Jazz sous les pommiers – другият вкус на джаза

Докато гледате снимки и четете, слушайте подкаста на първото предаване j0526, посветено на 31-ия фестивал Джаз под ябълковите дървета, Кутанс.

90 Miles@Coutances

90 Miles@Coutances

В предишни издания на фестивала „Джаз под ябълковите дървета“ в Кутанс, Нормандия съм споделял търсенията на синтез между жанрове и поджанрове в актуалния джаз, както и успешни опити за съчетаването им с атрактивни теми извън чисто музикалните. В няколко поредни години съм споделял преживяванията с Анди Шепърд и „звездни“ готвачи в съвместен сценичен джем-сешън, където вместо мармалад се получават фондюта. Или уличните представления с лупове, изсвирени на току-що превърнати в музикални инструменти зеленчуци. Или опитът ми в страната на калвадоса и

В очакване на прилива

В очакване на прилива

сидрата да представя „невъзможната“ връзка джаз и бира. Миналата година нов момент бе вело-похода с два концерта „Джаз и стриди“ – регионът е с най-големите приливи и отливи в Европа, което води до най-качествено култивирани стриди. Тази година друг продукт с международно признание е обект на поредния вело-поход концерт – нормандския камамбер. Едва ли е случайно и името на едната от участващите формации – финландската „Гурме“. А за предпочитащите затворените пространства е премиерата „Джаз-парфюм“, където създателка на аромати импровизира с музикалните идеи на джазмена от сцената, като разширява усещанията на публиката с вапоризиране на съчетаните на момента съставки, даващи представата за истински „лайв джаз“ десетина и повече години след използването на наименованието от световен парфюмериен гигант, към който бе нормално да не тая предпочитанията си за съпътстващ ме аромат.
И ако си позволих толкова дълъг увод, единствената причина е, че и фестивалът достатъчно дълго време работи по възпитаването на вкуса към джаза. Досега това ми убягваше от погледа – идвах предимно за професионалните срещи в последните три дни, когато бе и най-голямата концентрация на звезди. Но натрупванията с други ангажименти в същите дни сега бяха причината да обърна внимание на началните дни, когато гостите са по-малко, имената по сцените – по-малко известни и най-вече, когато специални матинета събират „малките ушенца“.

Джаз за бебешорите

В други случаи съм изказвал възхищението си от подобен подход както в най-добрия белгийски фестивал (Гом-джаз), където на малко по-големите съм изнасял лекции за балканския и източноевропейския джаз, а на още по-големите съм говорил за джаз и политика. В България с подобна благородна мисия се е захванал приятелят Венци Благоев и това е нещо достойно за удивление. Но възрастта на първите джаз-слушатели в Кутанс надмина всичките ми очаквания: бебета в колички, от няколко месеца до максимум две години. При това, в проливен дъжд и срещу почти символичните 4,50 евро вход! Майките, бабите и домашните помощници бяха повече от татковците и дядовците – все пак бе работен ден, но дечурлигата нито мрънкаха, нито хънкаха а само ахкаха. Единият от музикантите – музиколог водеше приказката през познатите природни звуци и образи от вятъра до океана с всички възможни и невъзможни инструменти, много пантонима и свобода за въображението на непроходилите бебета. Като добавим и присъщите за възрастта им ритъм и игра, общите ценности с джаза на Ермето Паскоал не могат да учудят никого. Но Ермето оставям за финал, не само понеже бе последният концерт преди да си тръгна от Кутанс.
Вкусът на децата от началните училища бе провокиран от дуо пиано – кларинет, импровизиращо върху считания доскоро за изгубен филм на Бъстър Кийтън „Операторът“. Десетинагодишните бяха въведени постепенно в някои от тайните на звукоизвличането и модулациите, върху които щеше да се гради музикалното повествование по филма, което далеч надхвърли традиционния за зората на джаза акомпанимент на нямото кино. Няма как да не се върна отново на заигравките на Ермето със зрялата му публика, започващи с импровизации с чаша вино, сменена в последствие с лейка (C’est si bon) и крив рог. Съжалявам, обещах да говоря за него накрая.
Добре структурираните вокални акценти представиха две от имената, по които любителите на круунърите по цял свят облизват сластно устни. Разчетените до най-малък жест и акцент Пинк Мартини
ph.Ouest-France

ph.Ouest-France

(с нова вокалистка на мястото на Чайна Форбс) продават цели два концерта в една и съща вечер и хитът им от края на миналия век „Sympathique“ доказва защо псевдо-ретрото винаги ще звучи неостаряващо. В интерес на истината, сутрин ми направи впечатление как звучащото в хотела „Nostalgie“ отделя час на джаза в стил Ню Орлийнс. Докато гостуващите на фестивала блусари от същия град разцепиха с пост-фънка си представите на любителите на традициите. Добре че на следващия ден спряганият за новия мъжки джаз-вокалмаестро Кърт Елинг върна представите за умела фразировка и чудесен нов аранжимент (заслуга и на акомпаниращите го Шотландски национален джаз-оркестър), особено в класиката „Moody’s Mood For Love“. Е, и дума не може да става в такива показни публиката да се допусне в Светая светих на вокализата – затова си има друг тип шоумени, Ермето Паскоал например. Да, вярно, пак се отплеснах.
Интересът на фестивал като Кутанс към „гранични“ жанрове миналата година бе споделен достатъчно убедително от аржентинската апроксимация на тангото с джаза и затова не се изненадах на актуалното присъствие на последния проект на Диего ел Сигала „Танго&Сигала“. Фламенко-певецът остава един от водещите гласове на този далеч не толкова консервативен жанр, но липсата на партньор от класата на Бебо Валдес не позволява достигането на нивото на съвместната им продукция „Lagrimas Negras“, където кубинското болеро усмиряваше андалуската беснотия на непредсказуемия Сигала. Без да омаловажавам замисъла на Сигала, в интерес на истината трябва да отбележа отличната реализация по същата тема танго-фламенко на брата на Пако де Лусия, Пепе в излезлия преди няколко години негов албум „Tomo y obligo“. Но джазът винаги се е отърсвал от условностите на жанра и нашият интерес естествено е насочен и към подобните тенденции в свързаните с него в последно време стилове, характеризиращи най-вече латино-култури. В тях освен другите, не можем да пропуснем и квебекските алтернативи на американските класически джаз-форми. В случая с тазгодишното издание на
La Cale - една от любимите ми тераси до Кутанс

La Cale – една от любимите ми тераси до Кутанс

„Джаз под ябълковите дървета“ това бе познатата ни от филма Блус Брадърс „битка“, между джаз-банди, но облечена в същината на театралните „дуели“, където две трупи импровизират върху даден сюжет – в случая джаз-стандарт, по който се налагат нови правила. Представете си например „Take The A Train“, изсвирена все по-бързо. Крайният арбитър е публиката с гласа си за една от двете банди, а за реда на сцената се грижат двама радио-водещи, един от Франс Мюзик, и друг от Радио Канада. Представете си в добавка фенклуб на един от френските музиканти в ролята на агитката от сектор Б и ако не бе френското чувство за хумор играта сигурно щеше да загрубее. Така че световното по джаз отново се отлага за неопределено време. И 90-те мили разделящи Куба от Маями в джаза вече се асоциират с формация от американци, пуерториканци и кубинци, за които ембаргото е безпомощно.
Когато трябва да намериш златното сечение, най-важното е изграждането и следването с предан екип на концепцията за фестивал за публиката,
Недалеч от Кутанс, Атлантическият бряг

Недалеч от Кутанс, Атлантическият бряг

за творците и защо не – за възможно най-малки компромиси, съобразени с външни фактори като метеорологични условия и финансова криза. Безспорно, Джаз под ябълковите дървета е сред т.н. „реферативни” фестивали във Франция, където общият брой на редовните джаз-прояви от подобно естество е четирицифрен. И фактът, че може да си позволи единствения в страната спектакъл на екстра-темпоралния

ph.:Jean-Yves Desfoux/Ouest-France

Паскоал е достатъчен, без значение кой какво (пре)открива в сценичната изява на един от партньорите на Майлз Дейвис, наричан неслучайно „маг на нетрадиционните инструменти“. Разбира се, класическите инструменти и диригентските му функции са част от цялостната му концепция за организиране на звуковите пространства, достатъчно деконструирани в началата на парчетата – на пръв поглед зона, абсолютно свободна за неуловими импровизации. Е, ако си имал привилегията почти да си подпрял гърба си на неговия в общата столова, не се учудваш, че началните импровизации са с чаша вино, макар и в страната на сидрата и калвадоса. За останалите е привилегията да си представят случващото се на сцената от подкаста на концерта по приятелското обществено радио FIP (чашата вино е от 2’22”, двайсетина минути по-късно е ред на лейката, чайника и гумените патенца, след още десет минути е време и публиката да импровизира с него, очаквайте илюстрациите в Слънчев джаз+ на втори юни). И да си дадат сметка какво може да стане, когато музикантите не знаят до последно какво ще свирят, но знаят, че 76-годишният магьосник с дълга бяла брада им дава свободата да създават един възможен вкус на джаза, където заигравките с познатото са noblesse oblige, секундните тактове от Les Feuilles mortes в началото и C’est si bon към края. Да, наистина – C’est si bon. И за пореден път – мерси Дени, Корин, Севрин!

Follow Me on Pinterest

Advertisements
Публикувано на бразилска музика, джаз, музика, радио, фестивали, Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s