От нищо нещо

Така се казва артистичният проект на ямайската бира Ред Страйп (Диаджео), чиято първа реализация е

Red Stripe Sound System

Red Stripe Sound System

метър и половина високата звукова скулптура от над хиляда празни кенчета, събрани след карнавала в Нотинг Хил. Което ме върна към едно друго подобно „карнавално рециклиране”.

14 юли 1990. Горд с личната си покана от Жан-Мишел Жар и Жак Ширак да бъда техен гост на концерта по случай Националния празник на Франция и откриването на новата Арка в Дефанс, очаквах всичко, но не и оглушителното калипсо, с което бяха посрещани гостите на първия коктейл преди концерта в CNIT и не за друго, а защото за пръв път виждах с очите си как свирят стари варели от петрол. Няма как да забравя бандата Амоко Ренегейдс – най-старата и известна в света на стийлдръмса. Участието им в програмата на „В очакване на Кусто”

Amoco Renegades&J-M Jarre 14/7/90

Amoco Renegades&J-M Jarre 14/7/90

бе своеобразен връх в 40-годишната им кариера, което ме провокира да се заинтересувам от произхода на тези „инструменти”. Преселили се с бягащите след френската революция роби от Мартиника, традициите на карнавала присъстват оттогава в Тринидад и Тобаго. В края на 19-и век са забранени традиционните африкански барабани и не след дълго им се намира заместител. Карнавали няма от съображения за сигурност и по времето на Втората световна, но тогава именно се усъвършенстват инструментите от празни варели с петролни продукти. Американските войници бързо харесват и популяризират изкуството на перкусионистите от острова, но между музикантите, иначе улични хъшлаци конкуренцията се изражда до улично насилие, в което най-активни участници са и

Автографът ми от "Ренегатите" върху шапката на готвача на Жан-Мишел

Автографът ми от „Ренегатите“ върху шапката на готвача на Жан-Мишел

„ренегатите”. Имената на бандите идват от любимите им уестърни. В границата между 50-те и 60-те чужди компании опериращи на острова подпомагат логистично и финансово групите, за да ги измъкнат от ненужното улично насилие и правителството само канализира нещата с организацията на конкурси за най-добра банда. След дълъг бойкот е сключено примирие и с „ренегатите“, малко след това компанията Амоко, на която предстои да произведе първия барел суров петрол от шелфа на острова стават спонсори на състава. Идилията помежду им е почти ненарушена и до ден-днешен (затъмнена единствено от щетите при потъването на техен танкер в края на 70-те).

Сега обратно към скулптурата, дело на саунд-артиста Юри Сузуки, дизайнера Матю Нийбоун, DJ Ал Фингърс и ямайския певец Гапи Ранкс. Процесът по нейното изработване и първото й свирене са надлежно документирани – просто ги вижте тук. Е, не може да се сравнява с бирения орган на Пат Матини, но от тенекийки от лека бира и това не е зле.

Advertisements
Публикувано на бира, концерт и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s