За историческите бирени уроци и обърнатите символи

През 2012 победоносният поход на микропивоварите – включително и за изповядващия принципите им американски президент, спечелил благодарение и на това втори мандат – бе в основата и на няколко повече или по-малко успешни опита мейджърите в световен мащаб да се опитат ако не да го оглавят, поне да се престорят, че са част от него. Американската част на най-големия световен конгломерат АБ-ИнБев се опита да привлече вниманието на неориентираните и на податливите към пиар потребители в САЩ към т.н. „Проект 12”, представящ „творчеството” на дванайсетте майстора-пивовари в принадлежните им регионални производствени центрове. След „широко обсъждане и обществено гласуване” три от тези бири бяха включени в 12-бутилковия стек. Всяка една от бирите бе обозначена с пощенския код на пивоварната (за целта, както по-рано бях споменал, тези кодове, както и кодовете на няколко аерогари бяха регистрирани като запазена марка), като финалистите са от Ел Ей (код 91406), 6 градусов тъмно-червен лагер, Сейнт-Луис (63118), също 6 градусов тъмно-златист пилз и най-слабият като алкохол (5,5), но относително по-богат на аромати лагер, отлежавал в бурета от бърбън от Уилиамсбърг (23185). Приятелите ми блогъри и бироценители са единодушни, сравнявайки ги с истинските ейлове на микропивоварни, в краха им като вкус и оттам – в пълното безмислие на начинанието. Разбира се, по-добро от масовите бъдове (заедно с другите две големи пивоварни групи в САЩ, десет от тези продукти имат спадове в продажбите достигащи до 75%), но оставащо си на нивото маркетингов трик с цел показване на човешкото лице на гиганта, в случая това на майсторите-пивовари.
Горе-долу по същото време, сиатълската микропивоварна Red Hook лансира в памет на загиналия си при производствена авария колега Бен Харис поредица бири с неговите инициали, като за зимния сезон това е крийм ейл с три вида хмел и два малца. Общността на ценителите не остава безучастна към този жест на съпричастност към редовия работник на пивоварната и бирата е обречена на заслужен успех.
Въпрос на виждане, но и на политика. Днес САЩ са с поне век напред пред вечния си съперник, чиито президенти е модерно да стоят в имената на новопоявили се в тяхна чест силни спиртни напитки. Но в началото на миналия век американските Отци на нацията, Бащи на конституцията и тогавашните им партньори са били щедро впрягани в плакатно-пропагандните послания по повод юбилея на същата компания, с която започнах. Тогава визията й включва същите американски символи – орел и звезда, а слоуганът все пак набляга, че това е кралят на бутилираните бири и за да бъде внушението пълно, използваните образи и речи включват първите американски президенти – от Джордж Уошингтън „пиещ бира всеки ден, както около лагерни огньове, така и у дома или на официални церемонии” до автора на прочутата доктрина Мънроу. Любопитен е прочитът на обяснението, поставено в контекста на подписалия Декларацията за независимостта втори президент Джон Адамс, защо продаващите тази бира трябва да го правят с най-малък марж: „заради високата производствена цена, отразяваща безкомпромисното отношение към качеството на малца и хмела”. Не по-малко интересно е и позоваването на Ото фон Бисмарк – все пак повечето пивоварни в САЩ са основани от немски заселници, а до Първата световна има още доста време. Въпросът как е станал железен канцлер, т.е. „как му е влязло желязото в кръвта“ има естествен отговор – „малцово-хмеловият сок никога не е отсъствал от трапезата му.“
Анонсирайки обръщането на символите имах пред вид появата на една от най-симните бири в света – шотланската Sink the Bismark (четворен индиан пейл ейл, 41% алк.), появила се като отговор на пънк-пивоварите от Brew Dog към немското 40-градусово попълзновение спрямо дотогавашния островен 32% шампион Tactical Nuclear Pinguin. А един от плакатите им за бирено-пънкарския им бенефис насрочен днес, 16 декември в Нюкясъл призовава Дева Мария: “Send Putin Away”.
Където на свой ред бе запратено усмихнатото лъвче, с което се идентифицирахме в началото на най-успешния преход у нас (бирения). За да бъде заменено с озъбения профил, взет като че ли от новото лого на една от най-старите български бири (да не забравяме, че Мадарският конник бе дългогодишният й символ). Какво да се прави – глобализация – нали сегашните им собственици държат и челаревския Лав пиво, където лъвът поне не си отваря лакомо пастта… Така че никога не е късно да обърнеш политиката и съответния й символ…

Advertisements
Публикувано на бира, политика и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s