Пиер Селис във вечността на бялата бира

За някои бирата може да е ежедневно и безинтересно питие. Където всичко вече е установено и изборът е въпрос единствено на навик. Нещо като радиото в колата да ти е застопорено на 1-2 станции с музиката на младостта ти, от която, убеден си, по-хубава няма. Затова ми е трудно да оприлича приноса на Пиер Селис с този на някой конкретен музикант. Предпочитам да ви оставя в компанията на второто Дуенде duende0416 след връщането ми от Андалусия. Може би, защото вътре отново е Енрике Моренте. А и защото донякъде и двамата дават нов живот на местната традиция, превръщайки я в световна тръпка. И двамата не спират да експериментират – Моренте със симфоничен оркестър, с български женски хор и с много рок, претворяващ на испански Ленърд Коен, пеещ… Лорка. Нещо подобно ще откриете и в търсенията на Селис. И не на последно място – дъщерите и на двамата остават верни на идеите на бащите си, поемайки свой собствен артистичен път. Както светът на фламенкото не е същия след Енрике Моренте, така и светът на бялата бира е различен благодарение на Пиер Селис.

Сигурно всички гиганти в растеж през средата на 60-те и 70-те са си представяли идеалното бъдеще за промишлената си продукция, когато малките независими пивовари един след друг се отказвали под натиска на конкуренцията.

Точно тогава един от тях нямал намерение да се даде лесно. В 1966 възстановява традиционната за Hoegaarden (правилното фламандско произношение е нещо като Ууарде’) бяла бира (wit на нидерландски) и къде от местен патриотизъм, но далеч повече заради неповторимия й свеж плодов вкус, скоро цялата провинция Фламандски Брабант започнала да я предпочита, особено в по-топлите месеци. За разлика от немските традиционни вайс/вайцен бири с малцувана пшеница, Селис добавял към ечемичения малц (55%) пшеничено зърно (45%). Към тайната на рецептата на успеха спадат и немислимите за немските пуристи добавки като кори от малки портокали от о-в Кюрасао, както и кардамон. Бирата е мътна, тъй като не се филтрира и може да се развива вторична ферментация.

На границата между двете хилядолетия имах щастието да попадна в запазената му стара пивоварна De Kluis, в чиято

Hoegaarden's garden

градина бяха насадени тези растения – съставки на бялата Hoegaarden, а от картата на света, с изненада разбрах, че кардамонът идвал от… България. Бирата вече се произвеждаше от тогавашната Интербрю (впоследствие ИнБев и АБ-ИнБев), един от крупните чужди инвеститори за времето си в българското пивоварство. В Hoegaarden ми разказаха, как концернът откупил срещу доста прилична сума правата върху рецептата и името от семейния пивовар, който с парите заминал за Щатите. Имах възможност да опитам четири от произвежданите тогава разновидности –

Julius, Fruit defendu, Grand cru

„обикновената” бяла и по-силните и отлежали „Юлий Цезар”, „Забранен плод” (с картината „Адам и Ева” на Рубенс на етикета, където ябълката е заменена с чаша бира) и „Гран крю”. Нищо чудно – в края на 70-то Селис вари бира за траписткия манастир Ахел и тези силни бири имат и своите абатски съответствия, които ще станат причина за пълното възстановяване на трапистката пивоварна през 1998. Пак по това време, в съседен Льовен Селис по сходна рецепта вари бяла бира и я кръщава на Св.Петър Peteersman (така се наричат още и льовенчани) – име, с което и досега същата се изнася за Англия. В Hoegaarden се научих да

Основни уроци

наливам рязко wit в типичните шестоъгълни чаши и с един замах с ножа да режа калпачето пяна. Излишно е да казвам, че оттогава Hoegaarden стана една от предпочитаните ми летни бири, особено в небогати на избор страни като Франция, където освен наливна, можех да й се радвам и в големи бутилки от 750 мл. Малко по-късно бирата се появи и в България, където и досега може да се дегустира в по-добрите бирарии.

Но какво става с Пиер Селис разбрах малко по-късно, откривайки в едно малко брюкселско магазинче бира с неговото име и етикет, че е произведена в Белгия по… американски лиценз. Оказва се, че в началото на 90-те отваря малка пивоварна в Остин, Тексас и постепенно качествата на бившата Hoegaarden, кръстена вече Celis White не оставят равнодушни и американците. Моментът е много особен – като реакция към униформизираните вкусове (по-точно изчезването на всякакъв вкус) на масовите американски бири, започват да се отварят множество малки пивоварни, в повечето случаи в пъбове, където се предлагат традиционни европейски ейлове. Именно в този момент биреният гуру М.Джексън издава в САЩ книгите си за европейските и белгийските традиционни бири и започва да изнася поредица от лекции, съпроводени с дегустации. Движението за бирена независимост и разнообразие набира сили, а един от безспорните му лидери е Пиер Селис. След няколко успешни сезона, отново неустоимо предложение – този път от американски бирен гигант. Селис продава бизнеса си, като сега носител на името му е мичиганска пивоварна, но заедно с дъщеря си остава верен на Тексас, където в градчето Бланко (бял на испански, като бяла бира и като испанските корени от 14 век на фамилията Селис) се варят с европейски съставки

От Hoegaarden до Celis

„брюкселските” бири на Селис.

Връщайки се в Белгия, Селис не спира с търсенията си. След посещение в Шампан, Селис започва да прави бира, която да остарява в изби, издълбани в пещери. Бирата се продава под името Grottenbier и имах късмета да я опитам при един от първите ми бирени поклоннически турове в Белгия. Години по-късно дойде модата на шампанизираните бири Malheur Brut и DeuS, за които говоря и в книгата си „Езикът на бирата”.

Без излишни спекулации, може да се твърди, че световният успех на белгийската бяла бира подпомага косвено и възраждането на интереса към немските вайс/вайцен бири до степен, че вече са част от растящата бирена култура на традиционни не-бирени нации като балканските – във Войводина има Weifert Bielo,  по Беломорието – Vergina Weiss, а у нас – Болярка Weiss.

Beer Language @ Jazz+ festival 2010 - Bolyarka Weiss

Пиер Селис си отиде от този свят на 9 април 2011. Със сигурност благодарение на него и бялата бира е обречена на вечност.

Advertisements
Публикувано на бира, джаз, концерт, музика, радио, фестивали, фламенко и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s