Отпечатъците на Хорхе Пардo

Така се казва последният двоен и автопродуциран диск на приятеля и „кръстник” на предаванията ми Хорхе Пардо, с когото си говорим на края на предаването от подкаста тук j+0714. Малко предистория на „нашата” история. Когато в 1986 стигнахме в Слънчев бряг за концерта на Пако, в чийто септет е Хорхе, се оказа, че концертът е бил преместен предишната вечер по вина на организаторите. Пако слезе във фоайето за да се срещне с фенове, пропътували цялата страна на стоп, а Хорхе вече се бе върнал в Мадрид. В есента на 1992 бях акредитиран на мадридския джаз-фестивал и тогава срещата ни с Хорхе бе съвсем спонтанна – заведох Майкъл Брейкър след концерта му в клуба, където свиреха Хорхе и Карлес Бенавент –

Jorge&Carles@Populart (личен архив)

Jorge&Carles@Populart (личен архив)

басистът на Пако, накрая стана джем, а няколко години по-късно всичките те станаха част от проекта Jazzpaña II, издаден от АСТ. Хорхе вече бе чест гост и на Чик Кърия, и на други от най-големите в джаза и за всички тях стана дума при кратката ни среща в гримьорната му след концерта на фестивала Clazz в края на юни 2012. Гледахме си снимките от последното му гостуване в

Jorge,Carles,Joaquin@studio (личен архив)

Jorge,Carles,Joaquin@studio (личен архив)

студиото, където в 1996 правех Дуенде и Джаз+ и в което заедно с Карлес и Хоакин Грило ми импровизираха поздрав към слушателите на фона на композицията му Entre tinieblas (филмът и пиесата на Алмодовар със същото име отдавна бяха излезли). Заговорихме си пак за нея – току-що я бе изсвирил заедно с Нестор Торес -другият флейтист в „дуела” и нямаше как да не го попитам за най-важните за него отпечатъци в живота му и в кариерата му от тогава насам. „Това са хората, артистите, приятелите, с които съм споделял моменти – те са оставяли своите отпечатъци в мен, но и аз съм оставял в тях. Това е тайната на албума.” Сред гостите в албума откриваме и Джери Гонсалес, също част от току-що завършилия концерт/дуел.

Jorge&Nestor@Clazz (личен архив)

Jorge&Nestor@Clazz (личен архив)

(В този момент се появява на вратата на гримьорната и пита къде ще продължат нощта, Хорхе му казва – „в Каса Патас, там ни чака Естрея Моренте.”) Заглавното парче на албума (китарата е на Ниньо Хоселе) е посветено на баща й, Енрике и цитатът в книжката към него е: „не искам никой да ме командва и да командвам никого”. Хорхе предпочита да следва пътя си без много-много предварително планиране, води се от усещанията си („не мислех въобще, че ще станат толкова много парчета, както и че ще се съберат около петдесетина сайдмени”) и се възползва от всички възможности, които му се предлагат от новите технологии. Харесват му и приятелските „връщания на топката” – всеки един участва без да мисли за хонорар („нямаме меркантилност в отношенията си, най-много по чаша бира”). Сигурно носи това в себе си още от времето на записа на “Leyenda del tiempo” на Камарон – те са в съседното студио и Камарон им казва нещо от рода на: „какво ще кажете да направим заедно Volando voy?” (по този повод Томатито ми бе признал как единствено го е било страх от реакцията на родителите му, „правоверни” фламенкоси как така ще участва в нещо толкова „леко”). Подобна е и първата среща на Хорхе с Пако – студиата са същите, Пако ги кани да се включат в албума му по Де Фая и остават заедно по сцените над 18 години… А дали са си давали сметка, че рушат стереотипи и създават т.н. „фламенко-джаз”? Не, „никога не сме мислили за това, правехме каквото ни се струваше за добре и сигурно затова се получи”, признава Хорхе. „Ако си прекалено „осъзнат” докато създаваш изуство, нещата са малко или повече обречени” – категоричен е вечният следотърсач (а и следоръсач) Хорхе Пардо.

Jorge Pardo trio@Clazz 2012 (личен архив)

Jorge Pardo trio@Clazz 2012 (личен архив)

Колкото до двойствеността му на джазмен и фламенкос, всичко идва от инструментите, на които свири. „Бях лош китарист и просто се появих в точния момент сред точните хора с флейтата си и така я превърнах във фламенко-инструмент” – спомня си Хорхе. Музикалните му влияния са от Бах, през Бийтълс и Джими Хендрикс до големите в джаза. „Спомням си го като студент, идваше с партитурите на Бах и сядаше тихо в един ъгъл на студиото ми, докато водех предаването си на живо” – казва за него един друг общ приятел от 1992 насам, доайенът на испанските джаз-водещи, Сифу. В „Отпечатъците” откриваме и африканска калимба (корицата е вход на мадридска метростанция насред пясъчни дюни), но и уърлд от Карибите и Южна Америка.

С Хорхе в гримьорната му 2012 (личен архив)

С Хорхе в гримьорната му 2012 (личен архив)

„Големите имена и зали са за мен еднакви с по-малко известните – истинските музиканти си носят душевността, както и местата, където съм свирил, дори и да са капанчета на плажа”. На подобни са посветени и Уаку-уаку и От Санлукар до Мохакар. С целия вкус на Андалусия. Който наистина прави нощта вечно млада.

Advertisements
Публикувано на джаз, концерт, радио, фестивали, фламенко, Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s