JAM или смисълът на Jazz Appreciation Month с неговата кулминация – 30 април, обявен в 2012 от ЮНЕСКО за Международен ден на джаза (част 1)

Да, някои български медии предадоха част от новината за втория Международен ден на джаза, който тази година ще бъде с център Истанбул. Но нямаше такива, включително и българската редакция на Турското радио и телевизия, които да споделят причината за избора на космополитния мегаполис.
Началните минути на априлските издания на Слънчев джаз+ по Радио София с последващи подкасти в интернет-платформата на БНР Радио Бинар ще са посветени именно на тази причина, която на пръв поглед може да се стори доста странна – приносът на Турция в световния джаз. Нерде Ню Орлийнс, нерде Стамбул, но само за игнорантите. По-запознатите ще си спомнят Blue Rondo a la Turk написано преди повече от половин век от наскоро напусналия ни Дейв Брубек. Самият Брубек в свое интервю преди около десетина години споделя, че ако е предполагал, че погрешно ще свързват творбата му с Rondo alla Turса на Моцарт е щял да я кръсти само Blue Rondo – нищо, че в основата му е 9/8 такт, чут от турски улични музиканти, които на въпроса му откъде го знаят отговарят, че го носят в себе си, както негрите носят в себе си блуз. Но и по-светнатите са с две и половина десетилетия назад и настрани (в случая на изток) от истината.
Тези от вас, които са чели внимателно възпоминанието ми за основателя на Монтрьо джаз-фестивал Клод Нобс няма как да не са обърнали внимание на името Ертегюн. Именно двамата братя Ахмет и Несухи и техният баща Мюнир – един от най-видните дипломати на Ататюрк (преминава на негова страна още по времето на последния султан, който разчита на уменията му да убеди Мустафа Кемал в неправотата му) – са в основата на турското влияние в американския и оттам в световния джаз. Именно в резиденцията на посланик Ертегюн за пръв път в американската история цветнокожи и бели джаз музиканти правят заедно jam, а на острите писма на възмутени сенатори от Юга, че в Америка не е прието негри да влизат през парадния вход, Н.П.Ертегюн-ефенди отговаря невъзмутимо, че гостите му влизат обикновено оттам, но ако въпросните сенатори настояват, за тях би направил изключение да влязат от задния вход.
Интересът на синовете на посланика към „цветната” музика надхвърля любопитството, с което примерно са гледали и на тях самите като друговерци по време на мандатите на баща им в Швейцария, Англия и Франция, където съдбата отрежда да се завърнат десетилетия по-късно като издатели и промоутъри на съзвездието Atlantic, т.е. от Рей Чарлз, през Арета Франклин до Ерик Клептън и Ролингстоунс (на 83 годишна възраст Ахмет си удря главата в бетонния под след падане от бекстейджа по време на мемориалния концерт на Стоунс в чест на Клинтън, заснет от Скорсезе). След смъртта на баща им и края на Втората световна, братята остават в САЩ и се отдават на музикалния бизнес, посветен на любимите им жанрове блуз и джаз. Още в 1949 измъкват „от нищото” Professor Longhair, който почти до смъртта си в 1980 редовно прави фурор в Монтрьо. В 50-те Ахмет създава под акроним станалите вечни хитове Chains of Love, Sweet Sixteen, Mess Around. През 60-те Ахмет чува демо на Лед Цепелин и не се колебае да подпише с тях, а на другите си „питомци” Кросби, Стийлс, Неш внушава, че на сцената ще са по-добри ако включат и Нийл Йънг. Принудени да продадат Атлантик на Уорнър не след дълго се завръщат в управлението му, а с част от получените средства остават верни на един свой стар каприз – европейския футбол – и създават дрийм-тийма Космос с Пеле и Бекенбауер… Но любовта към музиката не ги напуска – в началото на 80-те Несухи основава международната дивизия на Уорнър и отстоява етно-откритията си пред американските партньори. Ролята на Несухи във възхода на фестивала в Монтрьо е не по-малка от тази на самия му основател и негов приятел, Клод Нобс. Ахмет от своя страна основава в 1983 Rock and Roll Hall of Fame и като ирония на съдбата, новината за кончината му (не излиза от комата след падането, за което вече стана дума) е съобщена от Цепелин в момента на интронизацията им в британския Hall of Fame.
В подкаста на специалното издание на Слънчев джаз+ от началото на 2013 в памет на Нобс звучи и Блуз за Несухи в изпълнение на Клод Нобс и Джордж Уейн, директор на най-големия джаз-фестивал в САЩ – Нюпорт.
За днешните турско-американски музиканти, които и на 30 април ще озвучават Истанбул, връзката им с Джаз+, както и за архивите на Слънчев джаз+, които всяка вечер през април ще ни припомнят гости, тенденции и албуми, знакови за двайсетте години от съществуването на предаването, очаквайте част 2 на JAM или смисълът на Jazz Appreciation Month с неговата кулминация – 30 април, обявен в 2012 от ЮНЕСКО за Международен ден на джаза.

Advertisements
Публикувано на джаз, дипломация, политика, юнеско световно наследство и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s