Брасенс или „лошата репутация” 30 години по-късно

Слънчев джаз+ от 8 октомври бе българската премиера на една от най-добрите интерпретации на Брасенс на английски – към 35-тата минута на подкаста j+1008.

Във вечерта, когато предстоеше да върнем часовниците си 30 години назад, в 138-о студио на Радио Франс колегите от FIP също се готвеха за подобно нещо със специалната си джаз-вечер по Брасенс.

сн.Philippe Monsel

Пренебрегван, превъзнасян, превръщан в бунтар и приеман прекалено буквално като песента си – „порнографа на фонографа”, в България Жорж Брасенс е по-скоро непознат и в най-добрия случай полуразбран анархист и маргинал. Дори и във Френската се предпочиташе (Д)Жо Дасен, като сред доста съученици дълго цареше объркването дали това не е един и същ певец.

Дори и да знаете френски, едва ли Брасенс е сред тези, които бихте слушали с часове. Със сигурност ще ви е страх да не пропуснете някое от посланията му. Музиката му ще ви се струва строга. А и времето на бардовете с китари като че ли си отиде с най-големите от тях – преди три десетилетия. Брасенс само затвори вратата след Висоцки и Ленън (да ме прощават Ленърд Коен, Боб Дилън, Жоан-Мануел Серат и Мишо Белчев, както и неколцината останали още „динозаври”). Не че се е смятал за поет – в прословутия разговор с Брел и Фере в 1969 казва „аз съм певец,  който си пише текстовете. Казват, че съм поет и сигурно съм малко поет”.

Защо ли се сещам за него? Когато довършвах „Езикът на бирата” в раздела „Човекът – това е неговият стил” включих и спомените си по пътя на Брел в Бирения Брюксел и за илюстрация използвах снимката му с Брасенс и Фере от същия този разговор на няколко бири

сн.Philippe Monsel

година след майските събития през 1968. Намерих пълния му запис (тогава е бил излъчена само част) и между смеховете им и потропванията на бутилките по чашите (на снимката се виждат шест шишета) се опитах да уловя усещането им за бъдещето. Срещата им е все пак в деня, когато децата посрещат тримата влъхви. А те тримата са с над двайсетгодишно сценично присъствие, Брасенс е горе-долу на моите години сега, Брел е по-млад, Фере – малко по-възрастен. „Трябва ли да си самотен и нещастен за да правиш големи неща?” – ги пита 24-годишният журналист, успял пръв да събере тримата големи около една маса.  „Като си под прожекторите, ти продаваш гласа си. Затова на улицата проститутките не ни закачат – и ние сме като тях. А и те са артистки като нас. Ние сме публични мъже” (игра на думи с обществени личности). Следва песента на Брасенс „La mauvaise herbe”. (За франкофилите – един линк към тълкувания на песните на Брасенс.) А доколко жените са нужни за вътрешното му равновесие? Със сигурност, няма нужда от такова, жената е да се влюбиш в нея и да я обичаш 10, 20, 30 години… Упрекват го, че не се бори за промяната на обществото? Има защо – просто не знае какво трябва да се направи като общо действие, което не значи, че не знае какво да прави за хората около себе си. Как го възприемат зрителите и слушателите? „По-интелигентните – първо текста, по-чувствителните – първо музиката”. Дали  е случайно, че в родината си Брасенс е смятан за изразител на съвестта на нацията?

Към днешен ден песните му са преведени със страхотни попадения на английски (нюйоркският композитор и певец Пиер дьо Гаянд) – както писах в началото, една от тях, „Да умреш за идеите си” е звучала вече на 8 октомври в Слънчев джаз+, а Bad reputation, както и някои от следващите заглавия ще са част от специалния плейлист за Брасенс в събота 5 ноември. Още по времето на франкизма, Брасенс е адаптиран и представян от

на сцената на Olympia 1969

Пако Ибаньес – преводът е на приятеля му Пиер Паскал, а самият Брасенс записва специално за него три свои песни на испански. Малко по-късно има нелоши аржентински версии на Брасенс. Италия също не е чужда на духа му – безбожникът третира фалша, духовенството и Бог, ретроградните идеи. И до днес италиански варианти на Брасенс звучат по РАИ 3, а специално за годишнината от смъртта му е създадена поредицата „Мустаците на Брасенс”.

Най-странното за повечето от брасенсолозите е превръщането на уж непретенциозните му песни в джаз-стандарти, за радост на ценителите на свободните импровизации. В интерес на истината, първoтo музикално влияние върху Брасенс в средата на 30-те години на миналия век идва от джаза по радио TSF. Първите му инструменти обаче не са нито китарата, нито пианото, а ударните и перкусиите. Брасенс през 1956

1953 (архив Франс 2/Сите дьо ла мюзик

е и водещ в новосъздаденото радио Европа 1, където единствено звучат песните му, дълго забранявани по т.н.”обществено” радио. Две десетилетия по-късно Брасенс кани приятели (Eddie Davis, Harry Edison, Joe Newman и Мусташ), които записват под името Giants of Jazz и той самият пее в две парчета. След смъртта му отново Мусташ заедно с Анри Салвадор събират плеяда американски джазмени и записват както е било предсмъртното желание на Брасенс негови песни в джаз-аранжименти. Открояват се имената на Лайънъл Хемптън, Кларк Тери, Джо Нюмън. Периодично излизат индивидуални проекти, вдъхновени от Брасенс, като този на китариста Кристиан Ескуде (очаквайте в Слънчев джаз+ също откъси от него). Джовани Мирабаси и Флавио Болтро правят невероятен прочит на Les oiseaux de passage (няма как да минем без него). La Banda municipal de Santiago със своята версия на Les passantes дори е включена в саундтрак на филм на Аньес Жауи, вдъхновен също от тема на Брасенс. Сред последните ми попълнения и попадения е Dans l’eau de la claire fontaine на гостувалия на Джаzz+ заедно с Ди Ди Бриджуотър френски акордеонист Марк Бертумио. Не е за изпускане и гегът на Карла Бруни върху песента на Брасенс “Fernande” – в началото президентската съпруга споделя, че „е била съветвана да не изпълнява тази забранена по радиото песен”. Има защо – финалът на текста е призив песента да стане национален химн. Забавно е да се омотаете в автоматичния й превод на български, но още по-забавно е (ако не знаете френски и ви е писнало от гугъл-превода) да си представите как при мисълта за Фернанд, Елеонор и Фелиси, но не и за Люлю, лирическият герой се надървя (sic). Като последователно това се случва на постови, пазач на фар, семинарист и… на незнайния войн под вечния огън. Сигурно някой ще се попита коя е Люлю, че да не го… Има известни подозрения, че „тя” всъщност е той, кръчмар с лошо вино от родния край на Брасенс, а както знаем, въпреки, че на снимката с Брел си пийват бири, за разлика от последния, питието възпято в песен на Брасенс е вино.

Да, Брасенс буквално е навсякъде. Навсякъде, където свободата е била сред ценностите на младите по дух. Не и тук. Не можеш да самовъзпяваш лошата си репутация и да те пускат по държавното радио, където първите ми ангажименти са били да превеждам френски песни и с подписа си да удостоверявам съответствието им или не към официалните изисквания – никаква политика и еротика. Разбира се, в родното уеб- и традиционно медийно пространство брасенсофилите се броят на пръстите на едната ми ръка и за щастие са ми добри познати – Криси Бояджиев, Мишовците-франкофони (Белчев и Йончев), Гого Лозанов и Иво Беров. Въпрос на репутация.

Advertisements
Публикувано на бира, вино, джаз, концерт, музика, политика, радио и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s