Reinheitsgebot vs Beethoven

Краят на ноември – началото на декември 2013 ще се запомнят с две неща от биролозите и бирофилите. Почти едновременното им случване може да е случайно съвпадение във времето, но същността им е доста сходна. В две последователни статии имам удоволствието да хвърля малко допълнителна светлина към кратките информации на световните агенции. Ето първата:

Федерацията на немските пивовари, член на Пивоварите на Европа, в лицето на председателя й д-р Ханс-Георг Ейлс предостави на баварските власти официалната кандидатура на Закона за чистотата на бирата от 1516 (Reinheitsgebot) за одобряване като част от кандидатурите на Германия за включване в листата на ЮНЕСКО на нематериалното световно културно наследство. Друга немска кандидатура, която също очаква подкрепа първо на местно ниво е тази на Лудвиг ван Бетовен. В блога ми вече е ставало дума за т.н. „живи човешки съкровища”, сред които са песните на Бистришките баби, на Сибилите в Майорка и фламенкото в Испания.

На пръв поглед е леко смущаващо, че сред произведения на духа са и кандидатури като тази на Закона за чистотата на бирата или тази на френското гастрономическо 4-степенно меню.

Но като става дума за дух, в тези случаи по-важен е духът, отколкото конкретната буква на закона. В него не е записана неоткритата още мая, а от останалите съставки не е включен пшеничения малц и пшеницата, които присъстват във всички баварски господарски вайс/вайцен бири. Ако маята по подразбиране би могла да стане част от закона, тъй като тя винаги е присъствала в диво или полудиво състояние, не така стоят нещата с по-скъпата пшеница – малцувана или не. Зли езики винаги са коментирали Reinheitsgebot като ограничение, наложено от кроненпринцовете на простолюдието в духа на „като няма достатъчно пшеница и ръж за всички, ще пиете само ечемик”, а спрямо хмела други, не по-малко подмолни коментатори нашепват, че там трябва да се търси заровеното куче. По него време е имало доста процеси на пивоварки-вещици (и преди, и след излизането на варенето на бира от манастирите, това си е било отвсякъде женска дейност) – обвинявали са ги, че дяволът се е вселявал в прекалилите с бирата им бюргери и пейзани. Канабисът, от чието семейство е хмелът често е ставал част от т.н. gruit заедно с атропиносъдържащата черна попадийка, с който бирата се е овкусявала и запазвала за по-дълго.

Говорейки за дух и буква, не трябва да пропускаме, че доста след обединението на Германия в държава (1871) става и повсеместното приемане (1906) на Reinheitsgebot, въпреки, че това е било едно от предварителните условия на Бавария за присъединяването й към Райха на Кайзер Вилхелм I. Сред обясненията за забавянето не е за подценяване реакцията на севернонемските пивовари, използващи традиционално други треви и плодове в бирите си. В края на 80-те Европейският съд също иска „лифтинг” на закона, но той се прилага само за внасяните в Германия бири. След обединението, добавянето на захар в повторната ферментация на една монашеска бира от бившето ГДР (Ньоцел) е причина за няколкогодишната „Бранденбургска бирена война”, която завършва с победа на монасите черното им пиво също да може да носи генеричното име bier вместо временно наложеното Аbt.

Другото, рядко споменавано въздействие на закона също е в отговарящите на духа и буквата му бири, оставящи твърде малко въображение на пивоварите и оттам усещането за униформизираност на немските (а и всички световни) пилзове/лагери, т.е. масовата (около 90% в световен мащаб) долно/дънноферментирала бира. Естествено, прилагането на ароматични най-вече североамерикански хмелове е възможно излизане от ситуацията, прилагано от баварски иновативни пивовари като Шнайдер и Камба, за наша радост, отскоро вече и в София!

Привържениците на закона, действал между другото стотина години и в съседна Гърция (въведен е от баварския принц Ото(н) след интронизирането му като крал в средата на 30-те на 19-и век и последвалата „баварокрация”) са спокойни, че в бирата липсват не само консерванти, но и ерзац-съставки като ориз и царевица (сурогати по БДС). Противниците съжаляват невъзможността за обогатяване на вкуса на бирата с тревни, плодни или ръжени съставки. Тъй като съдовете за отлежаване също не са обект на закона, използването на все по-модерните барици от дестилати и силни вина включително и от немски привовари по-скоро е в нарушение на закона, но за сметка на това позволява създадаването на шедьоври като коледните бири на  Хиршбрау Зонтхофен, за които говорих по повод Le Mondial de la Biere Mulhouse 2013. Подобна е и ситуацията с други технологични хитрости като айсбирите и екстремните им приложения, позволяващи достигането на 60-градусови немски бири (Schorschbräu) и евентуалното им противоречие или не с Reinheitsgebot.

Не на последно място са останалите „букви” в закона, третиращи цената и наказанията за неспазването му. При прилагането му и до ден днешен е почти невъзможно спазването на изискуема цена от 1 до 2 пфенига на (еднолитров) мас, т.е. двойна халба, а и не съм срещал прилагане на безвъзмездната конфискация на немска бира произведена в несъответствие с Reinheitsgebot.

При всички случаи, ако кандидатурата мине на местно ниво, предстои гласуването й в ЮНЕСКО и при благоприятно развитие, 500 години след обнародването си, Reinheitsgebot ще бъде официално признат за част от световното нематериално културно наследство. А ние ще се радваме на материалното му изражение, част от културата на бирата и естествено признание на универсалния й език.

Следва тук!

Advertisements
Публикувано на бира, вино, дипломация, фламенко, юнеско световно наследство и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Reinheitsgebot vs Beethoven

  1. Pingback: Zundert – десетата трапистка?! | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s