Things Ain’t What They Used to Be

Не, няма да слушате версиите на този джаз-стандарт, по-забавно ще е с предаването Джаз+ посветено на цветята в джаза.jazz+0416

Цветята в джаза не значи също, че ще слушате Флора Пурим, Роса Пасош или Камелия Тодорова. Прекалено лесно е – затова избрах за заглавие на поста Things Ain’t What They Used to Be. Малко история за самия стандарт: писан е от сина на Дюк, Мърсър Елингтън, в момента на стачката на членовете на една от най-старите американски артистични организации ASCAP, чийто член е бил Дюк. Защитавайки своите членове, ASCAP искат от радиостанциите удвояване на дължимите суми за права. В отговор станциите правят алтернативна организация, с която сключват договор и конфликтът набира сили. Дюк има концерти, които трябва да се излъчват и понеже не може да свири собствени композиции, кара сина си и пианиста си Били Стрейхорн да пишат нови парчета и така се раждат две от най-емблематичните за бенда на Елингтън парчета – Things Ain’t What They Used to Be и Take the A-trane.

А че нещата не са каквито (трябва да) са е повече от джаз-стандарт или от банална фраза.

В конкретния случай си говорим за цветя – тема, която не е сред най-популярните в джаза. Смята се, че джаз-музиката е завряна в задимени клубове далеч от природата. Но има и мнения, че името джаз (джас) идва от (д)жасмин. Това е бил любимият парфюм, с който се пръскали момичетата от родния на джаза Сторивил и едно от любимите им подвиквания към клиентите било

jass(мин)

„Is jass on your mind tonight honey?” (повече в съответната глава на книгата на Джаzz+ „Кой изкриви тромпета на Дизи”). Подборката ми включва парчета, в които цветята са повече или по-малко необичайни герои от ранното творчество на Кийт Джарет до предпоследните проекти на гостувалия на един от предишните ни Джаzz+ фестивали Нюен Ли. Звучат и две версии на едно от най-популярните творения на Сидни Бешет: Petite Fleur. И понеже темата е за нещата каквито (не) са – спомените на Мусташ, в чийто дом в 1952 Бешет пише парчето разказват, че вдъхновението е осенило кларинетиста в седнало положение…със смъкнати под коленете панталони и подпанталоние. Елизабет, събругата на Бешет трябвало много бързо да му донесе инструмента, за да изсвири преди да е забравил темата, останала впоследствие във вечността.

Ако продължим темата с цветята извън аромата, не е излишно да напомним две други малко известни за тях неща пред вид събитията от последните дни.

Сватбеният букет на Кейт

Първото – по повод сватбата в английския кралски двор, откъдето всъщност идва традицията младоженците да си оставят цветята на Паметника на Незнайния войн (по-точно от майката на кралица Елизабет, става дума разбира се за паметника в Уестминстърското абатство).

по-редките цветове

А второто – с традицията на Първи май в почти цяла Европа да се подаряват момини сълзи, в която също няма грам комунистическа символика. Хроники донасят за Шарл Единайсети като основател на традицията в 1561, а присвояването й от Деня на труда идва с колаборационисткото правителство на маршал Петен. И, внимание: никога не оставяйте момини сълзи или дори водата от вазата им в близост до деца – токсичният характер на този иначе упойващ аромат е известен още от древността.

Така че, не само в джаза нещата не са това, което изглежда или което ние си мислим, че трябва да бъдат.

Advertisements
Публикувано на джаз, книга, радио, фестивали, цветя и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s