L’écume des jours

Явно има неща, които ми е писано като много ги харесвам в даден момент да се озова от другата им страна. Като студент (а и до сега) си падах по L’écume des jours на Борис Виан и три десетилетия по-късно вече бях в последния му дом, за да оставя българското списание с посветената ми на него импресия (не и преди незнайно защо да позвъня и да ми отворят отсрещната врата – сигурно името Превер и Les feuilles mortes сами са ми насочили ръката). Стоя до бара в пресцентъра на Mondial de la bière и се запознавам със себеподобните си. Дама със сериозен поглед като че ли търси нещо в чашата ми вместо да си подаде нейната на брасотерапевта Кристиан, с който току-що сме се запознали и вече съм потопил нос, а впоследствие и устни в първата ми истинска бразилска бира (брамата от бразилското корабче в Монтрьо преди 17 години не я броя за истинска) – бялата на микропивоварната Wäls. Бях си отбелязал в листата „за откривателство” други нейни по-интригуващи продукти, но като за начало типичната белгийска witte нито ме грабна, нито ме разочарова и докато слушах напътствията на брасотерапевта, усетих погледа, за който току-що ви споделих. Дамата се оказа Аник Перен Льомейрак, автор на поредицата картини с бирена пяна, украсяващи пространството наоколо. Да, ефемерната пяна по стените на чашите е едно от нейните вдъхновения и затова тя наблюдава, скицира и пресъздава образите, които открива. „Kапчици от вечността в океана от време” наричат тази част от творчеството на Аник, която над 30 години не губи вдъхновението си, породено от любовта й към бирата. „Жалко, че някои от най-хубавите бири, които дегустирам не остават достатъчно дълго по стените на специалните им чаши” – признава ми Аник и ме пита с какво обичам да свързвам бирата. Отговарям й – с джаз, отварям „Езикът на бирата” на съответните страници и докато й резюмирам текста, погледът ми спира на пианоктейла от „Пяната на дните”. Явно ми е било писано да споделя заглавието и с артист, на който това сравнение досега не бе хрумвало.

Готвя се да поема малко по-сериозната Saison на същите бразилци. И тя е по белгийска рецепта и е дело на гостувалия им култов пивовар на Бруклин Гарет Оливът (за неговите бири – в някое от следващите писания). Различното е захарта от класическата за страната тръстика (в Белгия е канди). Оказва се, че съм тръгнал по правилната изкачваща се пътечка през шампанизираната им Brut (отлежаваща 9 месеца с мая от Шампан, 11%) към шедьоврите Trippel (отново белгийска рецепта с кори от местни портокали и убедителен тъмномеден цвят, 9%) и най-вече премираната със злато часове по-късно Petroleum (12%) – уж имперски стаут, но отлежавала година с натурално белгийско какао.

Бразилия се оказа и най-голямото ми откритие на Мондиала. Горе-долу знаех какво да очаквам от североамериканските пивовари, задълбаващи в екстремно охмеляване, търсене на нови сортове мая и отлежаване съобразно региона в бъчви от характерния му концентрат. Подобни са и насоките в Италия и сред повечето малки независими пивовари в западните части на Европа, за които също ще стане дума в отделни споделени мисли. Но голямата територия и огромното културно многообразие на заселниците в Бразилия я правят особено интересна за откривателите. Опита ми отново кара да сравнявам артизаналните им бири с бразилската музика и непрекъснатите кръстоски на афро, класика и слънчева енергия, радващи целия свят вече половин век.   Не случайно тази късна есен (а там късна пролет) ще е и първото издание на Мондиала в Рио. Препрочитам собствените си дегустационните бележки от нарочния гид с празни редове и напътстващи раздели: „Basement cervejas especiais – Tony festival (6,5%) – малко по-тъмна на цвят от традиционните мартенски/октоберфест бири към които спада, малко по-ароматна, но не откъм хмел, а откъм сладък малц, средно добра пяна, тревисти нотки и послевкус на орех. Достатъчни са две глътки за да премина към една от най-загряващите бразилски бири (а и не само за мен, доколкото си спомням реакцията на хората около себе си) – Catarina Vintage Ale (8%, златен медал) – отново продължително отлежаване в малки бъчви, откъдето идва силния аромат на кашаса и донякъде – мадейра. Усещат се и във вкуса – добре балансирани от карамалца. Деветка по десетобалната.” Добре, че съм ги водил, иначе като нищо да я объркам с други пивоварни със сходни оценки, но на всичките си продукти – Bodebrown, Colorado, Baden Baden, Karavelle. И те са златни медалисти на трите им национални конкурса от 2011 насам, и при тях европейските стилове намират прекрасни местни „аранжименти” – Bodebrown с какаото в относително лекия, 6,1% IPA или маракуята и гуаябата във вкуса на 9,2% Imperial (Double) IPA; Colorado с рападурата (вид меласа) в 10%-та им Guanabara или бразилският орех в 8% Berthö; Baden Baden с канелата и зелените плодове в относително леката Golden (4,5%); Karavelle с дънната (долната) ферментация, нетипична при стаута (Barba Negra, 11%). Единственият незадълбочен опит за микс на стилове бе Dortmund The White IPA (5%), на която без да влизам в подробности съм дал 7/10 и като преглеждам бележки на колеги си давам сметка, че сигурно недостатъците й са били в по-натрапчивите сладки плодови нотки на белгийска бяла над грейпфрута на драй хопинга с каскейд.

Последните бразилски микропивоварни, с които ми се разшириха усещанията за безбрежност бяха доста по-близки до европейските оригинали, но имаше някаква неуловима кариока-магия при дегустациите на Invicta (имперски IPA и стаут, съответно с 8% и 9% и точно такава оценка по десетобалната скала), Insana (портер, 10,5%), отбелязал съм оценка осем и половина без нищо различно в стилово отношение и най-вече безапелационната десетка на Lust prestige, една от последните дегустирани по време на престоя ми – завършен brut de brut с едногодишна реферментация в бутилка, 11,5% с деликатни плодови нотки в букета, лека карбонизация, разливаща ненатрапчиви идеи мед и круши по небцето. Внимание: бирата рядко се среща извън Бразилия, за разлика от Lust – с шестмесечно отлежаване, 10,5% и по-достъпна цена (естествено, поне двойна спрямо най-добрите белгийски brut бири за които съм писал). Но тъй като дните са преброени, пенливото щастие няма смисъл да бъде обирано с лъжица – в най-добрия случай може да се запази в поредица картини на вникващите в детайла.

Advertisements
Публикувано на бира, босанова, бразилска музика, джаз, книга, музика, фестивали и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s