Пат Матини: джазът не е музикална, а културна, дори политическа категория

Слушайте j0616 – подкаст на Слънчев джаз+ от 16 юни докато четете превод на част от интервюто, което Пат Матини даде в студиото на FIP в деня на световната премиера на последния си албум, The Unity Band, откъси от който са част от плейлиста ми. Не е изненада, че Пат Матини и Оскар Гомес, чието интервю бе част от миналия пост и подкаст са на едно мнение за джаза.

Пат Матини:

Музиката е една, не се събуждам сутрин с мисълта да свиря джаз, защото джазът не е музикална, а културна, дори политическа категория. Джазът има собствен синтаксис, той е културно обусловен, но се развива отвъд културните дефиниции и ограничения. Затова и дискът се казва Unity Band. Първо, с музикантите сме заедно на тази земя, но никога не отиваме до някаква крайност в свиренето си, защото едновременно сме много акустични, но и много електрически, имаме много импровизации, но и много написана музика. Името на албума е и референция към детството ми, когато лятната група, където свирехме с баща ми и брат ми (аз свирих на френчхорн и бях ужасен) също се казваше Unity Band.

Unity Band

Unity Band

Това е вторият за 30 години албум със саксофонисти  – може би, защото бе трудно след влиянието, което имахме заедно с Майкъл Брейкър в 80/81. Крис Потър продължава развитието си след бибопа и за мен е лицето на саксофона след  Майкъл. Антонио Санчес бе свирил на ударните както с мен, така и с Крис и бе естествено да застане зад ударните. Така че, когато ме попитат кои са ми любимите музиканти казвам – вижте музикантите, с които съм свирил. Много от тях са ми много добри приятели, Чарли Хейдън например е може би най-добрият ми приятел в света. Музикантите, с които съм работил ги чувствам наистина като братя, първо – музикално, но после и човешки!

Оркестрион бе проектът който показа до каква степен съм луд, дори и най-близките ми се бяха поизплашили. Бе забавно, защото си го мечтаех от малък, а и никой не го бе правил преди мен. Представих го на 130 концерта, първият бе в Кутанс и бях притеснен като в нощта преди да се роди първият ми син – мислех си, че ще ме замерят с домати и се молех поне да са пресни. Но интересното е, че публиката дори и не разбира докрай какво се случва – това бе целта ми, без компютър на сцената, все едно си на магично представление. Контролирах нещата с краката си, за да не могат тези, които ме гледат да си дадат сметка  какво точно правя. И тогава редувах написаното с дълги моменти импровизация. Затова и се радвам, че след края на турнето записите влязоха в продукция на 3d-IMAX и отделно саундтрак към него.

Колкото до пиесите в албума – те са съобразени с хората, които ги свирят.

Автографът ми от Пат в 2000 г.

Автографът ми от Пат в 2000 г.

Добре е ако ви изглеждат лесни за слушане – и аз като слушам Пако си казвам, че на него сигурно му е лесно да си го свири сам, но не знае какво ще е за мен. Но всичко в живота ни е въпрос на баланс – имам три малки деца вкъщи и искам да съм повече с тях, от друга страна съм толкова щастлив, че съм свирил с всичките тези музиканти.

Advertisements
Публикувано на джаз, концерт, музика, фестивали и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s