Milestones

Освен километрични камъни (заменени в магистралите с невзрачни табелки), това е игра на думи на Майлз Дейвис в заглавието на негов албум и композиция в смисъл на „тоновете на Майлз”. В последната част на импресиите си от Мондиала в Мюлуз ще се опитам да предам и отсенките на основните тонове в актуалното биротворчество на домакините, в случая – Франция и организаторите – Канада и в частност Квебек. Които са и вид километрични камъни по пътищата (и кръстопътищата) на развитието на бирата.

Една от първите бири, с които започна пътешествието ми из щандовете на изложителите бе Fleur de sureau на новата елзаска микропивоварна Cabrio. Цветът от бъз не е само част от името, а и активна съставка на тази леко мътна, с не много плътна пяна, но с отличен балансиран аромат, където, както и във вкуса нотките бъз само допълват хмеловите аромати без да ги изместват напълно, а финалът е учудващо дълъг и сух за подобна лека, бих казал – летна бира с 5, 4% алк., на която дори малко подценяващо виждам, че съм дал оценка 8 по десетобалната. „Насмешлива, изобретателна, оригинална” – така се самоопределя планинската „козичка” (името на пивоварната, да не задълбаваме в митологичното многообразие на символа на непокорната коза, част от които използвани в имиджа на бок-бирите, така далечни от елзаските си посестрими). В съседство, магичните смески (отново бъз, но за да е като в българския вариант, бъз и коприва) впечатляваха по-скоро с цвета си (тревисто зелено), отколкото с прекалено сладникавия според мен вкус. Красивата легенда за големия магьосник, поканен от виконта на Сенон (Вогезите) да спаси местното население от преследванията на инквизицията е в основата на проекта на местната пивоварна, чийто основател Марк Арбогаст твърди, че рецептите са му предадени от стара лечителка, живееща на ул.Дяволска. За зелена френска бира съм писал и в книгата си в частта за растенията – и на Мондиала от пивоварна Монблан я продаваха заедно с виолет(к)овата си бира, но честно казано предпочетох да спестя любопитство, време и дегустационни талони както за тях, така и за елзасците Сен Пиер с опитите им със сливи, праскови, кестени и боровинки – така или иначе вече познавам добри подобни екземпляри на други производители. Достатъчна ми бе дегустацията на бири с върбинка и с нуга на пивоварна Бурганел –прекалено налагащи се, може би нелоши за специално сутрешно афтър-парти, както и шафрановата бира би била добър акомпанимент на някое модно дефиле (всъщност, опитах я благодарение на един моден готвач, спретващ на живо невероятни комбинации, в случая на шафрановата бира – като съставка на задушени бели патладжани). Тук е естественото място да стане дума за отколешния финес на френската кулинария, отваряща се все повече към бирата като към партньор не само в рецептите, а и в поднасянето както на традиционни френски гордости (най-вече сирена, за които Съюзът на френските пивовари раздаваше прекрасни книжки за съответствията бира-сирене), така и на изтънчени продукти, като есетровата риба и есетровия хайвер. Особено ме впечатли произведеното от микропивоварната Сорнен сирене, отлежавало в бира – в Нормандия Изини Сен-Мер правят специален камамбер в сидра и в калвадос, в Белгия трапистите от Шиме също отскоро предлагат сиренето си отлежало в Гранд’резерв (най-добрата им бира). Така че, съчетанието на история (да не забравяме старите ми приятели от лионската Ninkasi с новата им впечатляваща IPA), природа и кулинарни изкушения смело може да се предложи като обобщение на съвременните френски търсения в пивоварството. Като добавим към това работата на асоциациите, сдруженията и отделните ентусиасти по разпространението им – от брасотерапевти (Кристиан), през директни интернет-продажби (Осуин Родригес и interdrinks.fr) до тесноспециализирани кависти (Стефан Максан и Planète Soif), пътят към (без)крайния ценител е сигурен не на последно място и благодарение на такива milestones.

Подобни са и организационните структури в Квебек и тук е мястото за нарочните ми благодарности както към организаторите от асоциацията Mondial de la bière на която всеки може да стане член чрез определена вноска (merci Katia Bouchard!), така и на доброволците, с които бе удоволствие не само да беседваш, да учиш новости и да навлизаш в тайни за посветени, а най-вече да се чувстваш част от едно по-добро общество, отворено към любознателните, пътешествениците в сетивния свят и неуморимите, както те ни наричат bièretrotters. A колкото до микропивоварните – без значение дали от Квебек или от Онтарио, това бяха уникални (без да са екстремни) усещания както в най-модните стилове (Saison, IPA), така и в собствените им идеи като Brasseurs sans gluten или Aphrodisiaque (Dieu du ciel), при които името казва всичко. Шортлистът на канадските ми пристрастия (оценка поне 9/10) изглежда така: Beau’s – Festival Plus (7%), Muskoka – Twice as Mad Tom IPA (8,4%), Le trou du diable – La Saison du tracteur (6%), La MacTavish in Memoriam (5%), Le Grimoire – Vie de Château (7%).

При всичките бе налице изключителен баланс на горчивина и плодови нотки, тяло, криещо по-засиленото на места алкохолно съдържание и най-вече едновременното усещане за задоволеност и желание за още.

Вместо кода: три (не)типични бири за нощна шапчица-добър ден-лек полет. Ola Duhb 12 на Harviestoun е най-леката (8%) от серията отлежавали в бъчви от сингъл малц, бърбън и шери, като цифрите (от 12 до 30) са за годините, през които предишният еликсир е отлежавал в бъчвата, преди в нея да бъде „ръкоположен” портъра с вискозитет (и не само) на сингъл малц. Потапяш нос в снифтъра и се унасяш в мечтания сън. Утрото е изненадващо свежо, особено като гарнираш оскъдното слънце с мандаринения привкус на Johnny Low Ale Light, където последното определение само насочва, че и IPA може да не загуби и полутон от хармонията си дори и с 2,5% алк. 9/10 за норвежците Lervig с невероятната цена от евро и нещо бутилката!

За из път – до терасата на Europort Bâle-Mulhouse, добре че секюрити контролът бе наблизо – класиките/мейнстрийм/километрични камъни Arrogant Вastard на калифорнийските любимци Stone и 60’ IPA на не по-малко знаковите Dogfish Head (автор: Сам Каладжоне, известен и като водещ на Brewmasters по Discovery). Разполагаш ги в дегустационната чаша на Мондиала на фона на нощната писта и малкото останали кацащи самолети. Повъртяваш ги уж за снимка, подушваш ги и отваряш за последно дегустационния бележник, за да запишеш скрупульозно данни и впечатления. От съседните пейки възпитани по швейцарски сръбски внучета все пак дърпат възрастните си придружители, които се залъгват с полусух сандвич. Почти като в реклама, караща публиката на София филм фест да ръкопляска, дедиците с несигурен поглед ме поглеждат умоляващо. Не схващам дали не е укор – не ни развращавай децата – или питане – къде да я намерим и ние? Последни повиквания за пътниците за Белград, дилемата се решава от самосебе си. До следващите пътувания, срещи, milestones.

Тук можете да откриете галерия с нещата, за които става дума тук, както и с резултатите от конкурсите, официално откриване и т.н. за които не става дума. И разбира се, отново мерси на СПБ!!

Advertisements
Публикувано на Discovery channel, бира, вино, джаз, кино, мода, музика, пътешествия, солера, фестивали и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s