En attеndant Jarre

Когато чух за пръв път в края на 70-те музиката на Жан-Мишел Жар, знаех достатъчно френски, за да чета в оригинал „En attendant Godot“. Времената бяха такива, че обикновеният българин имаше толкова шансове да гледа пиесите на Бекет, колкото да чете романите на Борис Виан или да присъства на концерт на Жан-Мишел Жар. Десетина години по-късно най-после бях „пуснат“ на цивилизационен курс във Версай, като т.н. стипендия отиде да гледам Годо в театъра, където се играе от първото си представяне, да си взема томче на Виан от букинистите и да си купя добра 90-минутна касета, за да си запиша концерта на Жар от Хюстън, който щеше да се излъчи в последната ми нощ преди връщането в София по едно от 30-те радиа, разбира се – стерео. Слушахме записа с приятели в София, опитвахме се да си представим обстановката по няколкото включвания на водещия и един от нас отбеляза „а ние тук ще има да си чакаме и Жар, и Годо!“ Малко по-късно, Тома Спространов направи сказка в зала 2 в НДК за Жар и пусна част от видео на същия този концерт. В тъмното и в един от промеждутъците на обясненията на Томата се чу същият плътен бас на същия този мой приятел: „свободен човек в свободна страна свободно твори“. Аплаузите се смесиха с тези в края на Ron’s Piece. Бдителността бе махнала частта от концерта с гласа на Кенеди, обявяващ, как до края на десетилетието ще пратят човек на Луната.

В навечерието на 200-годишнината на Френската революция (буржоазна, но Революция) имах уникалния шанс да превеждам в Париж на български учени и дори взех фотоапарата на бившия вече Ректор на Университета, за да се снимам с Жан-Мишел след първото ми интервю с него (14 юни 89).

14/6/89 ph.Fiona de M.

Снимката я направи Фиона – тогава негова асистентка, сега – негов менажер. Култура вече ми бяха публикували предишната година интервютата с Карлос Сантана и Жан-Люк Понти от мадридския фестивал Veranos de la Villa и с нетърпение чакаха поредния ми „удар“. Без да знам, дори му бяха запазили място на първа страница

Първото интервю с Жар за българска медия

в юбилейния брой от 14 юли, точно под уводната статия на акад.Николай Тодоров. (Това с първите страници си има предистория, но ако някой ден си заговорим за автостоп ще ви покажа и една друга корица с мое участие).

Същият този 14 юли, приятелят ми с неповторимия бас бе в Париж, отиде на Concert en images, свири на лазерна арфа и си донесе истинска тухла от една детска площадка , където на подрастващите е била направена малка Бастилия за да си играят на разрушаването й. „Виждаш ли техните деца на какво си ги учат, а нашите ще има да си чакат Годо“.

Година по-късно, Стената бе съборена, а на един френски министър с още куп обязаности му бе дошла светлата идея „млади кадри от Източна Европа да бъдат запознати с механизмите на демокрацията“. Върхът трябваше да е присъствието им на парада на Шан-з-Елизе. Като един от тях ми бе доста трудно да откажа подобна висока чест, но имах по-привлекателна алтернатива. Издателите на Жар ме бяха включили

Ж.Ш. (К-т на П.) моли Л.Ф. да бъде любезен да присъства на...

в листа на гостите на спектакъла му под новата арка в Дефанс. Чак сега в архивите си обърнах внимание, че личната ми покана е била и от Ширак…

На входа на коктейла преди концерта дискретно ми бе даден втори, по-малък плик, лично от Жар за частното му парти след концерта зад сцената. Основното парче бе En attendant Cousteau. Тогава още не знаех, че с Жан-Мишел сме колеги-филолози, но за литературните и другите му вдъхновения малко по-късно.

Тези спомени за съжаление не дойдоха в съзнанието ми преди да чуя гласа му Bonjour Ludmil, c’est JMJ… Имах само 15 минути и обещание за 7000 знака за едно от малкото сериозни издания, останали тук. Освен това исках да си го питам и за джазови работи, а той не бе забравил за първата ни среща преди 22 години и нещата, които и тогава

пърото интервю на Жар в България (продължение)

, а още повече и сега, държеше да каже на българските си фенове importance bg. Разбира се, интервюто ще го намерите в седмицата преди концерта, гласът му ще звучи в Слънчев джаз+ в специалното издание за Деня на София. Там ще стане дума за Жар и Виан, Жар и Чет Бейкър, ще чуете някои от много редките и малко познати негови произведения.

Разбира се, нямаме гаранции, че и след концерта му няма още да си чакаме Годо, но друго си е след прегръдка от Жар fin

merci Louis (Aero prod) & Крис (Радио София)

Advertisements
Публикувано на джаз, музика, политика, пътешествия и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to En attеndant Jarre

  1. Pingback: Благодаря ти, Жан-Мишел | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s