Dubuisson/Bush или какво се крие зад храстите

Не, това не е поредната добре пазена белгийска тайна. Макар че все още малко българи познават едноименната бира,, тя е сред задължителните за всеки ценител.
Няколко години поред експериментирам с различни – главно белгийски бири – като алтернатива на естествено пенливите вина в новогодишната нощ, а и по други празнични поводи. В „Езикът на бирата” говоря подробно за една скорошна тенденция – „шампанизираните бири”, отлежаващи в Шампан след добавка на мая (дрожди) за истинско шампанско, в бутилки от шампанско, завъртани на четвърт оборот и дегоржирани по всички правила на традиционното производство. В нарочна глава се спирах на истинския спонтанно (като виното) ферментирал ламбик, който в Кантийон понякога включва в себе си каберне совиньон и задължително отлежава в бурета от Бордо или от Херес. А в блога на книгата, когато стана дума за Европейската среща на бирените писатели и блогъри, не пропуснах да отбележа единодушната най-висока оценка в нощта на европейските бири на италианската микропивоварна Дел Борго за нейната бира с кианти с евокативното име „Екилибриста”.
Е, за бирите на братя Дюбуисон подобно определение не трябва да се разглежда в българския смисъл на „еквилибрист”, въпреки че си е чиста еквилибристика умението да направиш нещо повече от бира и нещо повече от вино, което да се харесва еднакво от познавачите и на двете без да ги противопоставя и да дава поредно основание на глупави противопоставяния от рода на север-юг, слънце-луна и елементарно-изискано.
Семейната пивоварна на фамилията Дюбюисон е на почти два и половина века, все си е на същото място и в момента се управлява от осмото поколение Дюбюисон. Наборът бири не е безкрайно голям, но е достатъчно показателен защо белгийската бира може да е много повече от вдъхновение за „микропивоварната революция” първоначално в Северна Америка, а в последствие и в Западна Европа през последния четвърт век.
Освен че е най-старата независима работеща без прекъсване малка пивоварна във френскоезичната част на Белгия и съосновател на Асоциацията на фамилните пивоварни на Белгия, нейната най-известна бира Буш (английският превод на Дюбуисон, храст) е и първата специално създадена „дегустационна” бира в Белгия от началото на 30-те години на миналия век, когато модата на светлите пилзове агресивно шества до превръщането на една от марките му в световен бирен гигант. Но през цялото това време, а и преди това (Наполеоновото нашествие, немската окупация) Дюбюисон успяват не само да оцелеят, а и да наложат името си като еталон за безкомпромисна силна бира за специални поводи. Основата е полутъмната Буш (Bush ambrée), която в течение на времето се оставя да отлежи в дървени бурета и да се предлага около Коледа на редовните клиенти, а след шеметния успех на 2000-те бутилки, специално оставени за третична над шестмесечна рефементация за новото хилядолетие на широката (относително казано) публика всяка година се предлага новата реколта „Буш Престиж”. Плътността на тялото и дървесните нотки не са изненада за ценителите на силни (13 градуса алкохол) ейлове, но в процеса на отлежаване допълнителното разлагане и на последните захари я прави удивително пивка в сравнение с първоизточника – дванайсетградусовата Bush ambrée, доста подходяща за „нощна шапчица”. При всички случаи Престиж си заслужава и името, и цената, дай Боже повече уникални моменти, в които човек да може да си доставя наслада от нея.
Но ако за мен тя е синоним на аристократично бохемство, другите две интерпретации на Bush ambrée са като два върха в разработките на стандарт в джаза като Кервана на Тисол/Елингтън. Опиващо, бавно разтваряне на сетивата и дълго пътуване из разни светове и съответните им цветове. „Силата й е в сладостта” – така в 2009 се лансира Pêche Mel, съществуваща като коктейл в студентските нощи комбинация на Bush ambrée с ламбик с праскови. Поводът – 240-та годишнина на пивоварната и желанието експериментът с два автентични бирени стила да даде нещо повече от досегашните „фламандски червени”, в които лидерът им Роденбах вече е опитал „подслаждане” с вишни и съответно смъкване на градуса. Е, подходът на Дюбюисон е малко по-различен. За разлика от горецитираната вишнева flemmish red, естественото съдържание на праскови балансира горчивите хмелове на Bush ambrée без да дава излишна киселинност, каквато безспорно би се появила при съвместно отлежаване с ламбик с праскови. И следващ път, когато някой ви заговори за плодови бири с присмех, просто му поднесете половинлитрово широко и издължено лале (8,5 градуса алкохол), където под 4-5 сантиметрова плътна, но много фина пяна ще бушува океан от нежна страст с мечтание за лято.
Съвсем на друго място ще ви заведе лансираната година по-рано Bush de Nuits, където името идва от едно от най-добрите бургундски вина Nuits de Saint-Georges. Първото буре пристига пълно и след като двестата литра божествено питие са били целокупно издегустирани, на Юг Дюбюисон му хрумва да експериментира с част от коледната си бира – вместо в обикновените бъчви, да я остави да си пообщува с резидуалните частици поне половин година. Резултатът е смайващ и когато я отворих – малко след като бях поднесъл гъши дроб в печена ябълка, присъствието й на масата накара да забравим всичко останало и да се втурнем в радостта на откривателството, невиртуалните пътешествия и предусещането на така редките мигове на пълна хармония. Твърдят, че всяка реколта е с различен акцент в червените плодове – буретата от Бургундския еликсир се използват само веднъж – и без да съм дегустирал нещо преди последната 2012 мога да споделя без притеснение, че 99 от 100-те възможни точки в най-авторитетните класации не казват нищо съществено за характерността й. Там всеки е свободен във фантазията си и със сигурност едва ли двама души ще са в състояние да й дадат еднозначно определение, ако трябва да я опишат със свои думи независимо един от друг. Упражнението по творческо писане задължително трябва да е съпроводено с компания на много добри приятели, подходящи малки балон-чаши и в никакъв случай бутилката да не помирисва хладилник. Със сигурност може да се развива поне пет години и пожелавам всекиму да може да си позволи инвестицията.
И все пак, не пристъпвайте неподготвени директно към тези две бири – за по-младите е добре за „отскочат” с Сuvée des Trolls – 7,5 градусовата производна на същата пивоварна или по-точно на създадената от Дюбюисон експериментална микропивоварна в студентския Лувен-ла-ньов. Балансът със сухите портокалови корички добавени по време на варката я правят близка и до някои от белите бири, а петлитровият мини-кег (вече и в България) ще превърне тролчетата в желана компания за всяко парти с отворен към търсачество характер.
И накрая – ако случайно сте от другата страна на океана, по разбираеми съображения името на бирите Буш е Скалдис или Кловис. Но със сигурност това си остава най-добрата изненада зад храста.

Advertisements
Публикувано на бира, вино и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Dubuisson/Bush или какво се крие зад храстите

  1. Наталия Соколова каза:

    Благодаря ти за страхотния разказ! Убеди ме да отворя една бутилка Bush de Nuits!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s