Chime vs Chimera?

Между химерите и камбанния звън

За начало – j0414 подкастът с „великденския“ Слънчев джаз+ – дали не всеки ден е Великден ако е с велика музика?

Да пишеш за бира е не по-малко рисковано и трудно от това да пишеш за музика. Изключвам по подразбиране масовото писане за масови вкусове. Така че, въпросът, на който не мога да си дам отговор е за разстоянието между химерата (chimera) и звъна на камбанките (chime).

В една от легендите за Гамбринус, Краля на бирата се разказва как дяволът, след като не могъл първоначално да му помогне да спечели сърцето на възлюбената си с цигулково свирене, го научил да я омагьосва с камбанки. Едва ли затова ръбът на бурето (върху което се изобразява Гамбринус) се нарича също chime. Но е факт, че новите английски real ales на пивоварната в Даунтън, Уайлтшир – Chimera в деветте години на съществуването й вече имат около двайсет медала и с нетърпение очаквам дегустацията на най-силната им, 7% Chimera IPA. Тази категория, за която съм ви говорил и в книгата си е една от най-популярните в микропивоварната революция в последните трийсет години в САЩ. Надявам се дни след дегустацията на Chimera IPA късметът да не ми изневери и да се срещна с превъзнасяната до небесата от локални и глобални бирени блогъри Jazz IPA Cervesa Tarraco.

Jazz cervesa Tarraco

Jazz cervesa Tarraco

Не бързайте да поправяте предпоследната буква – на catalá e със s, а Tarraco си е Тарагона. Случайно може би, но и трите им вида джаз-герои са от типичните ейлове на Chimera – някои сезонни, други – постоянни. Това е, защото идейният стожер на тарагонските джаз-бири, илюстрирани от местен художник, е фен на американските новатори, претворяващи имперските бритиш традиции с нетрадиционни хмелове.

В предните подкасти ви предложих нещо подобно с испанските фламенко-джаз пианисти, пресътворяващи Майлз, който от своя страна преди половин век се бе осмелил да даде друг поглед върху Аранхуес. Няма как сега, когато слушате вече подкаста с новия албум на стария дует Чик Кърия- Гари Бъртън да не си спомня за първата ми среща с Чик, малко преди да каже магичното  “Hi, I’m Chick Corea and you are listening to Jazz+ and I hope you enjoy what you hear”. Тогава на любопитството ми дали в своята Spain Чик е черпил вдъхновение от оригинала – същият този Аранхуес или по-скоро е следвал Майлз и той без заобиколки ми каза – „Майлз, разбира се, чак по-късно слушах оригинала на Родриго”. И да не цитирам страховете на Бъртън, че някой ден музикалните им идеи може да се изчерпят. Слава Богу, елегантността на изпълненията им все още е далеч от предвидимата безметежност и ако имате да опитвате нова силна бира, компанията на вибрафона е подходяща. Обратно, ефирността и неравноделността при Шай Маестро в парчето за дядо му “Flying Sheppard” по-скоро би хармонизирала с нещо пролетно, но същевременно земно, каквото все още не съм открил тук и сега, но нали и затова са блоговете – да споделяме мечти, наричани от някои химерични, но така радващи ни, както и носеният от вятъра звън на камбан(к)и.

Advertisements
Публикувано на бира, джаз, музика, радио, фестивали, Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s