Парижките бирени потайности

Няма как да не започна с подкаст, който да ви предложа за слушане докато четете:d1029, в началото с Хорхе Дрекслер и неговата версия на Volando voy, последвана от култовата Todo se transforma. Което е добро въведение по темата, както и тази снимка

Борис Виан и Урсула - снимка от хола им

с герой, за който съм писал и очаквайте съвсем скоро пореден пост за него с текст и подкаст.

„Расте, но не старее“ донякъде си прилича с „Плува, но не потъва“ – така, както и някои софийски си приличат с някои парижки потайности. И двете столици доскоро бяха сходни с липсата на бирено разнообразие, затварянето на местните им пивоварни и почти пълното отсъствие на бирена култура. Не бе учудващо лекото дръпване на Париж в частта микропивоварни (две малки вериги срещу две самостоятелни в София). Пропорционалното насищане с тематични бирарии изглеждаше равно при ирландските, с леко софийско надмощие при немските и подобно откъм белгийските в полза на Париж. Белгийската верига ресторанти със собствена бира Leon поддържа феода си на Шан-з-Елизе, а както отбелязах още миналата година, холандският бирен „мейджър“ се отказа от съседния си концептуален опит за бирен бутик „Culture Biere“. Дано българското му подразделение да успее с първата си нетипична Резерва 2011, но това са си техни потайности. Точно преди година писах и за опитите парижките истории и легенди да се вкарат и в бира като отбелязах огромния напредък в т.н. „бирени изби“

Фасадата на улицата към Халите

– специализирани магазини по подобие на винарските. Démory и Gallia си останаха на незавидното „пия една от любопитство без да повтарям“, като несъответстващо на заявката й за парижка бира, втората още се вари в Чехия. В интерес на истината, единственото място, където ги имаше – Terres de bières, вече не ги предлага. Подобно е положението и с преекспонираната първа френска „трапистка“ Mont de Cats – добра белгийска бира, но с двойна цена спрямо Chimay, където е варена. Като заговорихме за независимите малки бирени магазини – преди една година те бяха обект на двата последователни поста Paris, une ville, une bière, а растящaтa им популярност продължава да ми е интереснa. Явлението може да бъде обяснено от една страна с нестихващата криза и ескалиращите цени на виното, а от друга със засиленото предлагане на бира с отлично качество от френски микропивоварни и вноса на прекрасни белгийски, британски, немски и американски техни събратя. За мое учудване, италианците почти, а каталунците напълно отсъстват поне засега, при положение че повечето им продукти са доста по-успешни от средните френски и по-широко представените немски бири за ценители. Освен в две от традиционните ми дестинации, за които писах преди година и които продължават да са сред любимите ми (Bootlegger и Cave à bulles), на няколко минути пеш от всяка една от тях бях очарован в една или друга степен от нови места, в първия случай – Chop’In е само на няколко месеца, а в другия – Bières cultes-Les Halles

Bières cultes-Les Halles

е пореден и за мен по-успешен от първия бирен бутик на едноименната верига. Затова и продължавам сегашните си впечатления по темата с неговата „душа“, Жан-Еманюел. Часът е обеден. Само един клиент избира подходящи чаши за впечатляващите си покупки, хваща пътем една почти декоративна черна порцеланова бутилка и се опитва да разбере нещо повече от името й „Херцог“. Както е прието в бирената етикеция давам максимума от себе си – как всъщност става дума за прототипа на Гамбринус, алиас херцог Ян (пълното име на бирата) „Примус“ Фландърски, продукт на пивоварната в Аарсен, един от най-добрите в родната си Холандия. Издържан е в най-добрите белгийски традиции на трипъла и леко по-високата му цена е заради специалната бутилка, която без етикет би била радост за всяка съпруга с вкус към вътрешното обзавеждане. Неусетно сме минали към някои горещи теми като цени и качество, клиентът се оказва собственик на магазин за сирена, който вече замества с бира виното в специалните си сиренени оферти. Жан-Еманюел вече е част от разговора – не, той не е собственик, нито съдружник, просто с „патрона“ имат обща страст и му помага в подбора и представянето на новите бири. До преди три години и понятие си е нямал от истинска бира, завъдил гадже холандка, работил в две от култовите брюкселски biercafés – Delirium и Poechenellekelder, описани подробно в главата за Бирения Брюксел в книгата ми „Езикът на бирата“. Жан-Еманюел е убеден, че в бирата качеството много често е по-голямо от цената в сравнение с виното. Коментираме някои от островните real ale, които е получил. Интересува се защо избирам White shield и му споделям една от тайните на Орвал, а именно как са били въведени в изкуството на драй хопинга (повече в главата за хмела, знаете къде) от един от първите си пивовари в средата на 30-те години на миналия век, дошъл от Бъртън-он-Трент, родното място на споменатата бира. По-късно, когато „патронът“ му се обажда по някакъв друг повод бърза да сподели наученото и явно получава колегиална похвала. Питам го дали му помага близостта до Sous-bock taverne, едно от най-добрите навремето места за дегустация на хубава бира в центъра на Париж. За съжаление, там продължава слабата подготовка на персонала, стигаща до липсата не само на познания, но и на интерес от същия. Което в редки случаи има и хубави страни – най-редките и ценни бири понякога могат да се намерят там на цени по-ниски от тези в магазин за ценители като Bières cultes. И както също е прието в нашите среди, веднага ми се предлага да дегустирам негово откритие, като съм любезно помолен да не му спестявам негативните си усещания ако имам такива. Обичам тази игра, бутилката е с „избена“ температура, чашите (малък балон) изглеждат подходящи за осемградусовия нормандски трипъл от „подчертан интерес за любителите на уиски“ както ме въвежда Жан-Еманюел. Philomenn Spoum

Philomenn-Spoum

не ми говори нищо, но успявам да разчета още Трегор – познат ми като район на микропивоварни. Не пропускам удоволствието да се насладя на малко по-тъмен от амбъра цвят – доста по-тъмен от традиционните белгийски представители на жанра. Циганското лято в парижки вариант не дава такива обилни цветови палитри за сравнение, но спокойствието на уличката между Риволи и Халите ни примамва да вдигнем чаши на прага на магазина направо към слънцето. Не съжалявам, че съм си забравил апарата – не мога да предложа красив архитектурен символ обърнат в призмата на чашата и вече минавам от радостта на зрението към това на обонянието. Късна пролетна свежест, почти незабележими  землисти нотки и покана за потапяне. Каква измамна лекота за високия си градус, леко напомняне на мед и послевкус като соло на Колтрейн. Не сме се наговаряли да изчакаме намаляването на ефекта му, през това време Жан-Еманюел е успял да говори с „патрона“, да обслужи поредния клиент, а аз да му отворя блога и фейсбука на книгата и да злорадствам, че още дълго автоматичният превод ще оставя хляб за нас, професионалните преводачи. Жан-Еманюел също цени игрите на думи – вече си говорим почти в музикални термини – interprète е както преводач, така и певец. Следващият термин с двойна употреба е във видеото на Франс 3 за лекцията ми „Джаз и бира“ – brassage – на жанрове, на съставки, както в бирата, така и в актуалната импровизирана музика. Втората глътка затвърждава усещането ми за скритата сила на бирата, Жан-Еманюел признава, че миналогодишната реколта е била с по-характерно плътно тяло, аз само добавям, че в сегашния си вид бирата със сигурност не е така мачистка. Жалко, че няма как да нося и стаута – чакат ме срещи в Дрейфюс джаз, после манифестация за отмяна на смъртното наказание в САЩ и въобще срещи с хора „от нишите“. Другото ново бирено кътче в Париж недалеч от Монпарнас още от улицата посреща с коледно дръвче от бирени бутилки. Над тезгяха има провесени сухи наденици, а дъската и ножът недвусмислено приканват към дегустация на съответната бира. Намирам две от задължителните за дегустационния ми дневник – двукратната носителка на „Златната пивоварска лопатка“ с шеговитото „свето“ име St Glinglin

St Glinglin

(букв. Свето Куково лято) и най-награждаваната бира на последното голямо национално селскостопанско изложение,

Anosteke

Anosteke. Бирите се оказват с независим характер, втората е от налагащите се типове, които знаят как да ти станат симпатични от пръв поглед и не пускат хватката си докато сте заедно. Явно са се прицелили както и където трябва – на завършилия в края на октомври Mondial de la bière в Страсбур получават максимална оценка и златен медал, който отваря вратите към международните пазари. В това отношение, а и като първо възприятие, St Glinglin са от по-дискретните, което не значи, че можете лесно да устоите на развиващия се с втората глътка букет, в който хмелът не е така изразен както в предната. Говорейки за светци не може да пропусна

Brew Dog 5 AM Saint

5АМ Saint на определящите се като пънкари Brewdog (повече за тях в поста за бирата като мас-медия). Поредният лек като за тях 5% убийствено сух и неподражаемо разтърсващ ейл решително засенчи признатият и от САМRА White shield – може би придобиването на бъртънския пивовар от гиганта Molson-Coors също има пръст в това. Но ако имате склонност да приемате безплатни съвети – където и да сте в Европа, ако ви заговорят за островни бутилирани ейлове, не пропускайте тези на Brewdog. Има шанс да откриете по-силният от порто Токио за по-малко от 10 евро, което отвсякъде ще ви осигури незабравима бирена емоция. Внимание: има опасност дотолкова да ви харесат, че да станете и техен акционер – все още възможна опция ако се чудите къде да вложите пенсионните си спестявания във време на криза. Сега обратно от другата страна на ченъла. Подведен донякъде от добрия сайт, а и маркетинг като цяло, без да искам спуснах летвата до нормандската

northmaen

Northmaen, декларираща пряка приемственост с рецептите на викингите, навлезли в устието на Сена и донесли със себе си бирата. В 2011 те са сред предлагащите сервоаз (бира без хмел) и може би това е по-добрият избор от уж охмелената им прехвалена блонди. Ако съдя по почти безцветната бира и липсата на изразителен вкус, уменията да се наслаждават на силни аромати не са били сред силните страни на северните мъже. Но както ви казах, фермата-производител компенсира слабостта си с добре продаващи похвати. Другото излъгано очакване дойде от Cuvée des Jonquilles

Cuvee des jonquilles

– лека летна и без долавящ се дъх на нарциси, обещан от елегантната визия и най-вече името. Нарцисът си върви с присъщите рискове, хеле пък аз като такъв. И за финал от Невер – Жак, пивоварят на Bertrange вареше коледните си бири, а останалите му вече бяха достъпни само в деликатесните бутици за регионални продукти срещу почти 9 евро бутилката от 750 мл, което е на границата на приемливото за бира, била тя нова, амбициозна и успешна поне в първите й проявления. За по-бюджетно настроените има подобен щанд в местния Карфур с бири от Сансер, за които ви писах миналата година и с двойно по-ниски цени за не много по-ниско качество. Но това вече са бургундски потайности и преди да им се отдадете, поне за обща култура трябва да сте преминали през белите незабравими Sancerre и Pouilly Fume. Не пропускайте да погледнете

Villes-en-verre: Sancerre a Nevers (личен архив)

моста над Лоара през чашата им и ще видите, че магията за връщане е по-сигурна от безцелното хвърляне на монета зад гърба.

Advertisements
Публикувано на бира, босанова, бразилска музика, джаз, музика, радио, фестивали. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Парижките бирени потайности

  1. Pingback: Zundert – десетата трапистка?! | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s