Фламенко, нобелисти и кубисти

Както обещах в поста за Free Flamenco Trio, ето подкаста d0702 на първото от серията предавания, посветени на големи творци в други жанрове, вдъхновяващи фламенко-артисти. Продължението – всяка събота през юли от 18:15 в „Дуенде“ по Радио София (94,5 и онлайн).

Задача с повишена трудност: какво е общото между една китара на Пикасо и една салфетка на Габриел Гарсия Маркес?

cortesia foto: camaroneros.tk

Насочващата следа –диск на Ел Лебрихано по разкази и романи на колумбийския нобелист. Магически реализъм и разтърсващо фламенко от един от големите певци, връщащ по думите му „дълга си“ към дон Габриел. На една среща между двамата при сестрата на тогавашния испански премиер Фелипе Гонсалес, очарованият Маркес подарява на андалусеца салфетка с посвещение – свободно преведено, от рода на „когато Лебрихано пее, дори и водата овлажнява“cuando lebrijano canta se moja

задната корица на албума

Лебрихано с помощта на един от литературните агенти на Маркес изследва около 40 години от творчеството на автора на „100 години самота“ и предлага песенни варианти на познатите ни „Няма кой да пише на полковника“ и непревежданите у нас „12 пилигримски разказа“ и „Невероятната история на скромната Ерендида“, без да забравя препратките към най-известното от Маркес с парчето „Исабел гледа дъжа в Макондо“. По време на първите си публични представяния в Мадрид (Института Сервантес), Лебрихано признава, както можем да си представим, че основната трудност е вкарването на цяло повествование, при това не в мерена реч, в рамките на няколко минути. Но образите са толкова силни, че взетите реплики от Маркес, повтаряни под ритъма на фламенко-китарата и обогатени от таконеос и палмас заживяват повече от кинематографично във фантазията на слушателя и зрителя. На официалното видео на композицията Santa няма как да сбъркате

Дорантес до Ел Лебрихано

племенника Давид Пеня Дорантес на пианото.

Ето и линк за испаноговорящите към виртуалната среща на двамата с феновете им в сайта на Испанското национално радио.

А сега към китарата на Пикасо. Която също е корица на диск на другия безспорен колос на фламенкото – Енрике Моренте.

Моренте и корицата на диска си

Да, същият, записвал с български хорове (както всъщност и Лебрихано с българските цигански певици Gitanos de la Hoya прави „Джелем джелем“) в най-иконоборческия фламенко-албум „Омега“ (по Лорка – „Един поет в Ню Йорк“ и Леонард Коен с магична версия на „Малък виенски валс“) от далечната 1996. Като допълнение – това е един от най-успешните му спектакли 12 години по-късно, когато и албумът се появява дигитално ремастериран, но усещането за унисон с акомпаниращата го пънк-група „Lagartija Nick“ е надживяла модите в музиката. Затваряйки скобата се връщаме към китарата на Пикасо. Геният от Малага тормози в добрия смисъл съзнанието на Моренте – той пише музика за парижкия музей Пикасо преди няколко години, свири на откриването на обновения музей в родния град на автора на Герника, докато си дава сметка, че освен кубист в живописта, Пикасо е сюрреалист в…поезията. Оттам до реализирането на албума „Пабло от Малага“ има само една крачка и тя е в адаптирането на темите за насилието и войната. Така откриващото парче се казва ни повече, ни по-малко Герн-Ирак и до т.н. последни два „бонуса“ сме на андалуски аромати – „Препечен хляб“ „Пияницата с ракийката“ и освен това чуваме гласа на самия Пикасо в „Автопортрет“ (“Yo nunca he olvidado España. Ya lo verá usted, si se va al extranjero, que cada vez se vuelve uno más español”. Pablo Picasso) и неговите съграждани в някои от другите авторски композиции. Представянето на албума става в музея Кралица София в Мадрид, където е Герника, следва концерт в самото баско градче, жертва на жестоките бомбардировки от фашистката армия преди 7 десетилетия.

един от спектаклите по Пабло от Малага

В други сайтове са на разположение и обикновени, и бонус тракове, като последното, абсолютно модерно по форма и програмация обяснение в любов „Сбогом Малага“ е и част от саундтрака на базирания на албума документален филм Моренте, бръснарят на Пикасо (трейлърът му е тук). Накратко – последните кадри са от сутринта преди Моренте да постъпи в болницата, където си отива от този свят. Работата се бави заради чакано разрешение от министерството на културата за снимки пред Герника. На сутринта, след нощните музейни снимки е ред на статуите в близкия парк Ретиро. Всъщност бръснарят Еухенио Ариас е истинска фигура, приятел на художника – негова е перуката, с която Пикасо тайно се връща в Испания по времето на Франко. Във филма са изведени четирите елемента вдъхновяващи Моренте: земята и глината като символи на творческия процес, водата като негова същност и символ на фламенкото и огъня като връх на съзиданието и спойка между музиката на Моренте и текстовете на Пикасо. Самият спектакъл на Енрике Моренте Бръснарят на Пикасо има едно-единствено представяне пред публика – 18 дни преди смъртта му. На траурната церемония,

Estrella Morente

Естрея пее Habanera imposible на Карлос Кано и La Guitarra на Лорка.

Advertisements
Публикувано на концерт, музика, фламенко, юнеско световно наследство и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Фламенко, нобелисти и кубисти

  1. Jules Winfield каза:

    „когато Лебрихано пее, дори и водата овлажнява“cuando lebrijano canta se moja.
    Да ви имам превода 😉

  2. Pingback: Duende след Сезария и не по Платон | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s