Белите щъркове, врани, лястовици

Есента не си отива, а добрата бира отдавна не е синоним само на лято. Дори обратното – напоследък там се наместват като пазарен дял, тенденция и опит за разнообразие бироподобни (бирени миксове), с една идея по-природни и стова по-добри от съответстващите им алкопопове и с поне две идеи по-добри от газе или не лимонетата. В края на това астрономическо лято една бяла врана в българското домашно пивоварство заяви по-сериозно за себе си след миналогодишната си представителна нощ в една софийска кръчма с артистични отсенки. Този път на открито, в компанията на някои от най-добрите не само според мен световни бири – най-вече белгийските трапистки. Опитът за гнездене на белия щърк – така се казва поредната творба на преживяващите у нас негови чуждоземни създатели – бе успешен що се отнася интереса към него на някои биропиещи, по-малко биропишещи и известна бройка бироразбиращи обитатели на равното и откъм бири софийско поле. В хладилника ми още отлежава втората любезно закупена ми от Тишо бирописец бутилка, първата бе подложена на отговорна дегустация съвсем скоро.
Живостта й бе отбелязана на стената на прозрачната обикновена зелена половинлитрова стъклена бутилка под формата на утайка от недокрай усвоената мая. Същата бе причина за свежия за тримесечна бира дъх при отварянето, но и за рехавата пяна на недопустимо големи балончета за ейл с претенции както ценово върви белият щърк. Под нея една приятно омъглена и не съвсем светла, но не и отиваща към амбър жидкост зарадва върха и донякъде основата на езика ми, но без достигане на дълбините на хмеловете отвъд 30-40 процентa IBU (международни единици за горчивина), но и без допълнителни плодови естери, характерни за горно (високо или още повърхностно) ферментираща мая. С две думи, едно обещаващо начало с всички присъщи за началните стъпки на начеващи любители, които със сигурност след опити с различни суровини и подправки ще намерят себе си. Затова белият им щърк току-виж освен бяла врана се превърне и в бяла лястовица.
Втората новост от средата на лятото бе новата търновска пивоварна Бритос – по-скоро с тракийски, отколкото с островни конотации в името си. Освен историята на името, етикетът ни прави достояние и на постоянния немски контрол върху суровините и производството, който абсолютно съответства и на установения от години такъв над голямата и стара търновска пивоварна на Хаджиславчев, носеща сега името на един от популярните си брандове, на чиято бяла съм фен през цялата година, и чиято тъмна бе първата истинска dunkel след промените у нас в началото на 90-те. Надявам се Бритос да предложат също и тъмна версия на твърде успешната си пред вид ниския ценови сегмент светла бира, вървяща около лев за литър или да си го кажем на долната граница на приличието. На фона на всичко индустриално заквасено, забъркано и зарибяващо чрез скъпи рекламни бюджети непретенциозния широк пиещ електорат, Бритос е бяла лястовица с безкомпромисния си шампионски (около 60 IBU) горчив вкус и неразпадащата се до около час естествена газировка на двулитровите певецета, които ще се радвам да видя някой ден заменени от половинлитрови стъкла, ако ще и в най-стария, но използван и до днес в Германия дизайн. В интерес на истината, подведен от криейтива на едни френдове рекламисти, мечтаещи за бира-„горчива истина” си мислех, че Лобош е продукт на Бритос, докато не разбрах за имагинерността му като бранд. Но използвам случая да подхвърля идеята на виновниците за успешната варка на Бритос, сред които и един стар приятел от пивоварна, за която обичам не само да говоря. Така или иначе клиповета, слоуганите и подобни са готови, бирата ви – също и защо да не се позабавляваме заедно, като си осигурим взаимно това, на което бихме само се радвали.
Есенните предложения (от досега публично представените) не изненадват с нищо спрямо миналогодишните им варианти, като Резерва 2012 е с изцяло изчистен дизайн (цвят на бутилката и капачка, собствена чаша), съответстващ на нивото на бирата. Не че би била излишна още една доза еко-съзнание, нищо че еднократната стъклена бутилка лесно се рециклира. Като плътност също бих предпочел малко по-корпулентната 2011, но не съжалявам за нарушеното им обещание всяка година да представят бира с нова рецепта, съставки и съответно вкус – понятието резерва би било оксиморон спрямо подобни намерения, още повече успешно защитени с първото им издание. Похвална е също така и преформулираната кен-опция на същите производители, предлагащи тенекийките Столично с „качеството на наливната” каквото и да значи това като намаляване на консерванти и стабилизатори за достатъчно високия процент сухо вещество, единствен отговарящ на изискаванията за бок (16%).
Колкото за възможността вече свободно и на доста прилична за качеството й цена (около 3 лв за 330 мл) да дегустираме трапистки бок от Кьонигсховен, само браво за вносители и разпространители. Защото ценителите стават все-повече и по-взискателни.

Advertisements
Публикувано на бира и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s