Бирата като мас-медия

С предварителната уговорка, че ще ви раздвоя вниманието към темата, ето подкаста от критикуваното критично наше предаване за някои бирени практики – Инфохолиците (Радио София, 26 юли 2011) i26. Сигурен съм, че освен отговори, то ще ви даде и въпроси, както и редовете по-долу. Когато започнах да събирам и подреждам публикуваните си бирени репортажи и да дописвам корпуса на „Езикът на бирата” съзнателно или не съвсем, не включих глава за бирата и медиите, въпреки че бирата сама по себе си е една от най-мощните мас-медии. Или ако предпочитате, медиуми. Току-що ни беше напуснал биреният гуру Майкъл Джексън, още не се бе появила поредицата на Дискавъри The BrewMasters, а шотландците от

първата дегустирана от мен Brewdog

Brewdog се задоволяваха с експлицитните си текстове на етикетите, че бирата им не е за всеки и бяха далеч от обявяването на конкурс за име на поредната си творба. Езикът им, както и този на един от американските им еквиваленти Stonebrew бе на границите на т.н. „political correct”. Заявяваха своята различност и качество без да нападат конкретни имена в пантеона на бирените гиганти. Достатъчно им бе да си избират провокативни имена като Trashy Blonde (Brewdog) или Arrogant Bastard с гаргойли за символи-пазители от зли сили (консерванти, оцветители и подобни „подобрители” (Stonebrew). Това про-активно поведение на амбициозните микропивоварни, съвпадащо с бума на „социалните мрежи” само наля патетика в многоцифрените пиар и рекламни бюджети на гигантите, които на всяка цена искаха и тази ниша за себе си. Посланията им обаче бяха концентрирани към друга част от т.н. е-поколение – това, което е колкото антиконформистко, толкова и консумеристко. Предлагаха нови стари продукти в „завладяваща опаковка” с ясното съзнание за предимствата на нарцисизма и творческите претенции във виралните им групи. В първия случай е достатъчно да споменем слоугана „Всеки е звезда с Vedett” (в превод шоу-звезда).

звездомани от всички страни, обединявайте се

Vedett е продукт на силната белгийска пивоварна група Дювел-Моортгат и обещава вече шеста година персонализирани етикети на пилза и бялата си бира на потребителите им, подканени да ъплоудват за целта своя снимка с надеждата да се видят някой ден на задния етикет на някоя от десетте хиляди бутилки с техния лик.

Още по-напред с материала са франсетата от Десперадос – като част от Хайнекен, над 10 години комуникират чрез работата на графисти и дизайнери лимитирани серии от сериграфираните си бутилки, разчитайки най-вече на блогове за приложно изкуство, като в такъв е превърнат нарочният им сайт.

От единиците или нулите в милиона сте?

Към добрите заигравки с виртуалното общуване в категорията масови бири не мога да не отбележа февруарското хуман/хумор-истично послание на родното Шуменско – „социалната мрежа на България от 1882 г.” (Noble Graphics, творческа агенция на 2011).

С уточнението, че месец по-рано

а вие от кой нетуърк сте?

официално е представен с доста по-минималистична визия абсолютно сходен слоуган на Хайнекен, дело на Ivar van den HoveBert KerkhofNiels Bredemeijer от TBWA\NEBOKO Amsterdam (Heineken: Social Networking since 1873).

Досега по видими причини говорим само за формата, призвана да добави стойност на съдържанието, което не коментираме.

Всъщност, ето и конкретният повод, който ме присети за значимостта на бирата като медия. Цитати от специализираната преса за качеството на една бира се появиха не там, където обикновено им е мястото – в сайт или във фрийкард, а на най-малкото (и най-малко очакваното) пространство, свързано с бирата: нейната капачка.

АБ на бирата - не само Анхаузер-Буш...

Признавам, когато с художника на книгата ми „Езикът на бирата” коментирахме оформлението на корицата, форзаците и началото на всяка глава, държах именно капачката да е водеща. В бутилираната бира капачката е призвана да гарантира за качеството й, такова, каквото е създадено от пивоварната. А в книгата ми да дава представа за последващия текст и да представя в най-добрия случай необятността на дизайнерската фантазия. Но понеже креативността е нещо колкото относително, толкова и трудно съотносимо с качеството на основния продукт на независимите пивовари, не мога да отмина някои от попаденията в жанра. Попадения в смисъл на адекватно медиатизиране на интригуващо да го опиташ и завладяващо след това произведение на пивоварното изкуство.

В книгата си бегло съм се спрял на някои от продуктите на

от ерата на нормалните им бутилки. екстремните им с над 55% алк. подходящо са в препарирани животни

Brewdog, достъпни в по-добрите специализирани бирени бутици в западната част на континента ни. Тогава най-силните и най-обещаващите им бири бяха настигнали и надминали някои от традиционните британски имперски стаутове: Paradox, Hardcore IPA, Tokyo. Посланието им бе „бъдете умерени дори и в умереността”. Подходящо, пред вид 18-градусовото алкохолно съдържание на последната, получена от пет малца, печен ечемик, хмел (включително драйхопинг, за който говоря в книгата си), жасмин и боровинки и отлежала в дъбов чипс. Следва ескалация на напрежението и влизане в Рекордите на Гинес с Tactical Nuclear Pinguin, за която вече е ставало дума във ФБ на книгата, особено пред вид препоръката да се споделя с тревожни приятели в аристократична обстановка в акомпанимент на Франк Дзапа. С не съвсем пивоварски подход и подло отказване от принципите на Reinheitsgebot-а немски пивовари им отнемат първото място и Brewdog се виждат принудени да извадят тежката артилерия, 41-градусовата Sink the Bismark.

има такъв филм (1960)

Вече са създали свой канал във Vimeo, където феновете на здравата бира се кефят на английския им хумор и откритото им пренебрежение към масовите бири. Повод за гордост не им липсва – носители са на World Beer Cup 2010 и на фона на наградата показват за какво могат да служат индустриалните бири, по които не си падат нито те, нито ценителите на продукцията им. StellaArtois може да замести кеглите на боулинг, американската Bud добре лети под удара на голф-стик, за Heineken има бейзболна бухалка, а Carlsberg е подходяща за обстрел с двуцевка.

в аукциони цената й стига 1000$Stonebrew от Сан Диего петнадесет години също предупреждават, че бирите им не са за типове, които нямат вкус към софистицирани дълбоки вкусови пътувания и директно ги връщат към многомилионните рекламни кампании, внушаващи сексапила на поредните жълтеникави безвкусни газирани течности с претенции за бира. Поредните им стъпки в борбата за освобождението на американците от тиранията на лошия бирен вкус и в отказът им да са вечно нация на бирени игноранти водени за носа от рекламните гурута, са съпроводени от тези няколко цитата от специализираната преса, запушващи гърлата на бутилките им в 6-pack опаковката.

медията - неразделна част от бирата

„Накарайте истински познавачи да ви изброят няколко бири, които искат да дегустират и ще оглушеете колко често се поменава името Stonebrew”, „истински ейл, но слушан на макс” и „в света на бирата Stonebrew е просто фамозна”- в интерес на истината, последният е от местен всекидневник. Като последен коз в пледоарията ми за добрата бира като добра медия е и изборът на приятелите ни от Cantillon в Брюксел (книгата ми вече е част от музейната им сбирка – нали са Musée Bruxellois de la Gueuze”) точно Stonebrew да са едно от 21-то места по света, където на 17 септември може да се тества специалната им  Zwanze 2011 бира. Едно малко пояснение: дегустирал съм вълшебната Zwanze 2009 с бъз

zwanze е брюкселско арго за шегобиец

, последвала опита им с ревен от 2008 и предлагана вече като Mamouche. Следват Zwanze с двойна – спонтанна и горна ферментация от 2010 и тази от 2011 с грозде от сладкия сорт pineau (да не се бърка с pinot). Поради спекулациите в Ebay, две трети от бирата вече не се бутилира. Ако правя това отклонение, то е за да покажа как бирата като медия много лесно благодарение на комуникационните технологии се превръща в свръхмедиатизирана бира като първа стъпка към спекулациите в Ebay. За офлайн спекулациите съм ви говорил и в главата за Westvletteren на книгата ми Езикът на бирата, а за по-новите, в нейния ФБ блог. В свой анализ от 6 септември т.г. Дениъл Томсън от Уошингтън поустразнищва отдавна подозираното прегръщане на микропивоварните от снобарията и преките и колатерални жертви.

дегустация веднъж годишно на Плиний Младши. Снимка Todd Jenkins/FTWP

Това са честните пристрастни пивовари, чийто продукт за около 5 евро се препродава с над 1000% печалба в мрежата и разбира се, познавачите на продукта, принудени да се съобразяват с драстичните ограничения на производителите в противовес на черната борса, определяна от автора като неморална и просто обидна.

Сигурно е така, но защитниците на свободните пазарни отношения се определят като приятелски настроени за клиентите си в „неравностойно” положение, които не могат дори и с пари да намерят около себе си желаната бира. Затова пък могат като в поговорката да я намерят с много, ама много пари. Защо да мислят за евентуалните щети за производители като Сам Каладжоне от Dogfish Head (повече в поста ми за Bitches Brew), майстор в синергията научни открития-бира-Discovery channel.

Случайно да ви липсва мрежова апликация за невиртуална дегустация?

Advertisements
Публикувано на Discovery channel, бира и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Бирата като мас-медия

  1. Galya каза:

    мнооого увеселително за закуска в неделя 😀

  2. Pingback: Джаз и кино + бира и мода | Ludmiljazz's Blog

  3. Pingback: Спомени от бъдещето или (най/не)земните звуци | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s