяти година по-късно по време на турне, чийто запис е определен за едно от най-влиятелните и авангардни бразилски произведения за миналия век. До ден-днешен пиесата е любима и на младите – представена е дори на фестивала в Авиньон от Тигана Сантана.

 

 

 

Рибите в испанските музикални традиции естествено ни водят по крайбрежието. Камарон пее за дребните рибки, Лола Флорес – за сушеното филе от тон „мохама“, а в съседното Барбате, където е раят на тона, Ноно Гарсия превръща детска песничка в музика към филма от 2004 “Atúnes en el paraíso”, чиято заглавна тема я пише Хавиер Руибал.

 

 

 

Осемдесетте години носят свободата в Испания, а един от символите ѝ стават Мадридската и Валенсианската „Мовида“. Тогава се заговаря за т.н. „път на бакалаото“, свързващ денонощния купон, който превръща всеки четвъртък вечер в нескончаема веселба до понеделник сутрин. Пътят свързва няколко дискотеки около Валенсия, които редуват работното си време така, че посетителите им да не спират над 72-часовия си маратон.

Позоваването на характерната за Баския риба е от един диджей, който така хвали новата си музика – „пресно бакалао от Билбао“. Твърди се, че музиката във Валенсия е била по-авангардна от тази в Мадрид, а нашествието от млади хора не спира до средата на 90-те, когат „бакалаото“ е изядено от успеха си. Поколенията се сменят, мескалинът отстъпва място на т.н. „дизайнерска‘ дрога, за музиката да не говорим. Фиестата се пренася на север, в Барселона и до сега продължава в отсрещната Ибиса.

 

 

Плейлистът представя световните рибени пасажи като музика на ída y vuelta от времето на Сидни Бешет, през „Иракере“ с Чучо Валдес, до последната творба на Раби Абу-Халил, „The Flood and the Fate of the Fish“ – сюрреалистична, както той си знае. Нарочно пропускаме „Пъстървата“ на Шуберт и „Аквариумът“ на Сен-Санс, за тях има класически стрийм, за мряната и другите, които се молят за дъжд – фолклорен.

 

Публикувано на босанова, бразилска музика, джаз, кино, кулинарно, пътешествия, риба. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s