Добрите вибрации или Пат Матини между Пикасо и Бирения орган

Слушайте тук подкаста на Слънчев джаз + j+0625, докато отривате някои по-малко познати неща за Пат Матини.

Беше при второто ми пътуване в Париж, някъде през 1987. Въпреки, че не можех да си наложа да обикна този град-мечта за мнозина, вече си бяхме станали прекалено близки, за да ме изненада. Тогава я видях. Мисля, че бе на нивото на погледа ми, и то на едно никакво място. Стоеше сама, необезпокоявана, като че очакваше появата ми от нищото. В такива моменти взимам решенията мигновено. Протегнах ръка към нея бързо. Сигурен съм, че никой не ме забеляза. Взех я и с едно движение я пуснах в уолкмена, с който по онова време не се разделях. Той имаше укв-радио и бе рекордер, което ми позволяваше докато се разхождам из Париж или Мадрид да записвам на мига това, което ми хареса. Но с нея, един различен звуков свят влезе в слушалките. Може би краят на фрий-джаза нямаше да е толкова запомнящ се без Song X. Така пишеше на касетката, която незнайно кой незнайно как и незнайно защо бе заложил на пътя ми. Пазя я досега.

Юли 2000, джаз-фестивалът във Витория-Гастеиц. Не очаквах, че ще го видя след концерта на традиционния нощен джем-сешън в съседния хотел. Току-що се бе порязал, докато разписваше в тъмното подадената му китара, но не се поколеба и за миг да застане пред микрофона ми, нито пък аз да запазя следите от кръвта му (почти незабележима) на обложката на диска Imaginary Day с автограф за Джаз+, написан по малко странен начин

Пат за Джаз+ (гласът му е в джингъла в средата на предаването)

. Години по-късно си позволих да му припомня случката – седяхме на дървените пейки на кетъринга на Jazz sous les pommiers в Кутанс, току-що бе свършил концерта му с Чарли Хейдън. Мислех, че е забравил случката, но се оказа, че пази свързаните с китари спомени. Реших и аз да ги пазя в бъдеще. Година по-късно, когато на огромните екрани до сцената в Античния театър във Виен се появи тригрифната му китара в едър план,

Pat@Jazz а Vienne

се опитах да я вкарам в един кадър с прелитащите на фона на залеза лястовици.

Тогава още не знаех, че китарата се казва Пикасо и че за пръв път се появява като звук на семплиран саксофон в парчето  Mob Job от същия този Song X, където не фигурира с името Pikasso, дадено й от лютиерката Manzer, а като синти-китара.

Вече не можех да сбъркам звучността й на съвременна арфа. Реших, че най-много й подхожда мекотата на Ана-Мария Йопек в Cichy Zapada Zmrok, началната композиция на Upojenie – особено на концерта им във Варшава. Но това бе докато Карлос Галилея не пусна в средата на юни тази година The Sounds of Silence в интерпретацията на Пат. Още не бях чул предстоящия да излезе What Is All About, но си казах, че ми харесва повече от оригинала. В свое интервю по TSF Jazz, месец по-късно Пат признава, че получил ентусиазирана похвала по мейла от Пол Саймън и това го трогнало страхотно пред вид стотиците съществуващи репризи на песента.

В същото си интервю Пат не крие и притесненията си, откакто има Пикасо, какво точно да свири на него. Както и за причината за появата на двата макар и поредни, все пак коренно различни солови албуми – What Is All About се ражда като на шега, в домашни условия, веднага след края на концертното турне по представянето на китарно-роботизирания Orchestrion.

Да напомням ли, че концепцията и името му идват от старите музикални „автомати” или механични оркестри? Пат кръстосва Америка в търсене на продължители на традициите на механичните пиана. На едно място разработват идеите му за струнната секция, на друго го очарова

Oт Гинес до органа има една стъпка - Пат

„бутилковия орган”, свирещ с въздух, подаван в гърлата на различна степен празни бирени бутилки. За разнообразие има и малко винени бутилки, както и такива от водка. Полифонията му омагьосва Пат – в репортаж, включен в участието му в сутрешен блок на CBS го виждаме как се радва на чудесния отговор, който „биреният орган” дава на изсвирените на китарата акорди. Радвам се и аз, че една от мечтите на Борис Виан– тази за пианоктейла – е почти достигната от джазмен-визионер като самия него.

Пат с китара и bottle orgue

Неслучайно наричат Пат артист-визионер. И го канят година след Боби Макферин, на Световния фестивал на науката, където модератори, които са едновременно учени и музиканти се опитват да навлязат пред публика в тайните на творчеството. И Пат, както и Боби по-скоро омагьосват, отколкото отмагьосват с научни доказателства как при тях прехвърчат искрите на спонтанността, къде са техните биологични центрове на креативността и кои са точните неврологични процеси при импровизация и съответно какво ни разкриват те за структурата на мозъка. Добрите вибрации – в глас, в 42-струнен Пикасо или в Бирен орган са достатъчни някои да определят музиката за универсален език, а други да добавят към тази универсалност и съдържанието на опразнената бутилка, послужила впоследствие и за музикален инструмент. Импровизациите на Макферин във видеото по темата „Ноти и неврони – в търсене на общия хорус” илюстрират обхвата на темата, без да дават окончателен отговор. Със сигурност и тези на Матини след време в София също няма да го дадат, важното е, че макар и за малко, ежедневието ни ще бъде изпълнено с добри вибрации.

Людмил Фотев

Advertisements
Публикувано на бира, джаз, концерт, радио, фестивали и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Добрите вибрации или Пат Матини между Пикасо и Бирения орган

  1. Pingback: Благодаря ти, Жан-Мишел | Ludmiljazz's Blog

  2. Pingback: От нищо нещо | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s