Message in a Bottle

Слушайте подкаста j0204 с минимъл-версията на парчето от заглавието и няма да сте учудени от почти невероятните асоциации, които следват.

Има нещо символично, че първо обявих темата на този пост, а после текстът дойде от самосебе си. Знаех, че в Слънчев джаз+ феновете на Улф Вакениус и Нюен Ли ще се зарадват на съвместната им версия с Юн Сун На по любимото парче на Стинг и ще стискат палци да можем да доведен Улф и Юн на тазгодишния ни Джаzz+ фестивал. Но не предполагах, че Йордан Ефтимов ще ми даде подобен илюстративен материал (Oxford Companion to Beer) и повод за размисъл в първия ден, когато българите казахме масово НЕ на АСТА.

За начало предлагам да се върнем към смисъла на този суперхит на Police от далечната 1979, когато повечето от днешните протестиращи не бяха и замисъл в главата нито тръпка в душата на своите родители. Накратко, година след като корабокрушенец на остров изпраща послание в бутилка в търсене на сродна душа и е готов едва ли не да се откаже, край брега се появяват милиарди други послания като неговото. Не случайно Стинг я пее и на бенефиси на Амнести или против глобалното затопляне. Недай Боже приемането на АСТА

monumental ака паметно срещу АСТА

да породи специализирано Амнести – ще ми се да вярвам, че първоначалното няма да го съди за кражба на интелектуална собственост. А някои от последиците на глобалното затопляне като топенето на арктическите ледове и безпрецедентната ледена вълна породена от това – всички протестиращи изпитахме кой с краката си, кой с ръцете си. В интерес на истината единственото, което липсваше беше сблъсък с родната Police за разлика отпреди няколко години, когато на същото място и почти по същото време около петдесет пъти по-малко хора протестирахме против промените в закона, позволяващи явното ни следене в интернет.

И сега да се върнем към множеството бутилки на самотници, и

Метафора - от по-добрите американски ейлове

метафората с книгата, предложена ми от Данчо. Да, порастването на бирената култура на една генерално осмивана от нас нация заради любимите й Bud light и подобни е факт. Както е факт, че много лесно някой с много медийно присъствие и пари да налага кое е любимо, лишавайки малките независими алтернативи от канали за масово проникване. Без значение, дали говорим за качествена бира или качествена музика. Но обединените усилия на 166 автора дават над 1100 статии, събрани в почти хиляда страници енциклопедичен труд, издание на една бруклинска малка пивоварна и предлагаща се в комплект с голяма бутилка специалната резерва (десет градусово „пшеничено вино” с мая от шампанско) на пивоваря-редактор. Като автор на подобна по замисъла си, около три пъти по-малка като страници книга – също такъв обект на авторското право – мога само да им кажа браво. На желанието за съвместна работа и на впечатляващия резултат на посланиците на различни бутилки (включително професори-пивовари от гиганти като АБ-ИнБев). И нищо чудно малките и големите да са заедно – в главата за Бирения Брюксел разказвам за срещата ни в Пивоварите на Европа, където президентът на най-престижната съсловна организация ми сподели как при лобирането в евроинституциите на преден план излизат малките и независими пивовари, чиито глас би тежал най-много.

Ето и причината, поради която леко съм разочарован както от организацията на днешното шествие, така и от отзивите във виртуалното пространство. Не говоря за групата ни във ФБ, обединяваща автори, изпълнители и продуценти ПРОТИВ АСТА (благодаря и на родните джазмени, които също са вътре). Защото за пореден път бе спазено римското правило divide et impera. Може би от платени форумци, може би от вечни хейтъри, но при всички случаи и от хора, не очакващи стотици, хиляди, милиони послания на себеподни, но не само като крайбрежен

Bootleg brew с мафиотски имена

бутилков риф пред лагуната на хепинесния даунлоуд. Не че историята не изобилства с примери на пирати, повишени в ранг на корсари от съответните владетели. Или концертни бутлези, издавани след години от мейджъри, налагащи сега АСТА.

Ходът с АСТА може да е и пореден опит за отклоняване на общественото недоволство от срива на ценностната ситема и идейната безпътица на удобния консумеризъм, но ако е действително замислен като такъв, би могъл да се окаже самоубийствен. Едно земетресение с европейско отхвърляне на АСТА би породило цунами, което да помете цитаделите на най-големите фалшификатори на народния вот, на не по-малко отговорните фалшификатори на финансови отчети и одити на институции, контролиращи пряко и непряко живота ни. Би ги помело, заедно с техните цербери.

За да можем след години, в поредното издание било на Oxford Companion to Beer, било на моята „Езикът на бирата” да кажем – а, АСТА ли – имаше подобен опит, май в зимата, когато Загорка не вярваха, че толкова хора ще харесаме опита им да са различни с Резерва 2011, а в

bjork choir@brooklin brewery

Бруклин да си спомнят как хорът на Бьорк е пял в местната им микропивоварна.

И когато май бирата още не можеше да се точи в интернет…

Людмил Фотев

Advertisements
Публикувано на бира, джаз, политика, радио и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s