Flamenco Sketches

Докато четете, ето подкаст от първото j0331 от серията предавания с последния албум на пианиста Чано Домингес Flamenco Sketches.

В началото на 90-те почти никой извън Испания не говореше за фламенко-джаз. След връщането ми от Мадридския джаз-фестивал (представете си – продължил през целия ноември 1992!) от Нуевос медиос и Каронте се бяха погрижили да не ми липсват дискове с т.н. Jovenes flamencos. Оттогава вкарах и израза “La noche es joven” („нощта е млада”) във финалните си думи на всеки Джаз+. Тъй като си пазя архива оттогава и веднъж вече съм публикувал първото от тогавашните ми предавания за фламенко-джаз, ето линка за тези, на които би им било любопитно да се върнат 19 години назад.

С тези уводни думи само ситуирам времево и пространствено явлението Чано Домингес, което най-после доживях да бъде разпространявано и от мейджър на българския пазар. Причината е колкото необикновена, толкова и прозаична – малко повече от десетилетие, след като Труеба му помогна да стигне и като визия и присъствие до по-широка аудитория с участието му в Calle 54, малко повече от 15 години, след като с наистина вълшебната флейта на Хорхе Пардо записаха 10 de Paco и малко повече от 20 години откакто самият Хорхе записа Nardis на Майлз, световната блогосфера отбелязва копипействайки Flamenco Sketches – поредния албум в почит на най-продавания диск в историята на джаза. Този, който сред тракане на прибори (казват, че в САЩ е така и си личи) малко след като го е изсвирил по поръчка на джаз-фестивала в Барселона (50 години Kind of blue – noblesse oblige!), Чано с групата си прави и в нюйоркския клуб Jazz standard.

Дотук – нищо специално. Годишнини, възпоминания, мейджъри, отзиви… Както заядливо подхвърлят в културния блог на един презокеански вестник, „явление е ако няма месец с пореден диск в почит към Майлз”. А повечето им испански колеги с право да се гордеят с нарастналата международна известност

Чано с още един гост на Джаzz+ - Херардо Нуньес (сн.АСТ/Robert_Freemann)

Чано с още един гост на Джаzz+ - Херардо Нуньес (сн.АСТ/Robert Freemann)

на вече прехвърлилия 50-те Чано.

Като негов фен и щастливец да бъда не само на една ръка разстояние до пианото му в един швейцарски клуб, а след това да го интервюиирам за Джаз+ (годината бе 1999), мога само да съжалявам, че Майлз не е имал физическата възможност да чуе композицията му Alma de mujer (година по-късно изсвирена в албума с

сн.АСТ/Robert Freemann

още един гост на Джаzz+ - Перико Самбеат с Майкъл Брейкър и Хорхе Пардо сн.АСТ/Robert Freemann

Майкъл Брейкър Jazzpana). Албумът просто връща нещата към изходната им точка преди малко повече от половин век, когато нито Чано, нито аз сме били родени, но Flamenco Sketches освен част от повратния в историята на джаза Kind of blue загатва бъдещите търсения на Майлз. След проучвания на теренни записи от университетски архивни фондове, включващи както творби на живи майстори на китарата, така и пасодоблета и ритуални музики при процесиите по време на Страстната Неделя, Майлз окончателно шашка американската (и не само) критика (и не само – да си спомним негативната реакция на Хоакин Родриго, когато чува адажиото от Аранхуес изсвирено от тромпета на Майлз). Албумът се казва Sketches of Spain. Тогава Испания още е затворена и не е желана туристическа дестинация, диктатурата доста си прилича с комунистическата по нашите земи и все пак, дори и никой да не заговаря за фламенко-джаз, срещата на двете култури става възможна. Младият Пако де Лусия прави нещо подобно заедно със саксофониста Педро Итуралде седем години по-късно по време на едно туристическо изложение и програмата е поканена на Берлинския джаз-фестивал, а издател в Германия им става ненадминатият джаз-критик Йоаким Ернст Беренд. Реномето му е било достатъчно, Blue Note (сегашните издатели на Чано) да заложат на експеримента. Така че връзката фламенко и джаз, макар и епизодична и експлицитна като заглавие на три поредни винила на Педро Итуралде, остава дълго време приоритет на международни формации – от Чик Кърия (Фиеста) до т.н. „троен” концерт „Петък вечер в Сан Франсиско” с Пако, Маклафлин и Ал ди Меола. Поредният опит за комерсиалния му римейк след тур из летните европейски джаз-фестивали (няма как да не съм ви разказвал как в Монтрьо не пуснах Стив Морз в гримьорната на Пако, но все пак му уредих автограф и на другия ден чак разбрах, че това е новият китарист на Дийп Пърпъл) дойде и в София, по това време имахме публика дори за Зала 1 на НДК, но нещата вече не бяха същите. Нямаше го дуендето, което други американски колеги сега откриват с пълна сила в последния опус на Чано и се опитват да го адаптират на американски английски като „intense feeling”. Не бих се впускал във филологически терминологични и рискуващи да стигнат до схоластични спорове може ли чувството да е вяло, в шоубизнеса сигурно може или дори и трябва, от страх да не се изхаби. В случая с Чано дори мисля, че е прекалил с дуендето – когато перкусионистът му си отваря устата и се прави на кантаор за съжаление много ми напомня на един друг майстор, който понякога така мисли, че си разнообразява изразните средства на инструмента, които владее по-добре от всички в света.

А ако ви е направило впечатление в обявяването на програмата, която се надявам вече да слушате на подкаста, по ирония на съдбата, в дните на световната премиера на Sketches of Spain, почти същата програма бе представена от една млада банда от родния на Чано Кадис. Концертът им в чест на 25-годишнината на предаването на приятеля ми Хосе Мигел Лопес ще ви убеди, че Кind of Blue може да е също и

Kind of Cai с Рубем Дантас (сн.Амбросио Санчес)

Kind of Cai, както се произнася по Андалуски. А, и за да бъде иронията на съдбата пълна, на перкусиите им гостува човекът донесъл от Перу кахона във фламенкото. Същият той, Рубем Дантас, идвал и тук със септета на Пако. Сравненията оставям на вас.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Flamenco Sketches

  1. Pingback: Дуенде – 7000-то заглавие | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s