Когато свири Free Flamenco Trio водата се люби (по Маркес)

До излъчването на документалния запис на концерта по  БНТ на 2 юли 2011, ето подкаст на концерта по Радио София j+0625 (Слънчев джаз+, 25 юни). Разбира се, запазил съм и подкаста на Дуенде в навечерието на концерта d0618 – слушайте, докато четете историята на Габриел Гарсия Маркес и фламенкоса от Лебриха, пренаписана и преразказана от преживелия концерт, надминал мечтите на участниците, организаторите и публиката.

сн.Илиян Ружин

„Когато пее Лебрихано, дори и водата се подмокря” (Габриел Гарсия Маркес)

Какво ли би казал великият колумбиец, ако можеше да чуе пианото и композициите на племенника на Лебрихано, креативността и виртуозността на сподвижниците му Рено Гарсия-Фонс и Теодосий Спасов? Може би нещо от рода на „когато свирят Фрий Фламенко Трио, водата се люби”. Със земята, с небето и с всеки от нас в зала „България”.

Когато преди почти две десетилетия целунах ръка (макар и в бяла до лактите ръкавица) на една от най-големите дами в джаза – Шърли Хорн (муза на Майлс Дейвис, записал малко преди смъртта си неповторимото начално соло на нейната ненадмината версия на “You Wоn’t Forget Me”) и я помолих да стане „кръстница” на предаването ми „Джаз+”, джингълът гласеше: „една реалност надминала мечтите ни”. Точно така ще остане в спомените ни и този уникален концерт на 18 юни 2011. Не само в смисъл, че програмата бе подготвена и изпълнена специално за него – в досегашните си две съвместни свирения, и Рено и Теодосий

сн.Илиян Ружин

са част или от по-мащабнен проект със симфоничен оркестър, или creation на една от най-значимите фламенко-организации.

В София триото наистина бе свободно. Да предлага репертоар и на тримата си участници, да дава поле за индивидуални, но най-вече за колективни импровизации въпреки наличието на строго разписани партитури. Доколко бе само фламенко е друг въпрос – важното е, че присъстваше една от най-характерните му черти, дуендето. „В живота ни то е навсякъде и трябва само да го търсим и намерим” – споделя минути след концерта Дорантес. Със сигурност, този добър дух е посетил и събратята му по сцена. „Любовта ни започна някак плахо, но постепенно се развива и не знаем докъде може да ни отведе” – продължава с изповедта си пианистът от Лебриха. Пред публика нещата не бяха точно така поставени. Началото бе Niñez + Danza de las sombras – водопад от звуци, с които интерпретаторът изпреварваше нетърпеливо автора в себе си. Последва нещо като опит за наместване на пространството с включването на ударните на племенника Нано Пеня и най-вече на контрабаса на Рено и формулата „пиано джаз трио”

сн.Илиян Ружин

бе запълнена без да стига до „стандарт лайв”. И слава Богу. Гениалният каталонски изобретател на петата струна на контрабаса звучеше като италиански щрайх понесен в небесата лично от Вивалди. Парчето му Peregrino лично за мен бе истинското начало на концерта. Дългият аплауз на публиката също нахъса появилите се отново на сцената андалусци, но вече в компанията на Теодосий. Всичките вокални партии в последващото Orobroy, изначално предназначени за детски хор (оригиналният текст е на кало) бяха извълшебствани от нашепващия кавал на Теодосий, оставен след това да покаже докъде е стигнал в изследването на инструментите си (в низходяща градация – кавал, палмас и вокализи). Кой е по-прав: онзи, който е казал, че у дома и стените помагат или опонентът му, че никой не е пророк у дома си? И този път, овациите на публиката бяха и за индивидуалността, но и за съгласието, съпреживяването и сътворението на триото, спорадично подпирано от четвъртото (петото) колело на кахона. Няма как – младият роднина на инициатора на проекта най-добре да се учи в движение и в досег с разтоварените от тежестта да се (само)доказват негови сайдмени.

След подобно пътешествие на въображението, на сетивата и на душата, нито фламенкото, нито джазът, нито балканските традиционни етноритми могат да останат същите, колкото и да необятни понятийните ни полета. Гарсия-Фонс и звучността му на симфоничен оркестър (в оригинала на изсвиреното Caravana de los Zincali е този на БНР) само допълват изрисувания в бледовиолетово пейзаж, в който кавалът също поема функциите на хор, разширяващ полетата на оригиналния албум Sur, за който принос има и друг добър приятел и български зет – Юг де Курсон (Mozart l’egyption, Lambarena…). Но до кулминацията имаше още време и най-вече пространство. Не можех да повярвам, че композицията на Теодосий (Ние сме) Вода не бе изпълнявана никога от тримата пред публика (концертът бе подкрепен от фондация “We are water”

сн.Илиян Ружин

и част от приходите му отидоха за финансиране на техни проекти в Африка). Умело вплетена в следващата я творба на Дорантес Semblanzas de un rio може би заедно с нея, тя отключи този препрочит на Маркес. Какво по-хубаво да си част от тази колтренианска Love Supreme, където фийлингът просто е с други имена.

За финал – линк към интервюто на Маргарита с Давид преди идването му тук и благодарности на Илиян за снимките. И още един предварителен анонс, този път за едно от следващите Дуенде по Радио София – на 2 юли специално издание, посветено на двамата гении – Лебрихано и Моренте и албумите им, посветени съответно на Маркес и на Пикасо. Цялата история, разбира се тук в блога.

Advertisements
Публикувано на джаз, концерт, музика, радио, фламенко и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Когато свири Free Flamenco Trio водата се люби (по Маркес)

  1. Pingback: Ludmiljazz's Blog

  2. Pingback: Фламенко, нобелисти и кубисти | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s