Sevilla, la feria

Какво правиш, като много ти се иска да си някъде, но не си в точния момент, въпреки, че си на точното място? Един възможен отговор, в двете ми последователни предавания със севиянас d0430 и d0507 по времето на тазгодишната ферия и малко илюстрации.

Има някаква връзка между българската представа за феерия и това, което в цяла Андалусия, но най-вече в Севия се нарича ферия. Възможни буквални преводи са „панаир”, „изложение”, които е прието в света да се наричат „експо”. Именно в Севия се виждат разликите между две световни изложения: това от 1929

Sevilla 1929

и от „огледалната” 1992. И докато последното е част от грандиозните чествания на 500-та годишнина от откриването на Америка (когато Мадрид е европейска столица на културата, а Барселона – домакин на летните Олимпийски игри), първото е т.н. „панамериканско”, в което освен страните от Латинска Америка, участват и други бивши испански колонии, както и съседните Франция и Португалия. Този увод е необходим заради разликата в архитектурните паметници, останали в града. Не става дума за стиловите им особености, а за вписването им в това, което обикновено наричаме „културно-историческо наследство”.

И двете територии са част от туровете на невъзпитано високите като цена спрямо предлаган маршрут и спирки червени и зелени „сайтсиинг” бусове. И ако все пак паркът и езерото пред испанския павилион от 1929, известен като Plaza España

Pl.Espana на залез

могат да бъдат приятно място за разходка въпреки почти липсващите кръчми наоколо, остров Картуха с футуристично изглеждащите през 1992 билдинги е безнадеждно пуст, с изключение на детския парк в едната си част.

Къде е тук ферията, ще попитате и с право. Ферията е навсякъде. Градът е романтичен, весел, незаспиващ. Може и трябва да се вкуси – с право една от най-интересните серии на испанската обществена телевизия се казва „Страна да я изпапкаш” (Un pais para comerselo). Предложенията ми донякъде са вдъхновени от тях, но музиката би могла да даде допълнителен привкус на морските дарове в любимата на Камарон „Вента Варгас“ на входа на

Тортия от скариди (камарони)

Сан Фернандо (до Кадис) – нека бъде Камарон де ла Исла. На пата негра хамона от терасата на Ронда на залез слънце  с Lagrimas negras (Бебо Валдес и Диего ел Сигала). На финото

Фино на Ла Бароса

в магичните чаши, обръщащи местата на морето, небето и пясъка от дивия плаж La Barrosa. Всъщност всички sevillanas биха могли да се съберат в тези цветове. Които на български наричаме също феерични.

Advertisements
Публикувано на вино, джаз, музика, пътешествия, радио, солера и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s