Дуенде или Кукурукуку, палома…недей да плачеш!

Подкастът 930508, с който започвам е от преди осемнайсет и половина години. Докато четете, ще разберете защо.

Кукурукуку, палома…недей да плачеш! До скоро за мен това бе версията на Каетано до басейна във филма на Алмодовар „Говори с нея”. Сигурно, защото за мен бе почти дежа вю. Един друг

басейнът в Ла Юка март 2011 - спомен и тишина (личен архив)

басейн в Монтия, когато едни незрящи деца, мир на праха им, ни свиреха докато майка им ме учеше на фламенко-стъпки и ми повтаряше Mirame en los ojos, Lyudmil! (Гледай ме в очите!)

Десет години по-късно (девет след филма), гледах версията на Силвия Перес Крус – за мен ще си остане Силвия от Лас Мигас, няма как да не се гордея, че съм сред първите, повярвал в нея/тях, повече в края на поста – и си казах, да, това е друго Дуенде.

Дуендето като го има се усеща от тези, които го носят в себе си, а понякога, дори и от онези, на които им е необходимо научно обяснение и международно признание, за да решат дали все пак не е измислица.

Започнах Дуенде под влиянието на Дуендеандо в края на 90-те в българското РФИ, но преглеждайки архивите на Джаз+ от пролетта на 1993 се оказа, че целият май в същата година дуендето е властвало в Джаз+. Обяснението – от създаването на лейбъла Nuevos medios (постът в памет на основателят им

Марио Пачеко (сн.ЕФЕ)

Марио Пачеко е тук) няколко години по-рано, имах почти всичките им дискове. Техни албуми с фламенко-джаз съм програмирал години преди в съседната им Франция да се забележи това renouveau в джаза и то след излизането на албума Chanson Flamenca. Хорхе Пардо и Карлес Бенавент звучат в ефира на София още в петия „Джаз+” на 8 май 1993, а миналата година преглеждайки един друг архив разбрах, че дискът е описан и приготвен за излъчване от един от духовните ми бащи, Уилис Коновър по VOA Europe малко преди да си отиде The House of Sounds. В интерес на истината, за мен бе въпрос на гордост да деля софийския ефир с него и с Данчо Рупчев, друг мой „духовен отец”. До края на май 1993 предаването ми Джаз+ бе след края на това на Уилис Коновър, а след началото на юни – непосредствено преди него. Една скоба: срещу БНР имаше вече/все още още кафене VOA. Затварям скобата и слушам архивния запис като се чудя как и защо съм променил ударението в името на Хорхе.

С Хорхе (вдясно) и Карлес (до мен) в старото студио на РФИ-София (личен архив)

Още тогава съм говорил за дуенде като еквивалент на фийлинг в джаза.

Не искайте веднага илюстрация какво е да свириш фламенко без дуенде/джаз без фийлинг и все пак да си отличен интерпретатор. След края на подкаста от 1993 може да чуете тук руснаците от Арт-Модуль с цимбал и балалайка (и дори с кахон!) как повтарят нота по нота La Fiesta на Чик Кърия, кръстникът на Джаз+ (това бе и първото парче, звучало в полунощ срещу 3 април в първия Джаз+).  Aко се вслушате в последващото интервю на приятеля ми Хосе-Мигел Лопес в директното му предаване от радио Москва с членове на тази банда, ще разберете, че най-голямото им постижение е как са записали албума си с кавъри във ВДНХ, до известния от филмите на Мосфилм паметник на Вера Мухина с кръстосания сърп и чук (основателят им е скулптор, сигурно за това). Друг вариант, на който мисля да се спра по-подробно в някой следващ Слънчев джаз+ е разликата в свиренето на кора на Балаке Сисоко в Chamber music (с Венсан Сегал, повече за усещането ми за тях в миналогодишния ми пост за D’Jazz Nevers) и в Diario Mali (с Лудовико Еинауди) от една страна и това на току-що номинирания за Грами за Afrocubismo Тумани Диабате, звучал в Джаз+ още на 29 май 1993 в Songhai на Ketama. Афродуенде/фийлинг за начинаещи и напреднали.

Споменах обаче Дуендеандо. В края на миналия век, когато трябваше да се спасявам от уикенди в Париж предпочитах да обръщам плащаните ми франкове в песети. Пояснявам – Ер Франс даваше еднаква цена до Мадрид или Барселона през Париж с тази само до Париж, като билетите бяха по-евтини с включена събота и неделя. Гледах към средата на съботния следобед да мога да слушам предаването на Тео Санчес за „фламенкоси, пеликани и редки птици”, мислех си – като мен. Няма да забравя съботният следобед преди концерта на Кийт Джарет в Сан Себастиан/Доностиа как бях пуснал котва в океана с Тео в слушалките. Почти съм сигурен, че тогава говореше за Querencias – наскоро излезлия албум на Майте Марти с перкусиите на стария ми познайник Тино ди Хералдо. Точно беше на ход разширението на предаванията на български на РФИ и се колебаех за две приятелски заемки на заглавия от Радио 3, като Дуенде бе едното. Кой да предполага, че след години не само ще мога да слушам Teo с отлично качество навсякъде по света, а и да превърна идеята на Дуенде във феникс и предмет на реторики „дуендето джаз ли е?” Случайно се оказа, че в поредните ни респективни емисии сме програмирали едни и същи парчета, за тях – след малко.

След 5 години по обедно време на 103,6 Дуендето в буквалния и преносния смисъл си тръгна от тази честота, с него освен мен я напуснаха повечето от и досега най-добрите ми колеги, превърнали се в съмишленици и приятели. С някои от тях

Джаzz+ при Пако де Лусия, 10.12.2010 (личен архив)

работихме буквално върху идеята от джингъла на една друга кръстница на Джаз+, Шърли Хорн – „една рeалност, надминала мечтите ни”. Така се роди Джаzz+ фестивал, и фламенко концертите във и извън неговите рамки. Лас Мигас бяха на второто му издание, като първият им концерт в Русе мисля, че бе филмиран от приятелите ни от Арена медия. Някои от старите/нови кръстници на Джаз+ станаха при следващи наши срещи и кръстници на Дуенде, което звучеше вече трета година в Радио София.

30.11.2010 Toматитo в София с Джаzz+ (личен архив)

Томатито (постът за него е тук), десет дни след него самият Пако, последен – басистът му Карлес Бенавент. Бях забравил, че в първия им джингъл, където Хорхе Пардо завършва с флейтата си, солото е от Entre tinieblas на Хорхе, вдъхновено от едноименния филм на Алмодовар, отбелязан в поста Duende по Алмодовар.

След като се разходи сутрин от 8, 8:30, събота и неделя, Дуенде като че ли се закотви във времето преди Слънчев джаз за повече от година. Междувременно Лас Мигас се разпаднаха малко след като албумът им бе издаден от Nuevos medios, които също изчезнаха след смъртта на основателя си Марио Пачеко. Подобна ще е съдбата на сегашния вариант на Дуенде в ефира на Радио София – това вместо коледен подарък. Но за това, както казваше един (бивш) мадридски жител:  като му дойде времето. Сега си говорим за истинското дуенде, способно да превърне мексикански класики в нови фламенко-стандарти. В началото на предаването на 3 декември звучат откъси от диска Мексико-фламенко, събрал някои от най-големите звезди във фламенкото (Диего Ел Сигала, Монсе Кортес, Ремедиос Амая и гостувалата в Джаз+ фестивал тук Силвия Перес) около мексикански стандарти като Vamonos, La nave del olvido. Откриваме ги всички заедно на финала, El ultimo trago. Защото истинското дуенде е като последна глътка с незабравим дълъг послевкус. До следващата!

Advertisements
Публикувано на афрокубизъм, виолончело, джаз, кино, концерт, кора, музика, пътешествия, радио, фестивали, фламенко и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Дуенде или Кукурукуку, палома…недей да плачеш!

  1. Pingback: Flamenco Sketches | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s