Другият, джазовият прочит

Финалът на януарската тема на Слънчев джаз+ е в последната събота на месеца, на същото място – Радио София 94,5 (100 ако сте на Боровец;) от 19:03 и в интернет в реално време или тук когато ви е удобно. Докато четете това, слушайте разговора ни с Иван Янков, условно минал под темата „Шекспир-джаз провокация?“j+0122

Няма начин да не обърнете внимание на последната част, когато слушаме стихове, писани в затвора от един от десетте български дисиденти. Ден след записа на разговора ни с Иван Янков, бях поканен от приятеля си Румен Янев на премиерата на книгата му за „Атлас“, която се оказа неочаквано недобра комбинация с писанията на организатора и предполагам спонсор на събитието, до когото ме снимаха в компанията на други музикални журналисти. Учудих се, когато един от „сините бардове“ – Стоян Михалев изпя песен по негови стихове, писани в Софийския затвор преди 10.11. На другия ден „Поразяващата уста“ Владо ми изясни, че става дума за осъден за икономически престъпления сподвижник на тогавашните „богоизбрани“. Nomina sunt odiosa и затова предпочитам само да кажа, че присъствието ми в „мероприятието“ и в тази „групова снимка“ е от незнание, за разлика от присъствието в предаването ми на Иван Янков и музиката му, вдъхновена от стихове с истинска гражданска и човешка позиция. Защото както подчертаваме неведнъж, джазът е най-свободната форма, в която освен сонетите на Шекспир могат да бъдат облечени и други, не само чисто литературни форми.

Една от тях са сборниците с президентски речи, които не са само патент на „другарите“ Брежнев и Живков. Дори и литературните напъни на първия не са намирали джаз-отзвук, да не говорим в току-що публикуваните „президентски“ „исторически“ „творения“. Ще прощавате за оксиморона, достоен само за абревиатурата КНДР, където плеоназмът „народна (бълг.) демократична (стгр.) република (лат.) върви редом с Корейска (всъщност – полу или само северна такава). Но идеята ми бе, че в представянето на този „труд“ бе изтъкнато не друго, а че авторът на речите в сирищнишката си битност е сложил в джобчето на ловджийското си елече Джон Ф.Кенеди, тъй като нашенчето с перчемчето само си ги е било писало, за разлика от любимеца на Америка. Нямам коментар, но илюстрацията в трите последни издания на „Слънчев джаз+“ с албума на Оливър Нелсън „Musical Tribute To JFK: The Kennedy DreamМечтата на Кенедие достатъчна – последната част е в събота, 29.1. Пак тогава ни очаква среща и с други, неочаквани джазово-литературни откровения. Например с английския хумор на Уудхаус и любимецът ни Джийвс, жив в наши дни в едноименната композиция на Паоло Конте от последния му албум от октомври 2010 „Нелсън“. С мита за Психея, дал заглавие на предпоследния опус на същия италиански джаз-бард. С извечните африкански разказвачи на приказки – гриотите и съвременните им превъплъщения Лионел Луек и Аблайе Сисоко. С три литературно(-музикални в два от трите случая) форми, интерпретирани от испански утвърдени и млади автори – кантика, хайку и cantautor. И за да е пътуването във времето и в разстоянията още по-завладяващо, англичаните от Портико квартет се отправят на „Пътешествие Кон-Тики“ по Тур Хейердал, а Винс Мендоса и Метропол Оркест отдават почит конкретно на Завинул и буквално на Р.Киплинг с тяхната версия на „Книга за джунглата“.

Така неусетно влизаме в „шаманския“ февруари, където духовете ще бъдат възкресени както от всепризнати майстори като Кийт Джарет

Кийт Джарет като саксофонист и не само

с едноименния му двоен албум от 1988 и Боби Макферин с „Целебна музика“, така и от уникални звуци от инуитски, монголски или маорски джаз. А в минутите преди „Слънчев джаз +“ ще се върнем към конкретното значение на излъчваното от 18:15 до 19 предаване „Дуенде“ (добър малък дух) с малки исторически отклонения – от „сибилските“ песнопения, обявени от ЮНЕСКО заедно с фламенкото за част от световното нематериално културно наследство (да не забравяме, че „сибилите“ в древността са били жрици-гадателки) до други „езически“ празненства, също успешно приспособени от християнството – в случая карнавала, при това с музики от най-мечтания, този в Рио. Пък нека композициите на Жобим са свирени от японци! Дуенде без граници. Както и Джаз+.

Advertisements
Публикувано на бразилска музика, джаз, кора, музика, политика, пътешествия, радио, религия, фламенко, шаман, юнеско световно наследство и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s