Et si…

„Avec un Si on peut mettre Paris en bouteille“ (Ако Париж беше вино, можеше да го дложим в бутилка) – фр.пословица

Като започвах блога си преди три години „рециклирах” по-ранни писания по и без повод. Едно от тях бе Моят (Д)Жо Дасен. Есента на 2013 нещо подобно направи известната от мюзикъла „Клетниците” Елен Сегaра с виртуалните си дуа с Джо, събрани в диска Et si tu n’existais pas. Не мога да го приема еднозначно като колегите от Фигаро – „несъстоялата се почит”, „абсолютния кич в едноименния клип”, нито като купувачите във FNAC с петте им звезди.

Обвиненията в търговски трик са най-малкото, което може да се отправи априорно към подобен проект. Изпадайки в защитна поза, певицата навсякъде повтаря, че ако не са настоявали синовете на Дасен, тя в никакъв случай не би се съгласила. Да не говорим за разразилия се скандал по същото време във Франция между две звезди, когато едната без да пита другата й посвещава не съвсем успешен албум. Така че, Елен Сегара има за какво да се притеснява и на какво да залага – наследниците на Дасен виждали в нея женската му версия. Известни аранжори не могат да се отърсят от оригиналите и се отказват, единствено съпругът й, роден 4 години преди смъртта на Дасен успява. Поне според нея, издателите й и разбира се масовите продажби, на които оригиналът се е радвал единствено в Южна Америка и Русия (подробности – в горната статия от блога ми). Лошо няма в подпъхването тук-там на укулеле (Si tu t’appelles mélancolie), допълнителен щрайх (Salut), малко джази-пиано (Salut), бас (Happy Birthday), електронни програмации (в заглавната) и ориенталски груув (L’été indien). Нито в подборката на песни, лесни за диалогизиране и с малки изключения не от съвсем христоматийните. Не че и самият Джо не го е правил, но Сегaра не издържа единственото възможно сравнение в постната й версия на Le Jardin de Luxembourg. Изключителна е и силата на Дасен в репризите, включително и френските му версии на вечни хитове като Sailing на Род Стюард, чиито френски послания са есенцията на целия Дасен (“un silence qui dit je t’aime…”). За съжаление и там, както и в останалите близки до оригинала преработки на Сегaра трудно може да забравим виртуалната страна, въпреки заявената в пиар материалите й искреност. Хубавото си остава, че с подобен продукт има шанс някой да се обърне и към оригинала, който често бе напук на star-system, да не говорим за прекрасния урок по френски с отлични италиански автори (Котуньо, Палавичини).

В Дуенде единственият критерий е самото дуенде – без значение дали Касандра Уилсън пее с американски акцент наполитанска канцонета или Рита Маркотули поиталианчва и вкарва в джаза Пинк Флойд. Затова от 13-те парчета на Елен Сегaра при нас ще звучат само две – шеговитата а ла Карла Бруни версия на Champs Elysées (единствената без неговия глас и затова най-свободната) и Salut с вокала на Дасен от пробите, позволяващ промяна на темпото и доказателство, че и деконструкцията може да е позитивна. Колкото до дуендето – заслужава си всеки, който си задава въпроси да прочете и възможните отговори на Лорка.

Advertisements
Публикувано на музика, радио и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s