Willis Conover’s House of Sounds

Слушайте посветеното на Уилис Коновър предаване jazz+1002 – пълният текст с  още снимки е в първия брой за 2011 на

част от публикацията

списание МАХ.

Началото на 90-те, 97,6 FM. Около полунощ, един бавен плътен глас се носи свободно над София върху Early Autumn – версията от края на 1948 на Стен Гец и оркестъра на Уди Хърмън. Уилис Коновър и неговото предаване The House of Soundпо VOA Europe. Уроци по джаз, уроци по английски, уроци по К-журналистика: кой, какво, кога, къде, как… Въпреки, че вече имам CD-плейър, бързо си давам сметка, че това, което идва по ефира всяка вечер е повече от музика и повече от история. Случайно споделям „откритието си“ сред два пъти по-възрастни от мен. Достолепна „другарка“ не крие учудването си: „Не може да бъде, още ли е жив? С мъжа ми го слушахме на къси вълни в Годеч докато бяхме гаджета в края на 50-те!“

Малко по малко събирам образа в поредното от легендарните му измерения. Коновър – специален гост в зората на полувековния вече фестивал Джаз-джембъри във Варшава, благодарение на първите документални записи с „източен“ джаз пускани във „вражеска“ страна. Още не знам, че предаванията на Уилис Коновър са се слушали в цял свят, но не и в родните му САЩ. Коновър – отварящ ме към мълчанието, изпято от Шърли Хорн и изсвирено от Майлз Дейвис в You Won’t Forget Me: не може да бъде казано по-точно.  Коновър – водещ на фестивала в Монтерей, където представя The Real Ambassadors – мюзикъл на съпрузите Брубек с триото Хендрикс-Ламбърт-Рос и Луи Армстронг („The State Department has discovered jazz./It reaches folks like nothing has./Like when they feel that jazzy rhythm,/They know we’re really with ’em;/That’s what they call cultural exchange) След бекстейдж интервюто на Коновър вече произнасям правилно името Луи (без „с“) Армстронг. Почти две десетилетия като джаз-водещ не се уморявам да бъда верен на оригинала, а не на т.н. „придобило гражданственост“. Постепенно си давам сметка за човека и гражданина Коновър. Инициатор  на честването на 70-годишнината на Елингтън в Белия дом, след като пет години по-рано на Дюк е отказан Пулицър. (Албумът от знаменателния джем-сешън излиза чак 33 години по-късно от Blue Note, след като китаристът Джим Хол последен дава съгласието си, „което не намалява нехаресването му на Никсън“, както отбелязва Ленърд Гармънт в статията си по този повод в New York Times на 25.8.2002)

Уилис Коновър и досега не е получил Президентския медал на Свободата. Въпреки многобройните предложения за това, включително от президентски съветници от времето на Буш баща, през Клинтън, та до Дж.У. Буш (тогава медал се дава на Пол Уолфовиц за ролята му във войната в Ирак). Може би по-добре. Да напомним, че Уилис Коновър винаги е бил само външен сътрудник на Войс ъф Америка и никой не е имал право на цензура над предаванията му. Джаз-писателят Джийн Лийс обобщава мнението за Коновър: „той прави много повече за падането на Берлинската стена и колапса на съветската империя от всички президенти по  време на Студената война взети заедно“. Професионалната му кариера я надживява. Сравняват предаванията му с ескадрили бомбардировачи, с тази разлика, че попаденията им поразяват душите на над 30 милиона източноевропейци

1967: българският джаз отсъства

и ги отварят към един от символите на свободата. През 1955 полското правителство признава, че „строителството на социализма е по-леко и по-ритмично с джаз“, а самият Коновър е посрещнат като бог на летището във Варшава при първото си идване в 1959, за което вече стана дума. Според Йосиф Бродски, „слушайки най-богатия в света бас-баритон, нещо започна да се случва в СССР“. За тромпетиста Валерий Пономарьов, приносът на  Уилис в джаза е сравним с този на Дюк, Майлз и Дизи. (Валерий свири заедно с Милчо Левиев в концерта на Пакито де Ривера за Уилис, който може да се види и в YouTube).

Самият Уилис определя работата си така: „Искам да помогна да се преодолеят всички бариери между аудиторията и музиката. Представям си само един слушател – интелигентен човек, слушащ внимателно…“ Коновър не е музикант, нито музикален критик, в предаванията му няма аналитична част, нито присъди, внушенията идват от избора на парчетата. Подредбата на програмите си

Плейлист на Уилис Коновър от 90-те

започва отзад напред: първо са последните две парчета, после средата и началото. Сравнява го с работата на добрия готвач – „като знаеш какво искаш, знаеш и как да го сготвиш и най-вече какви съставки да сложиш последователно“.

Ето и определението на Коновър за това какво е джазът в Америка: „Нещо розово, гледано през розови очила, тоест – нещо невидимо“. Джон С.Уилсън цитира Уилис Коновър в Who Is Conover? Only we ask. (New York Times Magazine, 13.9.1959) „Джазът е на кръстопътя между тоталната дисциплина и анархията… Той е музикалното отражение на начина, по който се случват нещата в Америка. Макар и това да не се признава тук, хората от другите страни го усещат като елемент на свободата.“

От своя страна, в труда си Satchmo Blows Up the World: Jazz Ambassadors Play the Cold War (Harvard University Press, 2004), авторката Пени Фон Есхен смята, че е малко преувеличено да се твърди, че Уилис Коновър има толкова голяма роля за отварянето на света извън Америка към джаза – тя е на музикантите, които го правят възможно. „Джаз-посланиците – пише в заключението си Фон Есхен – винаги са на страната на промените и иновациите и където и да отидат, създават нови пътища за подкрепа на движенията за равенство и освобождение.“ Факт е, турнетата на джаз-посланиците, включително Уилис Коновър съвпадат с разпада на колониализма и създаването на куп нови държави. Както е факт, че биографичната книга Willis Conover: Broadcasting Jazz To The World (Терънс Рипмастър, iUniverse 2007) започва така: „Живяхме години наред с теб, гласа ти и музиката ти. Ти беше музиката, ти беше светлината, ти беше гласа на Америка. (1983 – Роналд Рейгън, цитиращ двама български емигранти).“ Двама от стоте милиона слушатели на Уилис Коновър по цял свят.

За мен остава гордостта, че съм делял софийския джаз-ефир с него. 
Advertisements
Публикувано на джаз, дипломация, книга, концерт, политика, пътешествия, радио и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s