За карнавалите и постите след тях

Слушайте подкаста j0218 на първото посветено на джаз-карнавалната тема предаване докато четете продължението.

Когато пишех миналия пост за протеста ни срещу АСТА (не забравяйте – 25.2.12 е следващият!) и преглеждах снимките с карнавалната маска на Anonymous или ако предпочитате на барутния бунт (заговор), не можех да се отърся от усещането за déjà vu. Сега, когато темата ми е за мястото на карнавала в зараждането и развитието на джаза, сравнима с тази на последващите пости с превъплъщенията на „течния хляб”, етикетите на Binchoise в колекцията ми поставиха нещата на мястото им. В главата си „Валонски приказки” в „Езикът на бирата” се спирам без много подробности за тази малка и изключително успешна пивоварна в градчето Бенш на белгийско-френската граница. Сега си заслужава да добавя, че логото й е восъчната маска на Жил – един от главните действащи лица в създадения през 16 век карнавал, от няколко години признат от ЮНЕСКО за част от Световното нематериално културно наследство на човечеството. Годината 1549 сигурно неслучайно е и името на една от експортните им за САЩ бири. Карнавалът, както знаем е наследник на дионисиите и в някои места наистина граничи с представата ни за вакханалия, а в самия Бенш пивоварят-танцьор отбеляза, че колкото и да се опитва да наложи бирата си за закуска, сбирките на дегизираните като Жил са верни на традиционните шампанско и стриди. Сигурно затова е и последният му опит в горната категория на специалните ечемичени вина с единайсетградусовата му Хо и нетипичната й модерна бутилка от шампанско. Не случайно натъртвам на модерна, защото традицията спонтанно-ферментиралите бири в Белгия, както и по-специалните във формат от 750 мл нагоре да са в бутилки от шампанско всъщност е свързана с типично белгийското свойство всичко да се използва докато може, в това число празните вече бутилки от шампанско.

Друг от прочутите европейски карнавали е този в Кьолн, където само за няколкото минути престой на нощния ми влак бях включен в еуфоричните изстъпления на съседните дюселдорфци докато благоразположените кондуктори не се уверят, че никой от тях не е останал да си допива в поверените им вагони. Бирата нормално бе на почит, още повече типичният лек стил Кьолш (повече в съответната глава в книгата ми) бе коронясан с 86 различни капачки с карнавални маски и емблеми на различните градски квартали и съответните им гилдии. Да пояснявам ли, че името на пивоварната също е Gilden? Идеята изглежда е заразителна и тази година подобна, макар и по-малка карнавална бирена серия предлага и твърде далечния от Кьолн Падерборн.

Бирени карнавали с артизанални североамерикански и добри европейски продукти вече трета година се прави в Сейнт Пол – Минесота. Разбира се, масовите прояви като карнавалите в

no retornable в случая - за еднократна употреба

Мексико и Бразилия също не минават без „карнавалните” дизайни на масови бири, съответно Sol и Brahma. Но освен с красиви моделки, те няма с какво да привлекат изкушените, за разлика от безбройните версии на „Утрото след карнавала” на Луиз Бонфа, част от саундтрака на класиката на Марсел Камю от 1959 „Черният Орфей”.

Горе-долу по същото време, когато джазмените припознават като техни традиционните територии на самбата – Дизи вече е направил същото с кубинската музика – Майлз се пробва върху испанската саета, чийто религиозен смисъл изпъква най-вече в Страстната Неделя, т.е. в края на постите, започващи веднага след Mardi Gras. А като се каже Mardi Gras, няма как в съзнанието да не изпъкне Ню Орлийнс, френския квартал и зараждането на джаза. За начинаещи препоръчвам сериите на NPR (общественото радио на САЩ). Не че бирените фенове в Луизиана не се отдават и на сезонния бок Mardi Gras на местната микропивоварна Абита. Подобни, макар и в по-малък размер чествания на Mardi Gras се правят и от микропивоварната във Вермонт Magic Hat. A ако се върнем към етимологията на думата карнавал неминуемо стигаме и до мръвката, която изчезва след края му – Mardi Gras. Затова не са рядкост карнавалите, в чийто център е угоено животно, като в Париж от 17 век (тази година началото на карнавала е на 19 февруари) това е вол, наречен Le Boeuf Gras. Няма как да не напомня, че джемсешън на френски е именно Boeuf – по името на заведението, където се е случило за пръв път, като съответното заведение от своя страна е кръстено на карнавалния символ. А сега обратно към САЩ и пренесените от европейските преселници традиции. Месото – символ на Чикаго е и в основата на Meat Wave -светлият ейл на месТната микропивоварна Half Acre’s.

Преди две години „месопустния” период ме завари в Прага, където една от най-добрите микропивоварни – Св. Норберт в Страховския манастир (Храдчани) ме нахрани с едноименното Masopustní pivo за постите – характерна за жатецкия ранен хмел „червеняк” горчивина, 16 процента сухо вещество и 6,3 алк., постигнати със смесването на най-добрия чешки малц с немалцуван ечемик. Подобни вкусове могат да се открият по същата причина и в наливния Гинес на последния етаж на музея му в Дъблин – повече в съответната глава на книгата ми.

В съседна Австрия, манастирската пивоварна Шлагл отскоро предлага специална бира за постите, но… с олекотено съдържание на алкохол и съответна по-малка плътност. Какво и е хранителното си казах и аз преди да прочета съставките й, предложени от съседен манастир на сестри-кармелитки. Ами да, намерили начин да подсилят сърцето с добавки на джинджифил и галангал и да успокоят храносмилателната система с маточина. Честно казано, предпочитам по-традиционните холандски lente bock(особено любимият ми Херцог Ян, алиас Гамбинус), но ако пивоварството в днешните съседи на Холандия има твърде малко общи черти, една от тях са запазените манастирски традиции. Дори в България с малко шанс могат да се опитат чудесните 16% бок Vitus и 17% допелбок Korbinian на най-старата работеща и до днес пивоварна в света – Weihenstephan в Германия и най-вече прекрасните triple и дори quadruple в трапистките манастири в Белгия и Холандия. Като си помисля, че австрийците от цитирания вече Шлагл са помогнали на единствения австрийски трапистки манастир

trappist engelszell - дали ще се преборят за признание като осма трапистка?

Engelszell Stift при бутилирането на първите им бири (светла и тъмна, 18 и 22 процента сухо вещество), с които кандидатстват за признаване от Международната трапистка асоциация, се радвам, че сестрите-кармелитки са били държани надалеч не само на снимката. Пивоварят, който наблюдава процеса е от малката Хофщетнер, а рецептата е разработена от студенти от Велс. Дори и с риск да бъда обвинен в сексизъм, мачизъм и консерватизъм, бих напомнил, че истинските бирени светици като Хилдегаард не са били кармелитки, a бенедиктинки. А както е известно, от бенедиктинския орден се създава траписткият. И ако успехът на продажбите на Westvletteren XII за които стана дума в един от предишните постове подтиква и този австрийски, и друг холандски трапистки манастир (намиращият се югозападно от Бреда Maria Toevlucht) да строят собствени пивоварни, качеството на бирите им трябва поне да доближава сега съществуващите трапистки бири. Иначе ще е почти като усилията на Уинтън Марсалис да поддържа традициите на Mardi Gras в специалните си програми на щедро финансирания Линкълн сентър.

Advertisements
Публикувано на бира, босанова, бразилска музика, джаз, концерт, пътешествия, юнеско световно наследство и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to За карнавалите и постите след тях

  1. Pingback: Red Beans and Rice-ly Yours Луи Армстронг | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s