Още за етикетите класика и вино

Докато четете, слушайте подкаста на един Слънчев джаз+ j0528 отпреди няколко месеца, за да откриете неподозирани джаз-версии по класики от Пинокио до Тоска. Така и в повечето примери, които следват, термините „етикет“ и „класика“ са използвани  буквално и преносно. Този подкаст е и вид благодарност към един български творец в Австралия, откъдето получих и специалното разрешение да публикувам копирайтнати изображения по темата.

Semillon- © Peter Lehmann

Когато завърших поста си бира и мода установих, че не са чак толкова много дизайнерите, увлечени в обличането на лимитирани серии различни бутилки, както и че брандовете прибягващи до този добър маркетингов трик също се броят на пръсти във всяка една категория напитки. Не можех да повярвам, че чак на границата на двете хилядолетия Готие слага началото на една надпревара между две водки, три уискита, три минерални води и засега само една бира. В линкнатия клип за Карлю открих и потвърждението на съмненията си. А и търсенията ми около съответната глава в „Езикът на бирата“ ми бяха дали други индикации. Освен това помнех

старият етикет на Механджийско

„застойните“ етикети на Лудогорско и Механджийско (Мърквичка – Ръченица) а и знаех, макар и не в пълни подробности за сериите етикети на едно от най-елитните вина в света Мутон-Ротшилд с творби на Брак (55), Дали (58), Миро (69), Шагал (70), Кандински (71, рисувана в 40-те, подарък от племенницата му) и посветената реколта на Пикасо в годината на смъртта му (73, но Вакханките са били собственост на фамилия Ротшилд и Палома Пикасо само дава разрешението си да се репродуцират върху етикети). Оказа се, че още в 1924 барон Филип дьо Ротшилд (само на 22!) иска първото бутилирано в избата вино да бъде с отличаващ го етикет и поръчката е изпълнена от плакатиста Жан Карлю, станал известен година по-рано с кубистичните си изяви, ще прощавате за евтиния каламбур, в опаковката на Монсавон (в клипа – линк към името му откриваме не по-малко интересни негови произведения).

първият етикет на Карлю

Етикетът е използван всяка година до 1945, когато баронът решава да ознаменува победата над нацизма и една от най-добрите реколти на столетието с нов етикет, в който да присъства буквата V (victoire, победа) – рисунката е на младия Филип Жюлиан. Следващата 46 етикетът му е изготвен от самия Кокто и както повелява традицията, единственият хонорар са десетина каси вино – от съответната реколта и от друга от предишните по избор на автора. От 1994 и до днес върху бутилките на Пти Мутон ни гледа първият етикет от 1924, в който присъства фамилната емблема с петте стрели на Вергилий (70-19 пр.Хр., използвани впоследствие от Исабел Католичката в 15 век, петимата братя Ротшилд от 1822 и век по-късно от фалангистите в Испания) и овена (mouton, belier), участващ в доста игрословици с името на замъка.

По темата за етикетите-класики има монографии на американски дизайнери, разказващи собствените си проекти в Напа Вали срещу малко над 60 $ или преглеждащи стотина-двеста световни образци за половината цена. Някои от тях, заедно с творбите на Уорхол и подробности около

етикетът на Вalthus

„пуританския“ скандал на Мутон-Ротшилд в САЩ през 93 може да видите и тук. За тези, които още не са попадали на изложбата Изкуство и етикет, организирана от баронеса Филипин дьо Ротшилд и обиколила световните музеи (вкл. Ермитажа в 2005), виртуален вариант на пълната колекция на Мутон-Ротшилд е представен в нарочен сайт.

Естествено, в страни като Франция и Италия, където изкуството и животът са събрани в art de vivre откриваме подобни примери с големи вина от Елзас (Boeckel имат авторски етикети още от 1902, а тези от 1918 са „рециклирани“ и в реколта 2010) до Асти (Торино), където макар и от 1974, колекцията дизайнерски етикети на Виети е наистина впечатляваща.

Art/Artis series (Kenwood, Taittinger и др.)

Година по-късно Кенууд (Сонома) също започва серия с авторска живопис, но както и австралиецът Peter Lehmann

"Облечената" дама - Аннаел

с дама от картина на австралийската българка Анелия Павлова-Аннаел (повече за нея в края на поста) не успяват в борбата си с твърде пуритански настроеното американско Бюро за тютюна, алкохола и огнестрелното оръжие, последното явно много по-безопасно от разголени стилизирани модели.

В другия край на творческите търсения са малките винари от Мисури Ле Буржоа, където ежегодно експериментират с нови купажи в три категории, като винарите са не по-малко творци от младите артисти и резултатът се продава в горния сегмент като Collector’s series.

И понеже в началото споменах две от българските масови вина през 80-те – наскоро ги зърнах, със същите етикетите са си – реших да продължа тази разходка из класиките на етикета с едни от сравнително добрите маркетингови попадения на относително новите купажи като Черга и (би, три)цикъл, като не мога да не спомена за смущаващото (за кой ли път в съвременния „криейтив“) подобие на австрийските

Zull или Черга по австрийски

Zull, дело на дизайнера Ервин Бауер, цели четри години сред налагането на Черга. Ако темата ви е интересна, една от малкото публикации на български е всъщност превод от руски. Другата е на добрия ви джаз-познайник Владо Гаджев и за щастие може да бъде открита в електронните архиви на в-к Банкер от 2008. Там ще намерите и отлично представяне на меценатството на изба Тодоров, но защо да се учудваме, като знаем необхватния капацитет на автора на статията. Разбираемо, материалът в Бакхус също е напълно професионален. И още нещо българско – интервюто в е-вестник с Йордан Желев, един съвременен гуру на българския винен етикет.

Ако вече имате собствена колекция оригинални етикети, добри възможности за разширяване на хоризонта е тематичната колекция тук.

Сравнявайки онлайн цените на лимитираните серии дизайнерски бутилки обект на предишния пост с тези на най-скъпите етикети (не на пълните бутилки) можем да говорим за паритет, но докато в първия случай става дума за модно явление със сравнително масови индустриални тиражи, при енографилите (еносемиофили е другото име на колекционерите на винени етикети) богатството на концепции и истории е опасно завладяващо пред вид практически неизброимите производители. Обикновено в началото на всяка подобна колекция е някаква случайност, среща и лично преживяване, но не ме питайте какво става след откриването и споделянето със себеподобни, особено в мрежата.

Да, мрежата и добрият вкус не са несъвместими. Откривайки на един от горните линкове сайта на Аннаел й пратих мейл с молба да ми разреши да използвам тук като илюстрация някои от картините й, вече класика в жанра „винен етикет“. Успоредно с това ми бе интересно дали е творила и под звуците на джаза, освен с любимата й класическа музика.

Дамата - Аннаел

Милият й отговор не се забави – не бях учуден, че в него фигурираше името на Майлз Дейвис, а заедно с него и линк към две нейни творби – едната по Жобим, а другата със сакс, но по Хиндемит, който дори и аз не бих нарекъл джаз+. Аннаел ми пише още, че картината по Жобим наистина би могла да стои добре и в… бирен етикет (доколкото знам, в Австралия процъфтяват страхотни микропивоварни!)

И вместо финал, напълно в съзвучие с темата за класиката и етикета в множеството им значения, ви оставям с Аннаел: „За мен музиката е доста сериозно нещо – в смисъл, че човек може да се доскосне чрез нея до високи идеали, и обратно, лошата музика уморява и взима, вместо да дава. Аз работя главно по музиката на такива класически композитори, които намирам подходящи за моите артистични идеи.“

Благодаря ти, Аннаел – приех това като част от задочното ни интервю и затова си позволих да го публикувам.

Людмил Фотев

Advertisements
Публикувано на бира, босанова, бразилска музика, вино, джаз, книга, концерт, музика, пътешествия и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s