Sound Travels

Слушайте подкаста j0317 с пиеси от едноименния албум на Джак ДеДжонет докато четете публикуваната ми в януарския брой на МАХ статия за възможния бирен еквивалент на Sound Travels – Сам Каладжоне: нишов визионер, наричан „Робърт де Ниро на пивоварите”

 

„Off-centered ales for off-centered people.“ Това е слоугана на микропивоварната му Dogfish, носеща името на недалечен от мястото й нос с фар на атлантическото крайбрежие. Когато започнах с лекциите си „Джаз и бира”, намерили място впоследствие и в книгата ми „Езикът на бирата”, нямах и представа, че ни предстои, макар и задочно познанство. Година след публикацията й, в навечерието на 40-годишнината от издаването на програмния за Майлз Дейвис и за фюжъна въобще албум “Bitches Brew” (един от цитираните от мен примери за „невъзможната” връзка джаз-бира) Биреният етикет е корицата на албума на Майлзполучих мейл, че предстои реализирането на едноименна бира от същата тази пивоварна. Един от американските ми приятели изпратил на пивоварната  PDF от съответната страница на книгата ми, в резултат на което получил за мен специална бутилка от първата варка, която все пак успя да стигне до България (мерси Кевин и Густе!). Така е, идеите идват по всяко време и навсякъде. Бях заинтригуван от Сам, още повече предстоеше премиера на създадената от него поредица за Discovery Channel “The Brew Masters”, където първата серия бе именно за “Bitches Brew”.

Кой е този тип с италианска фамилия prego? Син на калабрийци, дошли да чукат розов гранит в Милфорд, Масачузетс. Следващото поколение вече отглежда собствени лозя и вари кленов сироп. Третото, т.е. Сам, знае как да използва възможно най-оригинално и сиропа, и купажирането.

„Започнах с писане, но това бе бизнес-плана ми. И като творец не се отказвам – създавам бири” – споделя Сам в един свой отдавнашен разговор с вече покойния английски бирен гуру Майкъл Джексън. „Уди Гътри е едно от вдъхновенията ми –  чакайки поредния влак на поредното турне решава с музикантите си да сварят за ден бира, на която иначе и трябват три. Може би той е пионерът на американските микропивовари.”

В 1993 – докато следва литература в Колумбийския университет – работи в бар, където се предлагат вълнуващи бири – от местните Сам Адамс до трапистката Шиме. Прекъсва следването си за да стажува в една от процъфтяващите малки американски пивоварни. В 1995 отваря първата си бирария с микропивоварна (най-малката комерсиална, съществуваща тогава в САЩ), посветена на артизаналните бири. Част от първото му оборудване е приспособено от затворена фабрика на Данон. Една от първите му бири Shelter Pale Ale е с местен ечемик, изпечен в пещта му за пица. „Много е изкусително да се изразяваш чрез нещо, което никой дотогава не е правил. Събуждах се и правех това, което ми харесва. Много е романтично”. Може би това е и причината Сам да споделя усещането, че каквото е истинско за сърцето му, е такова и за останалите. Напомня ми mot-à-mot Ленърд Коен пред камерата на Тони Палмър.

„В пивоварната ми стотината работещи не го правят за мен, а за себе си… А в свободното си време чета много. И специализирана, и художествена литература. До себе си държа нотбук и като прочетеното ми подскаже нещо, свързано с пивоварната, си го записвам.” На нощното му шкафче може да се види томче на Уолт Уитмън и може би не само затова, но го наричат и пивовар-поет.

„5 дни в седмицата пътувам, проповядвайки добрата бира. Участвам във варките само на новите експериментални видове. Правим ги в старото оборудване. Предлагаме ги на редовните ни клиенти в нашия бар. (Барът е в Rehoboth Beach – т.н. „лятна столица” на жителите на Вашингтон.) Вместо да плащаме на фокус-групи, те си плащат за възможността да открият нещо ново и интересно. Обикновено до месец си даваме сметка какъв е потенциалът за успех и ако го има, прилагаме рецептата в по-голямата ни инсталация.” А рецептите са повече от пътуване в пространството и времето. Срещата му с археолога Патрик МакГовърн ражда едно дългогодишно приятелство, основано на съвременна реализация на откритите многовековни рецепти от предполагаемия гроб на цар Мидас в Мала Азия (продаваната с небивал успех и досега Midas Touch)

Midas Touch

до най-старите материални доказателства за бироправене в човешката цивилизация на територията на днешен Китай (Chateau Jiahu, седмо хилядолетие пр.Хр.), за които вече съм писал подробно. За локалните „жанрове” търсенията му варират от традиционната централно- и южноамериканска бира от сдъвкани зърна Chicha до една от най-редките европейски пра-бири, финското Sahti.

Нещата, които задължително трябва да се опитат от всеки откривател по дух не се изчерпват с почти трихилядолетната рецепта с медовина и шардоне (Midas Touch) или съставките от всеки континент (Pangea) – от кристализиран джинджифил от Австралия, през вода от Антарктида до южноамериканска киноа. Изненадата, че какаото векове наред е било ферментирала напитка съпътства дегустацията на пресъздадената по археологически находки от Хондурас Theobroma. А за истинските авантюристи финалът не може да е друг от традиционната Chicha, където основна е способността на съдържащият се в слюнката ензим птиалин да предизвиква спонтанна ферментация на сдъвканите и изплюти от Сам и колегите му царевични зърна, оформени впоследствие на „кексчета” оставени цял ден на слънце – така, както повелява индианската рецепта. Внимание: около 40% от хората нямат толкова ензимо-активна слюнка и планираното от Сам количество Chicha така и не се произвежда. Тестовете, направени от редакцията на Ню Йорк Таймс, чийто журналист участва в сдъвкването, не успяват да убедят уличните латиноамерикански музиканти, че това е истинска Chicha. Търсенията не спират и за пролетта на 2011 бе произведена лимитирана варка бира от живеещи в симбиоза организми (най-вече чай Комбуча), наподобяваща брюкселските традиционни lambics със звучното име Fungus Tea’Mungus. Година по-късно новото предизвикателствo е пейл ейл, в който в последния момент заедно с драй хопинга са добавени малко зелени чушлета халапеньо. Въпрос на баланс, който трудно се улучва при чили-бирите, но Сам и пивоварите му си знаят работата. Бирата засега се продава само наливна под звучното име „Зеленият дявол“. Sound Travels и бирените им еквиваленти нямат край…

 

Advertisements
Публикувано на Discovery channel, бира, джаз, книга, музика, пътешествия, радио и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s