Синхрони и асинхрони

Събота, 19 май 2012. Говоря синхронно на две места. Подкастът от едното е тук j0519. За другото ще стане дума след малко.

Като синхронен преводач си давам сметка за относителността на самото понятие „едновременно“ (симултанно), което и до ден-днешен се бърка със „симулантно“. Сигурно заради добрите традиции в симулациите, от училище, през футболното игрище, та до държавното управление. И предлагам да останем с нещата, за които ми се струва, че имам познания и опит – с поредните „разменени идентичности“ тук, в югоизточния край на Стария континент и там, на евро-атлантическите брегове. Да напомням ли, че Атлант (Атлас) всъщност е крепял на плещите си небесния свод според една митология от нашата страна на „Херкулесовите стълбове“?

Освен този линк към фотогалерията от първия ден, когато всъщност бе участието ми като „панелист“, нескромно ще вкарам и няколко колегиални quotations, като тези на SW6BADGER („With Everyone now more relaxed, the conference officially started. We began by hearing from three bloggers from Europe. Jan Menken from The Netherlands, Ludmil Fotev from Bulgaria and Pelle Stridh from Sweden. It was very interesting to hear how different the beer scene is across Europe. Especially for Ludmil from Bulgaria, where wine is king.“) и почти пълният преразказ на дискусията ни от The Omskkirk Baron.

За да си дадем сметка колко (а)синхронно се развиват пивоварските тенденции у нас, ето кратко припомняне на „live beer bloging“, когато за 50 минути трябваше да оценим 10 различни бири – копие от тогавашните ми „статуси“ с начало 17 ч местно време (нетбукът ми е по българско, затова и часът – също):

19 май 19:13 „Началото на живото тестване и писане съвпада с началото на Слънчев джаз+ на 94.5, аз съм се раздвоил, предлагам ви същото: Снимките – след малко

английски хумор в действие - Петльова бира: Убиец с бебешко лице

английски хумор в действие – Петльова бира: Убиец с бебешко лице

Рустър – отлична плътна пяна, тъмна слама на цвят, силен нос с трева и манго, по-слаб вкус и добър послевкус – само един хмел, 6,1% алк и лек горчив послевкус. Леко разочарование от обещания преди вкусване аромат.“ 10 минути по-късно: „Втората бира с Нормандско име (Стормин Норман, за да бъда точен) не бе така впечатляваща като пяна, с подобен цвят и алкохол (0,1% повече) и честно не бе от тези, към които си заслужава да се върнеш. Противно на очакванията ми няма градация по вкус, сила или стил – разделени сме на 10 маси и всеки пивовар има 5 минути да ни убеди колко е добър
Третата вече е на масата, Слейтърс с лек светложълт цвят и почти без пяна. Тя е и първата бутилирана и си личи по мехурчетата, които не се въргалят в устата и не предразполагат към повторение
Вече са с нас лондонските микропивовари

Кемдън – едно от задължителните места за биролюбив Лондон

Камдън – те са с 5 бири, пилзнер 6,2 – много по-добър (горчив, типичен немски с 5 американски хмела в добра комбинация (хелс, американски тип) чакам с нетърпения втората – имат пет вида и със сигурност не пестят добрия материал. Мястото им в Лондон трябва да влезе в топ-3 заедно с Мийнтайм, за който съм писал в Езикът на бирата.“ Часът вече е 17:38 и в бързината допускам печатни грешки, които сега поправям с усмивка: „Засега от първите пет бири, шотландският пейл ейл на Инис енд гънс (на снимката, точно зад екрана на нетбука, където се опитвам в дисциплината „синхронно дегустационно бирописание“) ми е фаворит, но на масата е 5,2 % Лийдс хелфайър. Няма силен нос, но тялото е по-добро под тънката пяна. Не е сред бирите, които да откажеш безотговорно ако се водиш по външността. Пивоварната е малка и млада и със сигурност ще има добро развитие с честното си отношение към суровините.“ Само шест минути и две бири по-късно, вече имам нов фаворит, не само заради литературните му конотации: „Отли оксиморон

снимката, както и тази на Рустър е на колегата от http://www.theormskirkbaron.com/

– риъл индиан пейл ейл наливен, но тъмен 5,5% със завладяващ нос (трева, кафе), благодарение на 6-те хмела, малцовете са 4 и продукцията е ограничена до малко на брой бъчви. Една от най-добрите досега, за мен със сигурност най-добрата в зловеща конкуренция с Инис заради добрия баланс на сладките плодове с послевкуса.“

Предпоследният запазен пост е от 19:48: „Първата ми бира от Уелс – Брейнс, тъмна, леко кисело-сладко носле с лакриц, за пръв път средно едри балончета остават в края на венеца от пяна, 4,1%. Непретенциозна и пряма, без желание да я повториш.“ Финалът е  за бирата с добавка на Ърл грей, а текстът е последният за вечерта опит да пренеса ефемерността във вечността и гласи: „Марбъл от Манчестър

Пивоварят на Марбъл има защо да е горд. Ърл грей си е Ърл грей.

Пивоварят на Марбъл има защо да е горд. Ърл грей си е Ърл грей.

(0,750, с корк) вече са в чашите 6,9% светъл карамел и добра пяна, не много дълга, но позволяваща на силните хмелове да позабавят агресията си. Отличен пръв досег с език и небце (окръгляне), досега е в челната тройка и е за запомняне, споделяне (възможно по-дълго) и повторение.“ Часът е 19:52 в България, в Лийдс е само 17:52. Настроението – можете да си представите. Имаше и последна приятна изненада преди заключителната официална вечеря – премиерата на бирения дестилат от Аднамс

Come taste the band - Кeep on moving. Нищо, че не е джаз, още звучи в мен.

Come taste the band – Кeep on moving. Нищо, че не е джаз, още звучи в мен.

, който има свои аналози в континентална Европа, където за пръв път го пробвах преди десет години в Холандия (Ла Трап). В някои от следващите подкасти ще направя и връзката с другите „официални“ бири в Лийдс – на „спонсорските“ вечери, при „регистрацията“ ни и на Европейската дегустационна нощ, съвпадаща с Нощта на музеите в Европа. Отделно ще се опитам да дешифрирам записките си от семинара на експертите по бирени и винени чаши „Spigelau“ и да си спомня името на единия от малкото пъбове, които си заслужават вниманието в Лийдс.

И вместо финал – декриптиране на загатнатия в началото (а)синхрон, в който живее тази част на Европа. Приготвяйки слайдшоуто за бирените блогове в Югоизточна Европа, попаднах на анонсираните появи на грейпфрутови миксове в съседните ни държави и предполагах, че концерните, чиято собственост са тамошните пивоварни няма как да не синхронизират политиките си и тук. Факт. Не че миксовете на немски хефе и кристалвайсета с кисело-горчивия плод не са ни известни – в интерес на истината, Schoefferhofer се появи тук в първото лято след излизането на „Езикът на бирата“, където я споменавам заедно с тези с личи, смокини и т.н. Но оттогава, до превръщането на традиционните летни „пивоварни войни“ тук в експресия на фреша и туиста, традиционният британски

no comment

no comment

лимонаден концерн, с който някои от гореизброените аромати влязоха в България преди 40 години, вече бе създал нова ниша – „малцовата“ – най-вече за африканския си пазар, наречена за по-благозвучно в Западна Европа „spirit“. Резултатът е подобен на първите отзиви и в българските форуми – „става за разреждане“. No comment, of course! Нищо, надеждите ми са във фюжъна. Знаещите ще го споделят в края на май.

Advertisements
Публикувано на бира, джаз, пътешествия, радио и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Синхрони и асинхрони

  1. Pingback: Синтези и антитези | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s