Да ти надминат мечтите или бинар, свободата от схемата и неаналоговите хора

Вече ни има и без парола. Инди Ружин и Дуенде Фотев а.к.а. Людмилджаз функционират макар и почти инкогнито в държавната (обществена) структура БНР и то в най-съвременното й проявление, интернет-програмата Бинар. За начало binartoma – подкаст с разговора ми с един от „дядовците“ й, Тома Спространов.

С Томата и Фори (сн.Орлин Котов)

С Томата и Фори (сн.Орлин Котов)

Дай Боже всичко замислено да стане, връзките със сайта на Дюкяна да тръгнат и всяко харесано парче да можете да си закупите дигитално, а ако сте решили да си спестите парите, за да можете да ги похарчите на Джаzz+ концерт, също няма да се разсърдим. Но решите ли да пестите и от концерти, можете да имате само едно оправдание – пътуване до Иберийския или поне Апенинския полуостров, ако не си падате по половинчатите работи – Канарите, Балеарите, Кабо Верде, Карибите също не са лоша дестинация. Като се върнете, със сигурност ще имате нужда и от живи концерти, и от музика на законен носител.

За последното ми такова „спестено“ пътуване ми се ще да ви кажа няколко думи, пак във връзка с Дуендето в Бинар.

Да ти надминат мечтите

Хорхе и Нестор @ Clazz (личен архив)

Хорхе и Нестор @ Clazz (личен архив)

Казват, че човек бил толкова голям, колкото мечтите си. Никога досега не се бях замислял какво правиш, като друг не само, че е реализирал, но и е задминал мечтите ти, но без това да е предизвикало в теб нещо различно от възхищение и дори в известна степен благодарност и приток на себеуважение.

Да се учудвам ли, че отново мястото на действие е Испания, страната дала на света не само Дон Кихот, но и дон Дуенде и доня Сиеста.

След сиеста съчетана с фиеста в Сеговия – улични шествия, банди с музика от Канарските острови, процесии на гилдиите (ммм, вкусното им чорисо прокарано с глътка орухо от присъщите на шествието моменти на споделяне) и великани от папие-маше съм в обратния уайфиран автобус до Мадрид, слушам Дуенде (пада ми се музиката от филма Аtun y Chocolate) и си пренавивам еднодневния филм на спомена.

Фестивал Clazz, за него съм дошъл. Минути преди качването си на сцената Хорхе Пардо намира време да ни посрещне в гримьорната си за по една прегръдка и представяне пред музикантите, с които в края на сета си ще прави джем-сешън – оставям ги поне да си уточнят темата за съвместната импровизация, която по всичко личи, ще носи и отпечатъците на хита Ла Кукарача.

Хорхе за Дуенде/Бинар (личен архив)

Хорхе за Дуенде/Бинар (личен архив)

От сцената Оскар Гомес обяснява на двестата души публика в пълната зала какво ще се случва, но това е невъзможно – дори и неговите мечти за континентален и островен джаз са задминати. Особено след идването на един от големите в бразилската музика, установил се в Марид в последния половин век. Беримбао, капоейра, карибски ударни и пиано (Карамело), перуански кахон и две флейти в дуел – Нестор Торес и Хорхе Пардо. Публиката не иска да свършва поредния след Момичето от Ипанема бис. Цялата програма на Дуенде на живо пред очите ми. И за финал – Хорхе в гримьорната си след концерта: „зщо да ти говоря какво е дуенде на испански, като ще ме слушат в България. По-добре да ти го изсвиря.“ И сглобява отново флейтата, за да изсвири поздрава си за всички нас.Разделяме се с обещания за ново идване в България – пак с Карлес Бенавент и Тино ди Хералдо, той бърза за фламенко-таблаото,където го чака Естрея Моренте, пращаме й целувки по него и усещаме отпечатъците от последния му едноименен албум  Huellas) в душите си.

Разказвам това на добрия си приятел

С Хосе-Мигел в Радио 3 (личен архив)

С Хосе-Мигел в Радио 3 (личен архив)

Хосе Мигел Лопес от Радио 3 на РНЕ в Сеговия, той слуша Дуенде, преглежда плейлиста и казва – „ами това са имената, които си заслужават, но досега не ги бях срещал в такъв микс, не може да бъде, страхотно, браво!“ Знам, че това е един от най-отворените музикални водещи в световните обществени медии и няма как да не съм горд, че го имам сред близките си приятели. Обсъждаме планове за бъдещия фестивал на Европейския съюз за радиоразпръскване, начините как живата творческа музика да стига и до по-младите, оказва се, че и самите те, както и в България, така и в Испания не искат да им промиват слуха с глупости. На масата в кръчмата сме с директора на фестивала в Сеговия, децата му искат същото – място за обмен на идеи, звуци и всичко, което излиза от комерсиалните рамки. Зазу и Ева квартет, Фрий фламенко трио и Балкански със сигурност ще звучат и по Радио 3 в Испания. Тръгвам оттам с дискове на Нуево Местер де Хуглария и техните деца в същия традиционен стил – Фри фолк диес.

Втора вечер. Музиката на Нат Кинг Кол от „испанския“ му период с кубинския ансамбъл на Дейвъд Мърей. Шоумен от класа, американският саксофонист за пореден път превръща човешкия глас в звук от инструмента си и а-ха да се доближи до „съвършената емоция“ (по Оскар Гомес) до него на сцената застава друга карибска звезда, позната ми от първия Сlazz, а наповечето от испаноговорящите в залата  – познатата още от детството им Елса Баеса.

Jerry&Elsa@Clazz (личен архив)

Jerry&Elsa@Clazz (личен архив)

Парчето е Quizas, a гласът й е женска версия на Нат Кинг Кол. До тях с характерната си клатушкаща се походка се намества тромпета на Джери Гонсалес (като перкусионист ще го оценим на следващата вечер, особено във финалната дескарга с двата рояла на Чано Домингес и Пепе Риверо). Мърей подхваща парчета на Росендо Руис, връщам се четвърт век назад когато придружавах възтежичкия кубинец из снежните софийски улици (джаз-срещата в онази година бе в профсъюзния дом на културата) и го представях на тогавашните родни звезди като автора на „Василон“, известен по света като „Ча-ча-ча“. Мадридската й версия ще ме сгрява колкото и да е ледена следващата зима.

Отново с приятели и с независими артисти. Единият от тях идва от обяд с Хосе Луис Монтон, авторът на „Фламенко-кидс“, a за него става дума, защото в момента звучи в Дуенде с акордеана на Горка Ермоса в Бах пор булериас (Чикона фламенка). Пращам му поздрави от негова малка фенка от София, която знае наизуст песничката му за октопода-далтонист и за пореден път доказваме, че светът е голямо шалче.

Чано@Clazz (личен архив)

Чано@Clazz (личен архив)

Остава последната ни вечер на фестивала – „дуелът” на пианистите, Пепе е сред „идеолозите” на фестивала и негов артистичен директор. В излезлия албум от първото издание на фестивала (номинирано за Грами) изпълнява няколко от парчетата заедно с Пакито Д’Ривера и сега е времето да се докаже и без него. Свири малко по-дълго от очаквания час. Чано му благодари за поканата и нанизва три перли – от Калима (Jazzpaña) до Kind of Blue от последния му, посветен на Майлз опус Flamenco Sketches. Любимата ми Alma de mujer отсъства, но откривам с удоволствието на изненадания „Марсел” – парче, посветено на сина му. Не коментирам очевидните разлики между младия Пепе Риверо, чиито ре-интерпретаторски качества са безспорни (особено в болеро-прочита му на Шопен) и авторските композиции на Чано, населяващи едни по-добри светове без нужда да се налагат с дължини, виртуозност и клавишни фойерверки. За щастие, финалът им заедно е неустоим, там по средата е вечният Джери и нищо, че закачката бе „дуел” – резултатът не бе разгромяващ за отсрещната страна, както се случи на следващата вечер на зеленото поле. Как да не се радваш, че джазът не е футбол! И че имаш за приятели хора като Хорхе Пардо, Оскар Гомес, Клара и Виктор – желая им успехи и до следващия Clazz 2013. Току-виж го излъчим на живо в binar.bg

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s