St Patrick’s Day: по-добре за теб, по-добре за всички

Слушайте подкаста jo310 на Слънчев джаз+ пътешествието от 10 март докато четете главата за Гинес от книгата ми Езикът на бирата. Както виждате и от рекламата на Гинес, музиката освен в логото му и Ирландския герб е само една от причините да честваме 17 март. Но не само заради нея Св.Патрик е един от най-честваните светци в света, а Ирландският национален празник да се отбелязва дори и в София с повече веселие от 7 ноември, 4 и 14 юли взети заедно.

Guinness: по-добре за теб, по-добре за всички

 

Английският вариант на оригиналния ирландски слоуган е просто “Guinness Is Good For You”. Сигурно защото собствеността над Guinness е английска (Диаджео). А гордостта е ирландска, при това вече четвърт хилядолетие.

Двуетажният жълтосин автобус на градския транспорт на Дъблин доближава корпуса на пивоварната Guinness и започвам да се чувствам особено. Любезните ирландци са ни предупредили два светофара по-рано да си извадим апарата, снимките от горната платформа наистина си стрували! Знаехме, че ни предстои среща с най-голямата пивоварна в света за 19-и век и очаквахме срещата с нещо подобно корицата на тавата на Пинк Флойд с тухлените комини и постройки в стил “Индустриално Чикаго”. Щрак, първите черни портали със златни арфи са подминати, напомнят ни, че сега трябва да слезем. Стрелки сочат към входа, но с неприсъща подлост не е упоменато, че дотам има още поне четвърт час пеш. Вървим в лабиринт между тухлени сгради, отвреме на време пресичаме подобие на трамвайни линии, но от жици няма и следа. Впоследствие ще се окаже, че това е вътрешната жп линия на фабриката. От пресечките изникват такива като нас, а в обратна посока постепенно навлизаме в истинско вавилонско разноезичие, бликащо от развеселени физиономии. На една по-широка улица са подредени разкошни карети и файтони, конете са с чулове на Guinness– нищо, че е юли, дъждът в Дъблин си е даденост. Купените по интернет билети освен 10% намаление ни дават и моментален достъп до входа на историческата Storehouse (1904 г.), където бирата е ферментирала почти до края на миналото столетие. Виждаме, че не е преувеличение – наистина ни предстои да се изкачим на седем нива в най-голямата стъклена пинта в света – вместимостта й е 14,3 милиона пинти или по-малко от седмичното производство на пивоварната (3 млн). По принцип не обичам да съм част от тълпата, но ученолюбието на тази тук е малко по-различно от стандартно срещаното в Лувър или Прадо. Пътешествията исторически са част от Сейнт Джеймс Гейт, където е разположена пивоварната. Оттам поклонниците от цяла Ирландия са тръгвали към града на едноименния светец – Сантяго де Компостела. Оттам започват и днешните пътешествия, но навътре, към тайната на една от най-известните бири в света.

една от ферментационните каци

По-долните етажи представят съставките й. Минаваме под огромен водопад и научаваме как основателят, чието име и подпис стоят до ден-днешен на етикета на Guinness с кирка в ръка е защитавал кладенеца си от служители на градския съвет, решили, че наемът му за 9000 години (45 лири годишно) на земята със старата пивоварна не включва и водата. Синът на основателя, Артър Гинес Втори е гуверньор на Ирландската банка. Впоследствие неговият син (Гинес-внук) ще стане Лорд-мер и ще дари както повеляват семейните ценности значителна сума за катедралата Сейнт Патрик. Разширената пивоварна ще дава не само хляб на съгражданите му, но и ще се превърне в нещо като модел, около който ще се развива града, а после и цялата държава. Модел на визионерство и инвестиции в наука и технологии, съчетан с перфектна комуникационна насоченост. Неговият син (Гинес-правнук) основава Гинес Тръст, построил жилища за бедните, обществени бани, центрове за забавления, първия покрит пазар и парка до катедралата. Неговият син (Гинес пра-правнук) дарява семейния дом на правителството – и до днес там е Министерството на Външните работи.

Що за необикновена бира е Guinness, че да има такава история и популярност? Обратно на схващанията не е най-старият стаут на британските острови, но отдавна се е превърнал отделен стил: айриш стаут. Разликата му с английските портъри и стаутове е присъствието на 10% препечен ечемик (освен традиционния малцован). Интересна е първопричината за появата му именно в Guinness. Артър, основателят не е искал да плаща английските такси върху малца, а такива върху ечемика просто е нямало! В него е тайната на вкуса на кафе/какао и по-голямата сухота от британските такива. Както и тайната на цвета: преди добавянето му, оригиналният цвят е рубинен. Другата характерна черта, кремообразната пяна се достига с помощта на азот, 3:2 спрямо традиционния въглероден двуокис, с чиято помощ бирата излиза от кега. Третата, привличаща вниманието на всеки, взел за пръв път пинта Guinness е т.н. ”водопад” от мехурчета към дъното за разлика от издигащите се при пилзовете. Не е оптическа измама, научно е доказано (чак през 2004 г.), че и при Guinness мехурчетата се издигат, но това е в средата на чашата и веднъж достигнали повърхността се спускат заради температурната разлика по вътрешната стена. Понеже бирата е почти непрозрачна виждаме само тях. В някои от видовете Guinness – най-вече експортния, азотът отсъства и те имат по-кисели нотки от т.н. Draught, който противно на очакванията въобще не е толкова хранителен – има само 125 кал. – по-малко от чаша сок или мляко. Другата им разлика е в алкохолното съдържание – както и по други поводи е ставало дума, когато една бира трябва да се транспортира, правилото е:  колкото по-надалеч, толкова по-силна. Въпреки, че като всички истински стаутове и Guinness е с горна ферментация при температура 25 градуса,  изолираната собствена мая от 1960 г. насам нито се качва на повърхността, нито слиза на дъното, а се отстранява чрез центрофугиране.

На третото посетителско ниво, след като вече сме видели разновидностите на използвания хмел – европейски (най-вече голдингс) и американски, но с подчетрана горчивина, имаме право на първа спирка с дегустация на млада бира без характерния тъмен цвят. Алкохолът също е под традиционните 4,3 – проценти, които в някои експортни сортове почти ще се удвоят. На няколко пъти се опитвам да разбера дали е верен слухът, че има тайни помещения, където в специални бурета отлежава Guinness със спонтанна ферментация, подобно на традиционния брюкселски lambic. Загадъчно мълчание, което заедно с филтрирана в интернет информация показва, че дори и да е било вярно преди, сега тази добавка е от изкуствено ферментирала и пастьоризирана бира. Подобно е и признанието, че ако някъде ви се сервира Guinness, който не е произведен в Ирландия имате всички шансове само безалкохолната есенция да е на Guinness (духът на Дъблин) и тя да се добавя към бирата, сварена на място. Сигурно затова и лондончани са твърдели, че произвежданият доскоро при тях не е като оригиналния дъблински. Другото важно нещо, което всеки любител и любознателен трябва да си спомня е, че най-продаваната форма на Guinness –  Draught е сравнително скорошна бира, едва от половин век (1959 г.). Както и че горе-долу от същото време вече не се произвежда портър, а няколко години по-рано е издадена първата Книга на рекордите на Guinness. Всичко започва от един спор по време на лов, когато тогавашният директор на пивоварната не е могъл да намери достоверни източници за разрешаване на приятелски спор коя от две птици е по-бърза. Празнотата е запълнена с типична ирландска прозорливост, като книгата отдавна е надминала първоначалното си предназначение да стои в пъбовете и да дава отговор на традиционни залагания кое е по или най.

Сега да се върнем към сортовете, дали международната известност на марката. Това са Extra Stout, бивш Extra Superior Porter (1821) и Foreign Extra Stout, бивш West India Porter (1801). Първият е по-скоро ориентиран към южноафриканския пазар (4,8% алкохол), Европа (5%) и Америка, Австралия и Япония (6%), вторият – към Китай (5%), Ямайка и Източна Африка (6,5%), Западна Африка, Индонезия, но и в самата Ирландия (7,5%), като най-силната е в Малайзия (8%). В американските версии на Extra Stout има повече препечен ечемик, докато в ирландския има жива мая. За разлика от тях, Foreign Extra Stout е бленд, в който участва и тримесечен Guinness от онези, “тайните” помещения. Специално в Нигерия се произвежда Нигерийски Extra Stout, където голяма част от малца е от сорго. В Испания и на още няколко местни пазара има безалкохолна (Kaliber), която в Африка дори е сладка (Malta), а през годините се е правила и бяла, и лагер (с долна ферментация) под търговското има Harp.

Тук е мястото да се върнем към изначалните ценности, позволили на Guinness да заеме такова място в пиедестала на световните бирени символи. На едно от горните посетителски нива виждаме арфата, копие на изложената в Тринити колидж арфа на един от първите ирландски владетели от 11-и век. Една скоба: говори се, че Тринити колидж сключвайки сделката получава в замяна безплатно Guinness за всичките си тържествени нужди. Малко повече от век след създаването на марката, арфата е депозирана като търговски знак (1876). В първия век визията има само една промяна – надписът “trade mark” изчезва отстрани през 1955 г., а от 1968 г. броят на струните се редуцира, като в актуалното лого (от 2006 г.) силуетът й също е изчистен. Най-голямата гордост на фирмата е, че арфата е приета за официален символ на Ейре едва през 1945 г., но там, както и на евро-монетите е обърната на обратно. Едната й страна пък е заменена от летящ човек в логото на Райънеър, с който всеки от нас може най-евтино да стигне до Guinness.

Другите елементи от рекламата на Guinness са променливи във времето. Едно ниво в експозицията/гигантската пинта е посветена на това. Цели 12 години преди първата общоизвестна съвременна реклама (1836 г.) Guinness пуска своя за марките си “East/West India Porter”. В края на по-миналия век, когато различни страни са бутилирали внасяната на бурета Guinness те са слагали местни символи, включително маймуни. Десетилетия по-късно, един от водещите британски илюстратори, Джон Гилрой (1898-1985 г.) ще създаде известните в цял свят образи на пеликана, носещ в гушата си 7 бутилки – по една за всеки ден, преобразуван впоследствие на тукан, на чиято човка се събират две пинти, които могат да правят чудеса (играта на думи е с името toucan/two can do). Защото, както птицата не може да лети с едно крило, трябват й две, така и човек не може само с една пинта.

Малко ни остава до заветното седмо ниво – попадаме направо на седмото…небе.  Под нас е Дъблин, барът предлага панорамна 360 градусова гледка и си даваме сметка как градът е растял концентрично около пивоварната. Оглеждам се да търся признаците на синдрома на придобитата музейна достатъчност. Трудно е да се диагностицира и един страдащ. Сигурно са верни приказките как офицер след битката на Ватерлоо оживял благодарение на няколко пинти Guinness. Това, което е било добро за Guinness е било добро за всички. Доказан факт е наличието на антиоксиданти и повишено съдържание на желязо. И досега, в ирландските болници се дава Guinness на кръводарители и на пациенти със стомашно-чревни операции. Опитвам се да си представя Guinness на Южния полюс, където оставените през 1909 г. запаси от австралиеца Сър Дъглас Моусън са зарадвали експедицията от 1927 г.! Нас ни радва перфектно налята (за 2 минути) пинта – избираме най-силната Foreign Extra Stout и се стараем да оправдаем висотата – трябва да я изпием минимум на 5-6 глътки като ирландци или максимум на 8-9 като англичани и да оставим съответното количество пръстенчета от пяна по стената й. Пътешествието си заслужава! До такава степен сме убедени, че Guinness е по-добре за нас, че като всички чакащи на вратата за излитане на Райънеър сме готови да погълнем последната пинта в пластмаса. На справедливото ми възмущение за такова недопустимо кощунство, лаконичният отговор на бармана бе “Забравяха да ни връщат фирмените стъклени пинти”. Не мога да повярвам, че находчивите ирландци не са включили това в летищната такса!

Advertisements
Публикувано на бира, виолончело, книга, музика, пътешествия, радио и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s