В деня за размисъл, преди Избора

Дни след като световни медии определиха случващото се в България с „Още от същото, моля”, българската пивоварна на един от световните гиганти даде неочакван обрат на новия си слоуган “The taste of Bulgaria”.

Гласувам ЗА

Гласувам ЗА

До вчера, петък, 28 октомври 2011, т.н. вкус на България съвпадаше с масовия вкус на българите, поръчващи си все от същото, понякога с нов дизайн, опаковка и репозициониране. За да се стигне до абсурдния „избор” на втори тур за определения в началните дни на промените Председател, в скоби Президент.

Моят избор е без кавички, скоби и уговорки. Новият вкус на България, който се осмели да предложи Загорка с изумителната си Резерва 2011.

Изумителна, защото излиза от масовата концепция както за тъмна бира (плътна, тежка, сладникава), така и за резерва (отлежала, нагарчаща, претенциозна). Допълнителен суспенс дава и заявката всяка реколта да е различна от предишната, нещо нетипично за света на бирите с някои малки изключения като специалните бири за новото хилядолетие и неподлежащите на сравнение Chimay Grande réserve в последния половин век или ламбиците на Cantillon. Тъй като съм писал подробно за последните, сега имам намерение макар и накратко да ви дам моето възприятие за Загорка Резерва 2011.

На представянето й, в разговорите ми с главния майстор-пивовар Алекс Бринкеник и с мениджъра корпоративни комуникации Ани Великова усетих колко им е трудно да опишат бирата. Бях на около два метра от Алекс, когато отвори бутилката и не повярвах на носа си. Каква ти зимна бира, бе като покана за късна лятна горска разходка. Тъмен рубин, пречупващ залязващото слънце, завит в пухкавата тъмнорозова възглавничка на пяната. Три вида малц, включително рядко използваните в България (с изключение на Иван от При Кмета) виена карамалц и кафе-малц (в по-препечения му вариант). За втория хмел (перла от Халертау) бях склонен да си помисля, че е добавен след ферментацията (dry hopping). И тук идва изненадата. Екстрактът от боровинка, с който протича ферментацията и малко по-дългото отлежаване. Единственото, което Алекс не споделя е маята. Тук обяснявам използвания от мен епитет „изумителна“. Обикновено, боровинката е сред добавките на вайс-бирите (най-вече при специфичната Берлинер вайсе, повече в съответната глава в „Езикът на бирата“), като в последните години тенденцията я нарежда сред любимите нови съставки на абатски бири, част от портфолиото на бирените гиганти, какъвто е случая с Leffe Ruby и Grimbergen rouge. За разлика от горноферментиралите плодови бири с предимно летен характер, Загорка Резерва 2011 е сред редките представители на пилз/лагер със съвместна ферментация с плодов екстракт, а не последваща негова добавка и именно това я отличава от лимонадения или компотен ако предпочитате привкус на някои от представителите на жанра „плодови“ на българския пазар и я отдалечава от тази категория „дамски“ питиета.

Завършил краткото представяне с препоръката бирата да се сервира в чаша за червено вино на температура между 5 и 8 градуса, Алекс ми оказа честта да съм първия, на който да поднесе творението си.

Алекс знае да пази тайните си (сн.Ани Великова)

Не бързах да я вкуся. Бе извадена минути по-рано от хладилника и затова задържах чашата в шепа и вдъхвах невярващ плодовия й парфюм. Предусещах как малко затоплящи ласки ще ни отпуснат да дадем най-доброто от себе си. Без да бързам я докоснах с устни и очакването за велурена нежност се потвърди. Не усещах шестте градуса алкохол, нито липсата на прекалено страстни мехурчета. Само гладкостта на небцето и дългия финал, отново плодово обагрен и леко тръпнещ от деликатните танини. И желанието за следваща глътка, която след очарованието на интимния контакт вече можеше да бъде съпроводена от леки хапки с орех върху синьо сирене.

Всичко е в баланса (сн.Ани Великова)

Засега в България не съм усещал по изискан баланс от този на Загорка Резерва 2011. Както сама за себе си, така и в добра компания. Без празни приказки, разпалени спорове на маса, отрупана с пържени картофи и дрънчащ телевизор.

Бирата е предизвикателство, което ми се иска да успее. За да спрем да се оплакваме, че нищо не се случва, а като трябва да платим подкрепата си за културата под формата на книга, концерт или новаторска идея, била тя и бирена, все да си намираме оправдания, че не сме го направили или че не ни е по джоба. (Очаквайте я до десетина дни, малко над лев в стъклена бутилка, за която се надявам догодина да е по-различна от масовата и с подобаваща изискана черна капачка с реколтата, както и около два лева в литрово певеце, което честно казано ми е леко странно и бих предпочел 2012 да бъде заменено от 750 мл тъмно стъкло.)

Затова в деня на размисъл споделям с вас, моите приятели – вкусът на България не ми е безразличен. Какво като се прави от мултинационална компания – дори още повече заслужава адмирация. Много е по-лесно да рискуваш като си малък и независим пивовар. Гласувам за Загорка Резерва 2011.

Ако ме попитате за финал на каква музика мога да я оприлича, и не сте слушали в съботната вечер Слънчев джаз+ по радио София, подкастът е дойде в понеделник. За мен Загорка Резерва 2011 е като версията на Enter Sandman на Металика, направена от корейката Юн Сун На с китарата на Улф Вакениус. Надявам се да ги дегустираме заедно на следващия Джаз+ фестивал в компанията на Загорка Резерва 2011.

Advertisements
Публикувано на бира, вино, джаз, кино, книга, концерт, музика, радио, фестивали и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to В деня за размисъл, преди Избора

  1. Светльо каза:

    Прекрасно, днес видях един огромен билборд с нея и нямам никакво търпение да я опитам. Още повече, че съм живял и почти година в Белгия и няма да споменавам, че съм опитвал различните меланжи на Шиме, Лефе, Хримберхен и другари.

    Благодаря много за прекрасното обяснение!

  2. ann каза:

    както винаги интересно четиво даже и за непиещите бира, браво!

  3. dimitar каза:

    Здравей, Лю! Толкова прекрасен разказ, толкова прекрасна изненада в Деня…на Избора….
    Стопли ме и ме зарадва…! Да изпием по чаша на Тераса, гледайки Залеза над Дунав!
    Целувки,
    Дидо

  4. Galya каза:

    хм-м-м, така си я написал. че мога само да се надявам да я точат точно такава и за масова продажба 🙂

  5. Pingback: Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s