Idílico – третият живот на един бик след корида

Един от най-големите съвременни испански фламенко-китаристи Висенте Амиго записва в албума си от 2005 Сampo de la verdad – пасодобле за приятеля си тореадор Хосе Томас. Три години по-късно по време на корида в Барселона, Хосе връща жеста на Висенте, като му посвещава борбата с последния бик, Идилико. Зазвучава пасодоблето на Висенте. 550-килограмовият бик е красив като плюшена играчка и със сигурност е роден под щастлива звезда. Бори се за живота си достойно и красиво – може би омаян и от музиката, а може би и за да докаже името си – „идиличен”. Присъстващите твърдят за Божия промисъл, никой не иска смъртта на Идилико – белите кърпички за пощада принуждават съдията, помолен и от тореадора, да се произнесе в полза на достойния противник. И целият спектакъл в уж „антитореадорска” Барселона! За разлика от други негови събратя, чиито паметни плочи съм виждал на входовете на различни Plazas de toros, Идилико (напуснал този свят през зимата на 2010) заживява и трети живот -отново в музиката на Висенте Амиго – този път като предпоследно парче от последния му албум Tierra.
Висенте, носител на Грами за 2001 за най-добър латино-албум е сред любимите китаристи на звездни негови колеги като Пат Матини и Марк Нофлър. На концерт на Марк в Испания се ражда идеята за съчетаване на келтските му звучности с фламенкото и продуцентът и член на бандата му Гай Флетчър поема нещата. Слушайки деветте авторски композиции на Висенте Амиго няма как да не сме понесени към по-добрите земи, без значение дали тези на финалната Рим (в скорошно интервю за Радио 3 Висенте се шегува, че иде реч за Римската империя, когато с келтите са живели заедно) или Кордоба, където снима в гръб възрастните си родители без те да знаят и им посвещава Bolero para los padres. Защото тази музика носи закваската и на булериас, но и на болерос. Тя странства както и хората – предпремиерата заедно с акомпаниращите в диска музиканти на Нофлър вдига на крака келтски фестивал в Глазгоу. А дуендето като че ли само това чака – да си намери нови територии и да ни обгърне в коприната от едноименната имагинерна река на приятеля Амиго.
Горе-долу по-същото време млади надежди на испанския джаз, израстнали покрай вече легендарните Хорхе Пардо, Томатито и Диего ел Сигала представят своята визия за това как би изглеждала срещата на два успоредни стила от първата половина на миналия век. Джипси-суингът и коплата са останали все така жизнени, както и джаза. Едно от последните им възможни взаимни влияния е дело на казващата всичко с името си камерна формация Оле Суинг. Малко по-малко китари от оригиналния квинтет на Hot Club de France, но достойни цигулка и бас ни пренасят във въображението, където Джанго би свирил музиката на събратята си оттатък Пиренеите. Ритъм, който не може да ни остави безучастни към пасодоблес, обединяващи и двете страни след Гражданската война. Едно от включените символни парчета – La bien pagá е изпълнявано както от идолите на Републиката, така и от любимка на Франко. Както вече сме писали, Алмодовар му дава поредна трактовка – както винаги с различно от основното послание (в „Какво направих за да заслужа това” (1984) на негов фон героинята изпълнява съпружеските си задължения с досада), а почти две десетилетия по-късно Диего Сигала заедно с Бебо Валдес правят от него вечно танго с…перуански кахон. Но да се върнем на Оле Суинг и техните версии на Ay pena, penita pena или España cañi, които съответстват на търсения двусмислен кич на корицата, където за символ на иберийския суинг е изобразен (с печат на десния бут) друг особено цéнен и ценéн иберийски продукт – месния и по-точно живата му суровина, която задължително трябва да се разхожда на свобода и да се храни само с жълъди. И за да е веселието пълно – финалът е ни повече, но и ни по-малко…суингиращо-„ритуален” (както е в оригиналното заглавие на Де Фая) Danza del fuego.
Да ни е сладко!
„Рим” и „Идилико” вече са част от плейлиста на Дуенде, останалите – от началото на март.

Advertisements
Публикувано на джаз, кино, корида, музика, радио, фламенко и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Idílico – третият живот на един бик след корида

  1. Коридата е много интересно преживяване и няма как да знае този,който не я е гледал на живо.Да усетят целият този адреналин който витае във въздух и когато бика се насочи към матадора само с едно плавно движение как му избягва .Уникално изкуство,което ватира още от древността,Има и история която гласи, че коридата е като любовта между мъжа и жената.Статията ви е страхотна и дано пак ни пишете.Научих доста ивезтсни имена тук както казвате и ми стана интересно затова ще ги проуча.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s