Трябва ли да си Сезария Евора…

…за да се откажеш от сцената в името на живота си? След вестта за поредната й сърдечна операция и решението й да се оттегли (завинаги?) слушам нейно интервю в деня на смъртта на Компай Сегундо, който условно би могъл да й е баща. И си спомням как преди повече от десет години пианистът на Буена Виста Сосиал Клуб, току-що разделили се с Компай, беше изнасян на инвалидна количка за интрото на концерта, после връщан в караваната си и отново поставян на пианото за биса. Не мислех, че някога ще посмея да публикувам гласа и „свиренето” му от тези последни моменти на сцената, ако не беше решението на Сезария. Ето го, за да се убедите сами ruben

Колкото и да си обичам работата, позволяваща ми да вечерям на една маса с Пат Матини в Кутанс и да пия в 10:30 сутринта ром с Компай във Витория-Гастеис, тези моменти на екстремност с Рубен ми идват малко в повече. „A mi mas me gusta esa” твърдеше без да знае какво Рубен в караваната си на Франкофоли в Ла Рошел и подкарваше по свой си начин El Bodeguero и Chanchullo, за който трябваше да му напомнят, че ще е последното, което ще свири. После го изнасяха на сцената с количка.

С някои се видяхме и по-късно, повечето вече са Горе

Останалите музиканти се съобразяваха с него, публиката изпадаше в екстаз и циркът продължаваше. Когато си зад кулисите подобни неща много болят. А тези, които са си платили да видят живите легенди, дали знаят колко са прави или че може да им е за последно?

Затова, когато някой решава да се оттегли достойно, без да инкасира приходите от последното си турне и дори да рискува да плати неустойките с последните си спестявания, той не може да не бъде аплодиран. Тъй като звездите за които сега ще говоря, още ни вълнуват на живо, ще ги споменавам само с инициали. Миналият декември Р. ми изплака, че не може да е сигурен дали ще може да свири по-добре и има ли смисъл да продължава да кръстосва света. Менижърът му не споделяше тези страхове и въпреки, че бе обявил концерта за последен, след по-малко от седмица анонсира ново световно турне на своя питомец, иначе послушен като Рубен във въртележката на цирка.

Малко преди дългоочакваното си идване в София И. ми призна, че се чувства като хай-тек циркаджия, но това е искал цял живот: днес разпъва шатра тук, утре го няма…

Сега още малко спомени за любими хора, които ги няма. Когато Шърли бе малко под 70 и още не я изнасяха на количка като на последните й концерти в Jazz a Vienne (вече с ампутирани крайници вследствие тежък диабет), тя ме покани на чаша шампанско в La Villa

една подложка от чаша...за жял живот

(хотелът още го има, но не и джаз-клуба) и призна колко й липсва Майлз, с когото я свързва „very special story”. Приликата в случая и с Компай, и с Рубен, и със Сезария бе, че Шърли бе пре-„открита” на над 50-годишна възраст и превърната като всички тях в суперстар от гигантите в бизнеса.

(Самата Шърли на живо от фестивала в Монтерей през 1994, както и част от посветения й албум на Терез Монкалм, току-що излязъл на бял свят – в подкаста на Слънчев джаз+ j+0924)

И тук идва разликата. Единствената, отказала се от статута си засега е Сезария. Може би, защото от „откриването й“ за света до сега тя е „менажирана“ от свой приятел, далеч от света на шоу-бизнеса (работи във френските железници). Дали понякога липсата на професионализъм не компенсира липсата на човечност?

И Шърли, и Рубен, и Компай са отдавна покойници, циркаджийствали в добрия смисъл до последен дъх. Р. със сигурност ги следва и слава Богу, здравето му го позволява. Бате Гошо

Бате Гошо - до последно с нас в РФИ

бе същият – след първата си мозъчна операция ме помоли да поканя в студиото Теодосий за да си направят „дженк”. После издаде още два албума и все казваше, че му се ще да не са последните. Правеше си предаването “Souvenir, souvenir” до влизането в болницата, като последните му записи звучаха до последния му понеделник по тогавашното РФИ-София, сега също покойник.

А дали е въпрос на обща култура или снобизъм да се ходи на концерти на не-още-световни-звезди, всеки си решава сам. Както и на човекът на сцената дали да се откаже на върха на славата като Босоногата Дива (тук може да чуете концерта й преди 7 години на фестивала Pirineos Sur) или да се опира на младите си сайдмени и да разказва приказки пред микрофона като О.П. тази година на фестивала La Mar de Músicas.

Advertisements
Публикувано на джаз, морна, музика, пътешествия, фестивали и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Трябва ли да си Сезария Евора…

  1. Galya каза:

    за това, както и за всичко останало: „,,,всеки си решава сам…“ 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s