Things Aren’t Like They Used To Be

Няма да чуете едноименното парче в подкаста j0225, но от предварителния анонс знаете какво да очаквате. Там нещата са такива, каквито са.

Не всеки Оскар е Оскар - в случая това е синът на пивоваря Алан

Малко преди Нощта на Оскарите попаднах на изумителен документ от тяхната родна Калифорния, където местният сенат определи февруари 2012 за месец на… Микропивоварните. Една от причините (заедно с фактите, че това е щатът с първите, с най-успешните, с най-пробивните микропивоварни – оттам тръгва разпространението им по света) е, че приходите от тях са едни сред най-големите от всички икономически сектори за целия щат, който ако бе отделна държава щеше да е деветата световна икономика.

Anchor още в 1989 правят по шумерска рецепта Ninkasi

Което значи, че приходите от микропивоварните в Калифорния са съизмерими с тези, генерирани от филмовата индустрия или Силиконовата долина.

В Европа също могат да се открият няколко от най-добрите им представители.  За повечето от тях, като например Steam Beer на Anchor от Сан Франсиско е ставало дума и в книгата ми „Езикът на бирата”.

Така че, ако някога стигнете до последния въпрос в Who Wants To Be A Millionaire и той е за най-невероятните сред най-големите данъкоплатци в Калифорния, не забравяйте този пост.

Да, нещата невинаги са такива, каквито са/трябва или изглеждат и не само стандарти като “Things Aren’t Like They Used To Be” ни напомнят, че прогресът се дължи на тези, които рискуват да променят статуквото и нещата такива, каквито сме свикнали да са. Което съотнесено в света на

Прогресът се измерва с пинти

ейла е мото на една от 32-те останали на Острова семейни пивоварни Hook Norton Brewery: „Where Progress Is Measured In Pints”. А в едно от европейските измерения на джаза – френското – може да бъде и репликата на 83-годишният Анри Салвадор, който току-що е издал последния си албум Chambre avec vue (още си пазя сламената шапка, която чакаше всеки негов зрител в 2002 на Франкофоли в Ла Рошел)

ph. site des Francofolies

при инди-лейбъл – никой от мейджърите не е искал да рискува. Та по повод на поредното му „ново” начало и феноменалните продажби на над 1 милион диска, пред колегата Карлос Галилеа от испанското национално радио Салвадор казва по адрес на мултинационалните компании нещо, което след това би звучало нецензурно в ефир. Въображението и българският са достатъчни да се сетим какво. И само аз си знам съжалението, че след две годишно турне, 85-годишният певец се бе превърнал в бледо свое копие. Щастлив и трижди щастлив останалият вечно млад Борис Виан, с когото заедно правят първите френски рокове в средата на 50-те. Разбира се, не са нещастни и младите тогава почти непознати Бенжамен Биоле и Ан Керен, които пишат най-успешните песни в албума на Анри.

Не е рядка гледка по френските фестивали да се появява свитата на министъра на Културата (там се пише така). С различни министри съм се засичал на различни места – от голямата еспланада в Ла Рошел и цитирания вече концерт на Анри Салвадор (министерски призив за повече разнообразие в радио-ротациите и подкрепа на креативността във фестивалите), през

les intermittents (нещатните) - на улицата във Виен (архив Паскал Кобер)

стачните постове пред него и госта му Жилберто Жил във Виен година по-късно, до миналогодишната кавалкада в Кутанс. Новото сега е публичният ангажимент на Фредерик Митеран със създаването на локални джаз-сцени, включително и в Париж, където млади джазмени да се срещат с публиката си, подкрепа на участията им като първа част на повечето концерти в джаз-фестивалите в страната и не на последно място, по-голяма програмна ангажираност на обществените електронни медии с програмиране на джаз. И всичко това в страната, където от началото на 80-те са създадени най-големия брой джаз-фестивали, получаващи финансова подкрепа на местно, регионално и национално ниво. Просто го споменавам, след като кметството на столица, кандидатираща се за европейска културна столица спира и без това мижавата си финансова подкрепа на седемгодишния Джаzz+ фестивал. И в същото време родното с извинение министерство на културата опитва да обяви т.н. „обществена поръчка” за изпълнители на създаването на 12 нови фестивала с бюджет, оставящ всяка мисъл за честност и равнопоставеност (да не говорим за разпознаваемост и устойчивост) там, където Анри Салвадор бе запратил мейджърите.

Да не говорим за мейджърите на местно ниво в

Добра визия за добър фест

бирената индустрия – за съжаление доста са далеч от идеята за подкрепа като тази на Jammin’ във Венеция например…

Така че, ако във финалния въпрос на родното Стани богат ви зададат подходящия въпрос, не си спомняйте този пост. Иначе никога няма да станете богати.

Людмил Фотев

Advertisements
Публикувано на бира, джаз, концерт, политика, jazz et politique, радио, фестивали, Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Things Aren’t Like They Used To Be

  1. Dima Stamenkova каза:

    То нашето „Културно министерство“ не се интересува от култура и как може да възроди или да подкрепи качествени проекти, а как да продължи Голямото лапане!Каква ти честност,равнопоставеност,разпознаваемост и устойчивост това са само празни слова за новите културтрегери!Създаваме си Нови 12 фестивала за наш,те ора ,ба!Да са облажат!К,ва култура?На хуваво място трябва да ги поставим и нашите хора ,както е направил и Анри Салвадор,прекрасните български попръжни!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s