Сусана, вълшебницата

Подкаст d0514 в навечерието на  третото гостуване на Сусана Бака в България, отново по покана на Джаzz+. Все още може да си вземете места на първите маси на София лайв клуб.

Сега публикувам отново нещата, които бях написал преди и малко след първото й идване през ноември 2007.

De los amores

Това бе едно от първите парчета на Сусана Бака, които имахме удоволствието да завъртим в софийския ефир преди около пет години. Тогава уърлд-вълната още не бе заляла България. Нас (тогавашното РФИ и сегашния Дюкян Меломан) ни гледаха малко странно. Нямаше тренди-кафенетата Онда, които да пускат и продават Путумайо рекърдс. Ставаше въпрос едва ли не за музика за посветени.

Сусана  Бака има подобна съдба и на много други места по света. Поне докато не е издавана от лейбъла на Дейвид Бърн – Luaka Bop. В глобализираната музикална индустрия е така – може да си прекрасен автор и изпълнител, но ако не попаднеш в точния момент на точния човек, докато си жив едва ли ще получиш полагаемото ти се внимание.

Все пак Сусана става „световна звезда” към средата на живота си, за разлика от повечето членове на Буена Виста Сошъл Клъб. Не е случайно това сравнение с тях. И едно от общите им неща е афро-джаза и последвалите го (а защо не и предидущите) разклонения в музикалните стилове в континента, където афрозаселниците намират втората си родина. Слушам версията на Сусана на Afro Вlue (Mongo Santamaria): не само испанският я прави така различна от тази на Ди Ди Бриджуотър в последния й малийски проект Red Earth. Защото Африка може да е корен, но окраската на короната е различна, както са различни окраските на вокалите на тези две изключителни дами. И родената в североамериканския Флинт Ди Ди, и израсналата в крайбрежния перуански Чорийос Сусана дават собствен прочит на африканската си кръв, за разлика от по-стандартните вокални версии (Аби Линкълн, Дайън Рийвс, Лиз Райт).

В какво е тайната на Сусана? С какво полиритмията в нейните танци, дъх, походка, са по-различни от тези на други афро-американки? Според самата нея, това е усещането за реене, или по-скоро, за полюшване сред леки вълни, отколкото за спускащи се от Андите птици (те са били по-скоро в репертоара на баща й).

Сусана никога не е предполагала, че прави джаз, но джазмените на концертите й и по-късно, джаз-прийомите на сайдмените й я убеждават колко общи неща могат да имат свободните импровизирани музики от различни краища на света.

Затова сме убедени, че една от първите срещи с перуанска певица у нас (в 1993 г. младата красавица Julie Freundt гостува с кахонеросите си в студиото на Джаз+ в БНР) ще радва сетивата на изкушени и любознателни в прекрасната акустика на зала България. Излишно е да напомняме, че организатор е Джаzz+, но не е излишно да дадем датата и линкове към музиката й: 18 май, а още на http://susanabaca.jazz-plus.com/

Сусана, Усмивката

Има хора, които още като ги видиш, са те спечелили завинаги. Те греят и без да си им направил комплимент. Поглеждат към теб, все едно цял живот сте споделяли хубавини. Прегръдката и целувката не са като общоприетите в латинския свят. Усещането е, че са специални. Както гласа – спокоен, унасящ, затоплящ и едновременно с това приковаващ и безкомпромисен. Гласът на Сусана. Гласът на Усмивката.

Софийските й почитатели се оказаха много повече, отколкото си мислехме като организатори. Вместо един концерт, Сусана трябваше да остане още един ден и да направи втори, отново при пълна зала. При това, почти без никаква реклама. Всъщност, върху флайърите и готовите клипове трябваше да нанасяме поправка – билети няма!

Вярно, след бразилците от Зуко 103 и някои от легендите на Буена Виста, в София не бе идвала латиноамериканска формация. А обещаните Afroperuano сами по себе си бяха достатъчни да запалят фитила на експлозивната публика. И го направиха. Като интро, докато аплаузите посрещаха още една босонога дива (след Сезария). Като дует на контрабас с магарешка мандибула (оказа се, че конските били крехки и не ставали за перкусионен инструмент). Като трио китара-пощенско сандъче-кахон (перуанският принос в съвременното фламенко, спомнете си Лас Мигас и предишните гости на Джаз плюс). Като финалната дескарга с текст, приканващ всеки да се раздвижи и от кръста надолу, и от кръста нагоре. Така че, краката а-ха да тръгнат, а и раменете също… На втората вечер публиката не издържа и последва примера на Явор (един от организаторите на концерта) и standing ovation се превърна в ovación bailada. Докато вечеряхме с бандата след концерта им пуснах мухата, че публиката е била предупредена да следва примера на Явор и да танцува, иначе нямало да има бис. За една бройка тези весели момчета щяха да ме схрускат, добре, че Сусана ме защити и им се скара как можело да приемат навътре подобна шега. Почувствах се тъпо с безразсъдното си поведение и си казах – добре, че Сусана може всичко. Да обещае на непознат човек, че ще се обади на дъщеря му в Перу и да й каже много поздрави. Да подари част от цветята си на няколко момичета, които са били на концерта, а после се оказват уж случайно на съседната маса в ресторанта и оттам я аплодират дискретно. А иначе за сценичното й присъствие думите са безсилни – la guillermina от стиховете на Неруда слиза сред публиката, Девата и Царицата от афроперуанските приказки ни гледат някъде малко под тавана на залата (дано да помогнат да я запазим от безумните проекти за бизнес център на мястото й), а малките деца от акапелната бразилска самба на финала престават да плачат. Сусана изпява последните думи и това е единственият момент, в който усмивката й е отстъпила пред сълзите. После ми казва, че и те са от щастие. Припомняме си Силвио Родригес и неговата Soy un hombre feliz/y quiero que me perdonen/los muertos de mi felicidad (Щастлив съм/но искам да ми простят/мъртвите за моето щастие). Защото афроперуанското наследство не е мъртво. Последният майстор-свирач на тиква е предал тайните си на перкусиониста на Сусана, а едната магарешка мандибула вече е в ръцете на Калин Вельов, който след кратък курс в гримьорната сигурно няма да пропусне да прикове дамските погледи при следващия си лайв.

Три дни по-късно познатата ни с дъщеря в перуанската част на Амазонка мe търси посред нощ и явно не е на себе си. Дъщеря й току-що й звъннала, за да разкаже как вече е местна знаменитост – Самата Сусана й се била обадила и перуанците не вярвали на ушите си, че тяхната звезда може да звънне просто така на непознато момиче, за да й разкаже колко добре е минал концерта й в София и как майка й я е чакала пред гримьорната…

Повярвах й без да подозирам, че още един разговор от тази софийска вечер ще събере две приятелки, които не са имали вест една от друга над двайсет години – така е, когато освен географските разстояния ежедневието оставя на заден план истинските приятелства. Но след като Сусана се обажда в Хавана на директорката на Музея на музиката и й дава един български мейл, макар и виртуална, срещата е повече от трогателна. Какво ли ни чака сега? Със сигурност, много от нещата, които ще видите в този изключителен филм на RTVE-2 с главен герой Сусана. Със сигурност ще усетите нейното Перу de los amores.

Advertisements
Публикувано на afroperuano, джаз, концерт, музика, пътешествия, радио, фестивали и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Сусана, вълшебницата

  1. Pingback: Вярата, надеждата, любовта и мъдростта по Сусана Бака | Ludmiljazz's Blog

  2. Pingback: Който не работи, не трябва да се люби | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s