По-доброто в България

Илинден е празник за българските пивовари. Вместо подарък, Interview_Europe_for_me – подкаст с разговора ни със Симеон Белев в предаването на Радио София Европа за мен. Темата е бирено-европейска. Но най-важното е, че от времето, когато излезе книгата ми „Езикът на бирата“ до днес, бирената действителност в България не е същата. Няма да е пресилено, ако кажа, че е една от малкото, в които има много по-голям от венцеславния магистрален такъв. В интерес на истината, ако в магистралите наваксваме поне половинвековно закъснение, в бирените тенденции то е много по-кратко.

150 години Шиме

150 години Шиме

При други поводи съм обръщал внимание, че раздържавяването в пивоварния сектор бе едно от най-прозрачните и за това, сред най-успешните. Дори и най-новите собственици на една от най-големите пивоварни групи у нас снощи бяха доста откровени с мен. След разменените мисли за успешното настъпление на плодовите бирени миксове, те не скриха надеждата си, че чрез тях те са откъснали част от таргета на безалкохолните напитки. Тук си позволих да имам малко по-различно мнение от тях, тъй като масовият сегмент и в продажбите на бири, и на традиционни газирани напитки в цял свят отчита намаление на продажбите, които не може да се компенсират от усилията и средствата за имиджово присъствие по футболни първенства и олимпийски игри. Тогава се появява диверсификацията, за която вече съм говорил в едно от крайните й проявления, условно наречено от мен, метафорично. Преносът към чужд таргет бе опитан за кратко и не съвсем успешно у нас с франчайзърите на Пепсико с лансирането на Струмско. Обратният подход отдавна е реалност в цял свят. След отпадането на законовите прегради в Германия за бирени миксове се появяват всички възможни смески, включително и с кола и енергийни напитки. В обратната посока вече говорих за безалкохолния малцов тоник на Швепс, от миналата

аперитив, но безалкохолен

аперитив, но безалкохолен

година Кока Кола тества във Франция подобен тренд с Tumult. Оставям настрана търсеното сходство в името с известния френски парфюм. Засега бирените миксове убедително водят в тази „метафорична“ война, за радост извън наша територия.

Другият безспорен факт в подкрепа на тезата ми за променено към по-добро бирено съзнание на българина е качествения скок в предлагането и в търсенето  на изключителни бири от традиционни производители, най-вече Белгия и в по-малка степен Великобритания и Германия, като не липсва интерес и към новите тенденции (специални бири/микропивоварни) в Италия и Испания. Ако някой в края на 2009 ми кажеше, че в любимата ми софийска бирария ще мога да пия Орвал

В Орвал преди 9 години

В Орвал преди 9 години

на цената в любимата ми брюкселска бирария, сигурно щях да го изгледам много скептично. Сега вече имаме и трите Шиме, три от шестте Ла Трап и разкошната Трипъл Кармелит. Общият брой на бирените белгийски „дегустационни“ специалитети е два-три пъти по-голям, още толкова са прекрасните немски вайсбири, английските и в по-малка степен шотландските ейлове, среща се една испанска „ексклузивна“ (не и за мен като успех, равен на добра „артесанал“) и дай Боже, обещанието на собственика на италиански магазин за специалитети да предложи скоро и някои от най-невероятните бирре, за които също съм писал.

Останалото зависи от нас – пишещите, четящите, интересуващите се от бира и най-вече – търсещи най-доброто. Иначе няма как да го имаме, поне не тук.

Честит празник, приятели!

Advertisements
Публикувано на бира, фестивали и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s