За ФСБ, Даниела и трудното за изписване ударение върху българското и

За пръв път не предлагам мой подкаст, който да ви придружава докато четете, а линк към предаване на колеги и приятели.

Даниела в прегръдките на Бояна, Златна и Ники (сн. сайт БНР)

Защото си позволявам да пиша върху думи по музика. Даниела Кузманова е достатъчно искрена за да нарича поезията си текст, а прозата си дори да не знае как – избира да е „по музика”.

Част от корицата на книгата за ФСБ с (алхимични) елементи от кориците на два техни албума

Написаното е емоционален изблик на колегиално възхищение и фенско посвещение. Малко са хората, повлияли ми като водещи с присъствие, настроение и най-вече с трудната за обяснение микрофоничност и Даниела е един от тези хора. За ФСБ едва ли има смисъл да се обяснявам – те са една от малкото каузи, за която не ми пречи, че съм част от подкрепящо я мнозинство.

Когато в началото на 90-те една от водещите тогава европейски музикални телевизии МСМ ми предложи да им бъда гид из българската актуална сцена – падането на стената бе ни направило медийно интересни – без колебание посочих Даниела за пръв събеседник, който е еднакво навътре както в творческата, така и в медийната среда. Спокойна и уравновесена както винаги, седнала на любимо място на любимия Иван Асен, не я чух да изтъква с нещо повече групата, в която бе вплела живота си, отколкото всички останали – непознати феномени за западните зрители. А говореше за единствената тогава и сега българска банда с Грами, което по онова време бе доста по-истинско от повечето днешни грамофончета.

Затова и посегнах към твърдата корица на „Един живот не стига да живееш с музиката на ФСБ” с известно притеснение доколко ще бъде музикантска и доколко – интимна изповед. Слава Богу, още втората глава ми донесе този уникален баланс, който дори и при професионалните биографи е почти отсъстващ. В късния соц вече имаше преводи на близката до Пиаф „Момон” Берто и подобни представяния на звезди предимно на френския шансон. Постепенно се появяваха поредните фактологични представяния на рок-динозаври и бунтари, които днес са обезценени от уикипедия. Отвреме на време се появяваха проникновености в жанра като биографията на Майлз на Куинси Троуп или автобиографичната „Между сянката и светлината” на Силви Вартан. Дори и български банди си бяха поръчали романизирани биографии. Но подходът на Даниела няма нищо общо с досегашното съдържание на музикалния рафт на един българин, израстнал във всякакъв смисъл с музиката, наречена накратко „прогресив”. Това го казвам без капка ирония към съвпадението с живота ни в/под строя, определян от апологетите му за „най-прогресивния”. ФСБ не бяха продукт на този строй, както и ние, които ги харесвахме не искахме да сме, но нямахме нищо против да се идентифицираме с техния нов глобален, космически и свободен от думи израз на свободата. Оценявам тези моменти от книгата на Даниела като едни от най-правдивите, изричани за времето застойно, вълче, дори в един момент заблудило ни всички, пеещи с тях на площада, че е наше. Защото и те, и тя останаха от страната на идеите за чистота и святост, така както е виждал нещата Този, заговорил пръв за ние във времето и времето в нас. Преди както правдиво отбелязва на едно място в книгата си Даниела, Портретът Му да замени селския хитрец над главите на наследилите го публични мъже.

Най-трудните моменти на една банда – раздели, разочарования – обикновено са обект на спекулации подобни на най-големите успехи. Друго от големите достойнства на „подхода Даниела” е отказа от вековното „успехът има много бащи, поражението – нито един”. Без да са досадно-обстоятелствени, думите и са като трудното за изписване ударение върху българското и, което навремето заместваха с и кратко, а сега с испанското ударено у от уърда. Защото ФСБ

aвтор: Стоян Гребенаров

не могат да са кратки дори и когато са под пет минути радиофонични. Не са и нарочно-уърлд, дори като аранжират и изсвирват спечелилото Грами “Cielito lindo” с Хосе Фелисиано. От абитуриентските ни балове отминаха три пъти по десет години, някои от нас останаха на далечни (аеро)гари, но не познавам някой с ръка на сърцето да припознае оригинала като небългарски. Всъщност, Даниела го е казала по нейному-завоалирано, но има с какво да е горда, както е и в снимката си с автора на текста Мишо Белчев. Защото тези редки ударения в българския са заедно с пълния и краткия му член разделителната граница между подлозите и подлогите, да ме прощават допълненията. Пък и тази книга не е просто или пряко допълнение към дискографията на ФСБ. Ако приемаме алхимията като възможно обяснение и път към вникване в магията на музиката, думите (прозата и поезията)  на Даниела са въздуха (Високо) над земята (мелодиите), огъня (ритъма) и водата (хармонията) на ФСБ.

ПП И не по малко merci към Кушвата и Петьо, купете си книгата и ще разберете защо. Фоторазказът на Булфото от премиерата е тук.

Advertisements
Публикувано на книга, концерт, музика, политика, пътешествия, радио, симфо-рок, фестивали и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to За ФСБ, Даниела и трудното за изписване ударение върху българското и

  1. Граматиката е важно нещо, тя показва богатството на един език. А българския език е много богат!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s