Jazz sous les pommiers на 30

Ето подкаста j+0611 с музиката и впечатленията ми от 30-я фестивал Джаз под ябълковите дървета (Кутанс, Нормандия). Преди всичко – благодарности за поредната покана към Дени Льоба, Корин Льоконт, Севрин Одуен и целия екип на фестивала, както и към локалната антена на Радио ФрансДжаз+ на живо по France Bleu Cotentin, където имах удоволствието да говоря за Джаз+. В края на поста давам линк към видеозаписи на някои от концертите, излъчени по Франс 3 и Мецо.

„Джазът ме ужасява, но ако мислите, че ще бъде от полза за града, давайте”. Така преди 31 години кметът на Кутанс – едно малко нормандско градче – отваря вратите на градския театър за джаза. Днес по времето на фестивала – седмицата около празничното във Франция Възнесение, десетхилядното градче почти се удесеторява. Дори тези от жителите му, които не влизат в концертните зали, обичат да „отидат на джаз”. А той е навсякъде: от прекрасния им Coutances - Le jardinградски парк, през двора на затвора, до развъдниците за стриди на близкия бряг на Ла Манш.

В предишни мои писания от там – минали са десетина години от първото ми „дебаркиране” – наричам Нормандия „гурмандия”. И всяка следваща година вкусът към простите живи неща заема все по-неочаквани за традиционния джазмен измерения. Като сидрата на площада, пред който свирят стийлдръмъри, като камамбера и разбиваното на ръка масло на еспланадата, където дегустацията им съпровожда марчинг-бендовете, като „Меджик мирър” с Енди Шепърд и творящия под импровизациите му майстор-готвач, като суингиращия на зеленчукови инструменти, издълбани пред невярващите очи и уши на децата, като сешъните с многозначителното име „Джаз, велосипеди и стриди”

живи стриди, жива бира и джаз на живо

и не на последно място, като лекцията ми „Джаз и бира” в бара на театъра.

Приятели далеч от джаза, но търсещи и оценяващи истинските неща се възторгват с нас от Хуан Касерес и

Касерес

Тангофон – има защо: границите в жанровете са измислени, както и тези между държавите. Музиканти, които сме канили на наши концерти и фестивали свирят заедно в специална програма – всеки от тях е прекарал по три години в областта, давал е майсторски класове, гостувал е с колеги на обикновени хора и им е подарявал домашни концерти, имал е карт бланш да си избира сайдмени и да записва каквото си иска. На същия този специален сет, сподвижниците на идеята „джаз тук и сега, но в развитие” свалят шапка на човека, олицетворяващ и ръководещ фестивала почти от самото му начало – парчето е на Енди Шепърд: “The Beautiful visions of Mr Lebas”. Часове по-рано, френският министър на културата е връчил на същия този Дени Льоба едно от най-високите френски културни отличия – „Рицар на Ордена на изкуствата и литературата”. Официална Франция, освен че поддържа финансово на три нива – министерско, регионално и общинско – фестивал като този в Кутанс, с това признание на колегата и приятеля Дени, дава ясен знак за мястото на джаза в държавните дела. Дори и да е бил ужасяващ за някои народни избраници преди три десетилетия, той си остава най-популярната музика сред „високата”, но все пак, и най-„високата” сред популярните.

Някои от концертите са тук

Advertisements
Публикувано на джаз, музика, радио, фестивали и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Jazz sous les pommiers на 30

  1. Pingback: Things Aren’t Like They Used To Be | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s