Nils Petter Molvaer между -ER и RE-

Слушайте подкаста на Слънчев джаз+ от 15 октомври j+1015 докато четете. На 23 Джаzz+ гласува за своя кандидат: Нилс Петер Молвер. Некупуването на билети е престъпление срещу добрия вкус.

Нилс Петер Молвер е само няколко дни по-млад от мен. Затова ми бе любопитно защо първият му соло албум излиза, когато отдавна е минал Христовата възраст. В навечерието на гостуването му на Джаzz+ (23 октомври в София Лайв Клуб) имаше и други неща, които исках да разбера от идеолога на ню- или ако предпочитате електро-джаза.

Първата част от разговора ни се излъчи на 15 в Слънчев джаз+, ето дешифрирано цялото телефонно интервю с него (мерси на Явор и Наско от Радио София).

сн. Joerg Grosse Geldermann

 

ЛФ: В масовите представи на хората, вие скандинавците сте по-скоро резервирани, а усещам музиката ти като много отворена.

NPM: За мен е много важно да бъда отворен в музиката си. Всички видове хубава музика са ми приятни за слушане. За разлика от други норвежки деца, не съм свирил на пиано. Но баща ми бе музикант с отношение към джаза. Свиреше в банди по различни церемонии и празненства, беше също много отворен в жанрово отношение. За мен глобализацията на музиката значи отвореност към нея.

ЛФ: Споделял си, че влиянието на традиционните музики върху теб е дори и по-важно от това на джаза. Как ги предпочиташ: чисти или в коктейл, направен примерно от творец като Зазу?

NPM: Не знам дали вече е смесен записа, който направихме в София с Ектор Зазу и Ева Квартет, там свиря в две от композициите.  (Приятелят ни в Кукер мюзик Иво Христов каза, че са в Митко Панев в Германия, който ще ги издаде -питах го след интервюто, ЛФ) Преди това доста бях слушал и дудук, и румънска музика, мисля, че бандата се казваше Фармърс Маркет – също отворени като стил. Но не съм никакъв специалист в балканската музика. По-скоро си падам по нейни добри аранжировки и съвременни интерпретации, като вашия Дръмкид.

ЛФ: Дръмбой (Стунджи)

NPM: Точно така. Разбира се, и Иво Папазов.

ЛФ: Да се върнем към първия ти соло джаз албум. Тогава си на 37, но записът е по-скоро свеж, отколкото замразен или изцеден. Каква е тайната? Чувал съм от Сидсел Андерсен, че и тя има пръст в него.

NPM: Да, първият ми соло албум излезе,

сн. Joerg Grosse Geldermann

когато бях на 37, но преди това съм имал своя група, Маскалеро. В този албум интегрирах някои от нещата от касетата, която тя ми бе върнала. В нея бе една стара моя касетка с първите ми композиции, написани с компютърна помощ. Още в 80-те работех с компютър.

ЛФ: Джон Хесъл ли бе твоя ориентир във връзката на джаза и електрониката?

NPM: Първо бях привлечен от подхода му към тромпета. Като го чух за пръв път си казах „Леле, каква страхотия!” За мен той бе много голямо вдъхновение и важна референция. Мисля че за мен той е дори и по-важен и от Майлз Дейвис. Но ако говорим за влияния, не трябва да изпускаме и това на гласа. Звучността на човешкия глас, винаги съм се стремял към нея. И тази на северноафриканските флейти, арменския дудук, кларинета също. И баща ми свиреше на кларинет, знам, че и в България е популярен.

ЛФ: Как избираш вокалите, с които си партнираш?

NPM: Сидсел съм я избрал отдавна – тя ми е приятел, чудесно си пасваме. Но в последния си албум в едно парче съм включил една млада норвежка певица, Susanne Sundler.

ЛФ: След малко ще стигнем и до Baboon Moon. Ако се върнем към текстовете, усещаш ли музиката си по-ригидна ако има текст или обратното, той да я прави по-флуидна?

NPM: Ако визираш и заглавието на албума ми Solid Ether, то е, защото обичам противоречията. Но обичам и контакта с гласа. Когато Сидсел пее, тя дава допълнителна окраска. Безпощадна. Мисля, че успява да даде нов живот, да промени музиката до неузнаваемост.

сн.архив Джаzz+

ЛФ: Някои критици определят музиката ти като „малко кралство на добрите музикални манипулатори”. Ти все пак си поданик на конституционна монархия, чувстваш ли се малък крал на музикалните манипулации?

NPM: Не, в никакъв случай не гледам на себе си така. Нито пък на Буге (Веселтофт), той е отличен музикант. Това което правим е да разширяваме звуковата палитра. Компютърът е само средство, което използваме, но не и за да манипулираме творческия процес. Не казвам да пресъздаваме звука на тромпета, въпреки, че с всеки звук можеш да правиш каквото си поискаш. По-скоро правя подложки за тромпета, като важното е те да не са самоцелни, а да имат смисъл. И да внимаваме в създаването на контрасти, това е.

ЛФ: Това бе опит от моя страна да те манипулирам. Първо, с няколко дни си по-млад от мен и второ, като млад бях завладян от звуците на Жан-Мишел Жар. Миналата неделя пак си говорих с него за звука на тромпета, който го е белязал още от десетата му година. И понеже неотдавна се заговори за включването му в един джазов проект, би ли свирил с него в дуо?

NPM: Не знам какво прави сега. Иначе си остава много важха фигура като пионер в създаването на електронната музика. Но според мен той предпочете да остане в най-популярния й регистър, в ембиънта, подобно на хора като Брайън Ино и други от 80-те. Тази музика за мен е по-статична, дори бих казал, че понякога е програмирана с математически формули. По-нататък се получи нещо като верижна реакция, много германци като Роберт Хенке поеха по този път. Мога да кажа, че също съм се вдъхновявал от минималистичния подход. Познаваш ли мексиканеца Мъркоф?

ЛФ: Да, от тройния албум на Ерик Трюфа – Rendez-vous Mexico ес него.

NPM: Така ли, не знаех, че свири с Ерик.

ЛФ: В София ще ти го дам да го чуеш. А пропо, как го усещаш – лично за мен той е във френч-тъч еквивалента на теб в нордик-тъч…

NPM: Много добри приятели сме. Преди няколко години бях на прекрасен негов концерт. В момента не свири ли с Буге?

ЛФ: Не съм чувал, чувал, ще проверя. (Естествено, Нилс е прав – Ерик и Илхан са гости на Буге в тазгодишния Джаз фестивал в Осло, ЛФ).  Но помня, че когато в края на 90-те ви пускахме по българската програма на РФИ с един от най-добрите български диджеи, Ясен Петров, се смеехме, че не можем да си разделим музиката ти – той те пускаше в техно-предаванията си, аз – в Джаз+.

NPM: Ха-ха-ха, браво на вас!

ЛФ: Чувстваш ли се гуру на техно-минимъла или по-скоро баща на европейския ню-джаз?

NPM: Не съм никакво гуру. Просто съм любопитен човек, който обича да търси нови възможности, нови комбинации, различни видове импровизации. Защото моят подход е импровизационен. Никога не мога да се взема насериозно като гуру (смее се).

ЛФ: Значи да не чакаме на 23-ти просветление свише?

NPM: Е, с новото си трио ще манипулираме малко в ритмичната част. Иначе се връщаме към аналоговия звук.

ЛФ: Ами да продължим с аналогиите. Пред „All about jazz”  твърдиш, че искаш на всеки концерт да създадеш у зрителя усещането за „тук и сега”, все едно прави хубав секс. Усещаш ли се, че на сцената свириш по-секси от колкото в студио?

NPM: (През смях). Принципът е един и същ. Дали ще се разхождаш по пътека в гората, ще се катериш навръх планината, ще правиш хубав секс – ти изпитваш единството на „тук и сега”. Концертът е в настоящия момент, а не нещо, което се планира и трябва да стане по определен начин. Идеята е да има флуиди между мен и публиката. За мен добрият концерт се случва без да съм го измислил предварително.

ЛФ: Това с годините, с опита ли идва? Говоря за прехода от „да създадеш себе си” в „да бъдеш себе си”, „да откриеш себе си”. Откри ли себе си с последния ти албум Baboon Moon?

NPM: Част от себе си със сигурност. Но това е дълъг процес, сигурно за цял живот. Затова, връщайки се към началото на разговора ни, старая се да съм отворен, да съм любопитен, да правя музика, това е всичко. И никога не знаеш какво ще се получи, това е рискова професия.

сн. Bernard Brault

ЛФ: Като всяко творчество. Кое бе по-предизвикателно за теб: да пишеш музика за пиеса на Ибсен или за френска комедия?

NPM: Френската комедия, защото не си падам по комедиите. Иначе да правиш музика въобще е предизвикателство, а за комедия, като „Еди” още повече. Няма как без да влезеш в ситуацията, в атмосферата.

ЛФ: Всъщност, този твой албум с филмова музика като че ли е повратна точка в кариерата ти. Дотогава повечето завъшваха на –ер (Khmer, Solid ether, Streamer, er) и изведнъж ги обърна в ре- (remakes, re-vision). Отражение на вътрешното ти огледало или още нещо?

NPM: По-скоро бе опит да пресъздам музиката, която бе имала друг живот в киното. Исках да я направя по-достъпна, живееща свой собствен живот.

ЛФ: Да очакваме ли в София обратното – да ни потопиш в специален филм?

NPM: Да, напълно. Работя с много добри визуални артисти и това ще го видите на сцената. Целият ми досегашен опит е свързан и с визията. Затова елате на концерта ми на 23-ти. Обещавам да ви поднеса един чудесен експеримент.

Още малко с интервюто и негова музика, в подкаста на Зона за рок и джаз по Хоризонт от 16 октомври с Ники Захариев и Бояна Андреева npmzrj

 

Advertisements
Публикувано на джаз, концерт, музика, радио и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s