Една по-добра Ариа(д)на

За вкусове не се спори и всички, които ме четете и познавате знаете, че в подкастите ми няма да намерите нито смуут-джаз, нито фрий отвъд Bitches brew – според мен има достатъчно канали да ги слушате, ако ви привличат. Същото е и с бирените им еквиваленти с уговорката, че както някой може от Кени Джи да отиде и към Стен Гец, така и някой, който до този момент не е обичал бира, след някой бирен микс може да продължи с търсенията си. Ето сега подкастът от 24 март j0324 и няколко споделени мисли за новия радлер на Ариана.

В главата ми за бирените миксове в „Езикът на бирата“ разказвам подробно за историята им, а част от тази история може да откриете и в етикетите или върху кеновете на Ариана радлер. По-внимателният прочит на същите няма как да не ни изненада приятно с 9% екстракт въпреки ниското алкохолно съдържание от 1,8. Което при количеството бира в микса (по-малко от половината, и то с 10% екстракт) може само да ни убеди, че ароматът на лимон не е химически. Леката сладост на послевкуса е от фруктозата, което не значи, че бирата е варена без хмел – същият макар и почти незабележимо също е част от освежаващата смес за летните жеги. Не съм съгласен с определението „бира за жени“ – подобно сексистко деление ми се струва обидно и за двете половини на човечеството. Биреният микс определено е по-вкусен от масовата си основа и за разлика от нея не е за масовия вкус, където водеща е цената.

Похвалното е, че една голяма пивоварна група продължава с успешните си опити да надхвърли заложения по презумпция мейнстрийм и да разширява  търсенията си и към не съвсем традиционни „аудитории“. Далеч съм от мисълта да наричам радлера на Ариана летен еквивалент на софистицираната Загорка Резерва, но бирените привърженици получават стилна подкрепа за чистата си съвест ако им предстои шофиране или усърден работен следобед. Безплатна идея – вендинг автоматите да добавят кена й. Колкото и да не се харесвам на регулационните органи, ще напомня, че формирането на бирена култура и възпитаването на отговорно консумиращо младо поколение има доказани във времето примери с „трапезна бира“. Не е излишно да напомня и засилващото се присъствие на карамалцове/малтини (да не се бъркат с т.н.“премиум малц“)  в Германия, в по-голямата част от Северна Европа, Централна Америка и Западна Африка. Безалкохолните варианти на подобни на радлера/панаша/шендито (съответните му варианти във френско- и англоезичния свят) са широко разпространени в най-рестриктивни азиатски страни, от Иран, през Саудитска Арабия до Кувейт. Липсата на вредни съставки – подсладители, консерванти и достатъчно ниското алкохолно съдържание правят радлера на Ариана решително по-здравословна алтернатива при нормални количества спрямо газираните лайт (и не само) соди, особено като последните служат за маскиране на концентрати.

Затова в лабиринта на пивните страсти нишката на Ариа(д)на може да помогне в търсенето и намирането на изход, различен от масовия, особено ако избягвате струпванията на запотени тълпи.

Advertisements
Публикувано на бира, джаз и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s