Liquid Spirit

Liquid Spirit
Едно наскоро публикувано проучване върху генома на бирената мая е конкретният повод за новото развитие на темата джаз и бира. Оказва се, че маята, с която ферментират всички най-масови бири в света – наричана понякога Saccharomyces pastorianus (на името на откривателя на бирената мая Луи Пастьор), а преди век и Saccharomyces carlsbergensis (на името на пивоварната, където за пръв път в 1904 е описана от миколога Емил Хансен) – е, подобно на джаза, плод на срещата на два континента, на две, в случая микробиологични култури с общ знаменател – откриването на Америка и установяването на (робо)търговски връзки.
В досегашните си разработки на темата съм се спирал на почти едновременното споделяне на ценности, предизвикани не на последно място и от технологичните открития на 19 век, но се оказа, че истинското начало на този – в случая спонтанен обмен е в 16 в. Доказателството e в публикацията на Либкинд в журнал на Националната академия на науките на САЩ (2011), придобила по-голяма публичност в началото на 2013 от посветения й материал на сайта Popular Science. Е, и на научните открития, както и на изгряващите таланти в джаза им трябва време да станат известни, но не за това иде реч.
Въпреки относително късното идване на бял свят на пилзовете и отлежалите им „версии” – лагер бирите и растящото им доскоро търговско надмощие над традиционните ейлове, първите свидетелства в Бавария за тях са около 1500-та година. Доскоро нямаше обяснение как и откъде са се появили, а също и защо толкова по-късно от останалите щамове, позволяващи на човечеството да си вари бира няколко хилядолетия. Изследванията на генома на маята им намира обяснението доста далеч, но за сметка на това достатъчно прецизно. Да не забравяме, че бирата, макар и традиционно свързвана с по-северните европейски култури всъщност е родена доста по- на юг. Парадокс? Съвсем не, защото и в двата случая става дума за една от основните й съставки – малцуваното зърно (в най-ранните археологически доказателства от Jia-Hu, днешен Китай това е ориз), но досега не е бил изследван главния „маг”, маята (едва ли е толкова случайно фонетичното й сходство с магия μαγιά/μαγεία).
Геномът на маята за долна/дънна ферментация всъщност показва, че тя произлиза от случайната среща на традиционната бирена мая (включително дивите й разновидности), работеща при високи температури и изплуваща на повърхността на варилния съд (откъдето и вида бира известен като горно/повърхностно ферментирала) с неочаквана нейна гостенка, идваща от Патагония и адаптирана към ниските температури. Името й Saccharomyces eubayanus е съставка от eu (Европа) и оригиналния щам, открит в Патагония и назован просто Saccharomyces bayanus.
Разбира се, не е доказано как щамът идва в Европа: с дърво, плод или насекомо, но това не е толкова важно. Факт е, че дива мая за долна/дънна ферментация до този момент не е открита в Европа, докато в Патагония има доказани разновидности на Saccharomyces bayanus.
После нещата стават лесни – новият вид първо случайно, а по-късно – нарочно пътува от една до друга пивоварна, останалото го знаете.
И ако се върнем в аналогиите джаз – бира, вече сме отбелязвали сходната им целева аудитория – отворени хора, търсещи автентичното преживяване и оценяващи различността. Най-голямото предизвикателство е намирането не толкова на нови съставки и подправки. И джазът, и бирата ги асимилират прекрасно. Възходът на микропивоварните в ерата на етнофюжъна (и обратното) е достатъчно показателен. Уникалността на вкуса е нещо, което колкото и да е свързано с тях, най-вече зависи от невидимата мая/магия. Които могат да си останат непознати ако не е била страстта към пътувания, срещи и обмени от всякакво естество.
Или както го пее Грегъри Портър в новия си албум Liquid Spirit: „Let the liquid spirit free/The folk are thirsty… take a cup when your spirits low”

Advertisements
Публикувано на бира, джаз, пътешествия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s