Разместените икони или Brew Free or Die

Дали играта на етикетите продава така както в теорията на литературата терминът „излъгано очакване”? Слушайте подкаста на поредния Слънчев джаз+ j0121 и открийте неподозирани сходства с тази уж бирена тема.

Зададох си този въпрос по повод повторния опит на добрия италиански пианист Джовани Мирабаси да продаде на новите си сънародници – французите концепцията за „революционните песни” превърнати от него в джаз-стандарти. Десет години след първия си подобен опит с „Аванти” Мирабаси просто превежда заглавието на испански, поставя отново в центъра Че Гевара (Hasta siempre) и го забърква в „революционния” казан накуп с „Подмоскове вечера”, представени с френското им заглавие „Времето на момините сълзи” (цветята на първомайските празненства във Франция) , „Дезертьорът” на Борис Виан, тъжната любовна песен от Аржентина за „Алфонсина и морето” и „Gracias a la vida”, преекспонирана по БНР след преврата на Пиночет.

За да е объркването още по-пълно посмъртно почетох и Ейми Уайнхаус с джази-версиите й на Girl from Ipanema и Body and Soul в дует с Тони Бенет (да напомням ли, че в неговия проект Дуети пее с Лейди ГаГа Тhе Lady Is a Tramp?)

Успоредно с това дегустирах визуално подобни опити на микро (и не само) пивоварни да спечелят публиката си, която принципно е отворена към провокацията.

tesla vs edison

Радиото и по-точно съперничеството на двамата гении Едисон и Тесла довели до неговото изобретяване е в основата на проекта VS Brewery с два противоположни стила бира в една опаковка –  в случая Тесла е чешки пилзнер, а Едисън – английски стаут. Стаутът на Роуг (Орегон) е по-соро литературен: името му е Шекспир. Подстилът „силен имперски/руски стаут” в САЩ като че ли си плаче за образи-символи на „империята на злото” както наричаше един бивш американски президент вечния си съперник и огледален близнак. Терапин, за които стана дума в миналия пост кръщават своя руски имперски „страничен проект” „Big Daddy Vlady”. Неочаквано „поетични” са вечните шотландски провокатори от Brewdog с Old World Russian Imperial Stout. Може би пред вид ексклузивното му представяне на определена североамериканска търговска верига те залагат на православни храмове на първи план и леко скрити матрьошки в центъра.

Хитростта определена бира да се прави за определен магазин не е само прийом на гигантите, но и на специализираните бутици. Примерът ми от Полша е на т.н. „Министерство на пивоварството” в Познан с ексклузивния нефилтриран пилз Министър (в черно) и пшеничния Министър в синьо.

Министър-председатели и други национални герои са в поредицата на Cigar city brewery (Тампа, Флорида) – от т.н.”ечемичено вино” Чърчил и същия тип, но с добавка на американски орехи-пекани под името Рузвелт, през американския портър Хосе Марти до имперския стаут маршал Жуков. И за да са иконите тотално разместени и заигравката с името и логото на пивоварната пълни се появява и специалната „хумидор” – серия индийски (силен) светъл ейл, отлежавал в испански кедър – дървото на хумидорите, придаващо характерен аромат на бял пипер и сандал, като във вкуса се появява и свежест на грейпфрут и други тропически плодове.

Ако се върнем към Чърчил и Рузвелт, намираме ги стилизирани на чаша бира с бащицата на народите в една от конкурсните рисунки в проекта „Бирата е култура” за който също стана дума в миналия пост. Да гадаем ли какъв би бил света след Ялта ако наистина културно тримата споделяха добра бира? Оракулът от етикета на едноименната бира на флинтската микропивоварна Бел’с, въпреки почти житийната си визия едва ли може да ни помогне в случая.

Разходката през тези картини от една изложба (почти по Мусоргски или ако предпочитате съвсем разместените икони – по Емерсън, Лейк енд Палмър) ни отвежда неминуемо и до Баба Яга – експортен стаут на пивоварите Pretty Things (странстващи пивовари, както споменатите в предния пост Stillwater). Оставайки още малко в страната на приказките и приказните бири нека отбележим и серията на колорадските микропивовари Братя Грим с тематичните им бири от Снежанка до Червената шапчица, действително променени като образи от детските ни спомени.

Няма как вече да не се появи и бирата от заглавието. Brew Free or Die е един от силните ейлове на пивоварите от „21-ата поправка” в околностите на Сан Франсиско. Не е нужно да си спец по американско конституционно право за да се досетиш, че споменатата поправка отменя Сухия режим. Изборът на имена на бирите им не е по-малко странен от този на съпътстващи съставки: лятната им бяла бира е с истинска диня и се казва Hell or High Watermelon (с „Лейди Свобода” приседнала върху Бруклинския мост), а заедно с орегонската микропивоварна правят ферментиралата с фурми Allies Win the War. Флагманът им обаче си остава Brew Free or Die с визия подобна на корицата на Purple in Rock – римейк на Бащите на нацията. Brew Free or Die е предлагана дори и на пътниците на американския филиал на Върджин еърлайнс. Дали ще дочакам Райънеър да продават поне Гинес а Уиз поне Загорка резерва 2011?

Не може да говорим за разместени икони без да отбележим опита за репозициониране на масови бири като по-изискани, например с ретровизия от славните времена, когато на Милър Хайлайф се е гледало като на „шампанското” на бирите не без помощта на иконичната Girl in the Moon, осъвременена през 2011. В другата крайност е решението на микропивоварни като Full Sail да отговорят на заиграването на макропивоварните с нишовите бири и отвръщат с „откровено популистка” масова бира на половин цена и само в опаковка от една дузина старомодни шишета. За броени седмици Session става най-продаваната им продуктова линия и тук вече не е ясно кой печели и кой губи.

Сега е времето и за обещаната в миналия пост мексиканска икона – Фрида Кало. 200 годишнината на Мексиканската революция е отбелязана от пивоварната Бохемия (собственост на Хайнекен) със специално издание с лика на голямата художничка. Нейна снимка и мотиви от творчеството й са част от матовото метално фолио, загръщащо гърлото на бутилката. След грандиозен скандал в Мексико от страна на банковия тръст, експлоатиращ правата над творчеството й, бирата в този си вид отскоро завладява и съседните САЩ и се подготвя за навлизането си в Европа. В интерес на истината, на семейни фотографии е видно как

Lizbeth Ortiz-участничка в конкурса на Bohemia за визия на бутилката Фрида Кало

Фрида пие бира Бохемия и логично, пивоварната не пропуска да върне жеста на бохемката Кало.

И за финал – още няколко разменени жеста. Това е и вид малко допълнение към главата „Бира и политика” на книгата ми „Езикът на бирата”. Малко след излизането й, заигравките на Обама с любимото ни питие продължиха и след загубата на хокей от Канада и съответния загубен бас с канадския премиер, същият получава каса от

Посланикът на САЩ в Канада дарява Премиера на страната

„любимата президентска бира” от най-старата (1829), а отскоро и най-голяма чисто американска пивоварна Yuengling. Така че понякога успехът спохожда и победения. В случая на Yuengling, веднага след приемането на вече цитираната по-горе 21-ата поправка, изпращат като знак на признателност цял камион бира на Ф.Д.Рузвелт – тогавашният президент, за когото също говорихме в първата част на този пост. Името на бирата е Winner, a споменът за нея и до ден-днешен е повече от икона в сградата на пивоварната.

Advertisements
Публикувано на бира, джаз, дипломация, политика, радио и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s