Борис Виан – есен в Париж

Слушайте докато четете Слънчев джаз+ j+1126 с музика от Париж, малко или повече свързана с Борис Виан.

Салонът в дома на Виан (личен архив)

По случайно съвпадение, посещението ми на четвъртвековния джаз фестивал в Невер съвпадна с откриването на „есенния сезон“ на Борис Виан. Играта на думи е с Есенния салон на художниците: рисуването не е сред най-познатите страни от творчеството на  Виан, но за това след малко. И разбира се, със заглавието на един от романите му – Пекинска есен, в случая – Парижка. Говорил съм ви за писателя, направил толкова за влизането на джаза – най-вече модерния – в следвоенна Европа. Пускал съм ви подкасти с версии на негови класики в „бунтовния/шансонния“ джаз и разбира се – оригинали. Бях привлечен от идеята, че ще чуя почти 90-годишния Клод Абади в началото на музикалната вечер в съседство с изложбата в Националната библиотека в чест на Виан. Но задръстванията по магистралата към Париж бяха причина да пристигна в началото на втората част, когато прилична на години дама въвеждаше публиката с истории за „вианизацията“ на Елингтън и не само. В мейла-покана фигурираше името на изпълнителката на убийственото Fais-moi mal, Johnny, Магали Ноел. Дамата на сцената много младееше, по едно време призна, че преди поп е имала и джаз-период, въобще не изпя това, което очаквах, но за сметка на това изрецетира невероятната адаптация на Виан на класиката Fever (ако сте го изпуснали – в подкаста j+1119 на миналия пост е). Накрая една млада провокаторка, Кармен Мария Вега се втурна към Fais-moi mal, Johnny и L’âme slave.

Madame Bertolt (личен архив)

Списанието със статията ми за Виан стигна до фестивала в Невер и се върна, за да се озове не къде да е, а в жилището на Виан. Зад долното дясно крило на Мулен Руж поканените се озовават на една площадка на третия етаж (впоследствие разбирам, че всичко това е част от стари гримьорни на Мулен руж), на едната врата на пише Жак Превер, на другата –

Правилната врата (личен архив)

инженер и музикант, а отгоре цитат с подписа на Виан – как управата на дома уведомява всички непризнати гении, че по липса на място не може да ги приюти. Както може да се очаква от човека, поръчал си в Bodeguita del medio дайкири въпреки надписа над главата му „mi mojito aquí, mi daiquiri en Floridita“, oсвен да позвъни на вратата на Превер. Учудена наследница ми отваря любезно, отсреща вече Никол Бертол от фонд’акция Виан се чуди да се смее ли или да остане сериозна пред глупостта ми. Въвежда ме в светая светих Вианов, бърза да отвори вратата към терасата за да не се чувстваме като в клетка заради декоративните решетки, които дори и не съм забелязал. Успокоява ме, че Абади, свирил с Виан в средата на 30-те още изнася концерти в парижки клубове, разказва ми защо Магали, борбената, отказва да приеме болестта си, но все пак предпочита да не рискува, като се появява на сцена.

Светая светих Вианов (личен архив)

Стигаме до младите, отново става дума за Анди Чанго и испанските му адаптации напълно в духа на Виан и не знам защо предпочитам да не попитам за „La valse des mannequins“ на настоящата такава до френския президент. Имам привилегията да бъда разходен из жилището, адаптирано от самия Виан към максималното му оползотворяване – особено като подпокривно пространство, скрити шкафове във височина и следи от първите за времето си вградени осветителни тела, забранени днес от пожарникарите. Присядам до

Масата на Виан - естествено, размазана от вълнение (личен архив)

дървената маса в кухнята, където Виан си е пил кафето – обичал е много досега с грубо рендосания плот, след което съм въведен в салона-гостна с колекцията му плочи на 78 оборота. Вляво от тях е „Wahou michto”, странната италианска китара на Виан от началото на миналия век, намерена от брат му в антиквариат. Сигурен съм, че Пат Матини ако знае за съществуването й, мигом ще дойде на гости и ще помоли поне да я настрои, ако не и да засвири на нея.

Италианската лира-китара на Виан (личен архив)

(Ако сте чели статията ми за Жар, друг инструмент, принадлежал на Виан и направен от брат му – цигулката с фуния, т.н. trumpet violin – е бил от първите, привлекли Жан-Мишел към джаза). На съседната страна Виан и последната му съпруга Урсула вдигат наздравица – защо ли да се учудвам – с чаши бира.

Урсула и Борис Виан на по бира в хола им (личен архив)

Дамата от апартамента на Превер звъни на вратата и приемам това като знак, че поклонението ми отива към края си. Изпратен съм с две книги – двуезичното издание на Jazz in Paris – транскрипция на едната година предавания на Виан за френския джаз за общественото нюйоркско радио WNEW. Няма архивни записи от 40-те, само ръкописи на „виански“ английски и съответния им превод. Другата книга – огромен албум с историите на Виан по негови рисунки ми е грижливо надписана от авторката и моя домакиня. Отказвам да ми я сложи в плик – в задния джоб на репортерската жилетка, до нетбука й е мястото. Не след дълго ще съжалявам. Спирам за секунда до вратата, оставям куфара – все пак съм тръгнал към обратния аероплан, вадя апарата и снимам за спомен двете врати. Седя в самолета и преглеждам снимките – текстът от вратата на Превер е почти невидим.

Вратата на Превер с "изчезналия" надпис (личен архив)

Това да е! Но вадейки нетбука не откривам и следа от книгата с рисунките на Виан. Със сигурност чувството му за абсурден хумор е доволно тук, само на десетина километра над земята. Джазът – също. В скута ми жълтата корица с Айфеловата кула-механичен барабанист чака да свършат батериите на нетбука, в ушите ми се лее гуахирата, която Рей Барето е направил от Summertime. Kak да не си cat, което в превод на френски може и да е zazou. Или превърнато в роман от самия Виан,  En avant la Zizique, à bas les gros sous (долу големите кинти, с онази си… музика – напред!

ПП Както подозирах, надписаният албум е бил забравен до входната врата, но нали човек не се обръща да гледа към изхода. А и самият Борис Виан определя изхода като вход, през който минаваш обратно. Милата Никол ми писа, че това е знак: ако тръгне на път по света сред почитателите на Виан, ще ми я донесе. Или ако се появя по-рано в Париж, книгата ще ме чака там. Какво друго да й отговоря, освен, че  напълно споделям мнението на Виан в предаванията му за WNEW как някои добри в началото си френски музиканти в комерсиалния си период могат да станат за смях.

Колекцията на Виан -джаз-тави на 78 об. (личен архив)

И че като него – без да знам – съм ги програмирал по времето на Джаз+ по РФИ-София с подобна информативна цел. Останалото е истинската музика. En avant la Zizique, à bas les gros sous (хорус).

ППП Вече този пост бе пратен на Никол, тя ми писа, че ми праща книгата си и докато я чакам, попадам на друг подкаст с тема Борис Виан във всичките си състояния с участието на Никол, Клод Абади, излъчен по приятелското TSF Jazz вечерта, когато съм дописвал текста някъде над Централна Европа.

Париж-София

Людмил Фотев

Advertisements
Публикувано на бира, джаз, книга, концерт, музика, радио, фестивали и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Борис Виан – есен в Париж

  1. Pingback: Things Aren’t Like They Used To Be | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s