Кой изкриви тромпета на Дизи и други дух-овитости

Слушайте докато четете –

След Радио София, Хоризонт (това е подкастът: lfjhorisont) и Арт-ефир по програма „Христо Ботев” (мерси Силве и Ники), на 13.1. от 15 ч. и водещите и слушателите на Джаз ФМ ще се забавляват с историйките, духовитостите и „приятелските простотийки” на джазмените, засега – на тези от по-предишните поколения. Най-новите и родните да творят също подобен материал – Владо Гаджев със сигурност ще събере доста от българските музиканти, ние с Маргарита и Явор също имаме немалко случки и допълнения към темите на книжката. Сигурно от скромност, Явор е махнал предисловието ми, което също така би могло да е и послеслов, и където към главата за посвещенията добавям две парчета от последните ни фестивали, посветени на Джаз+/Дюкян Меломан – Bulgarian на Роберто Фонсека и Dukyan Meloman на Сумра. Много ми хареса в определението на дюкян на испански в едно от поредните предавания El Este (Radio 3 – RNE от 2.12.2010), направено от симпатичната му авторка и водеща Мая Василиевич. Сигурно атмосферата се е харесала и на Сумра – новото джаз-трио, на което му обръщат значително внимание вече и колегите от родината му. Свикнали сме никой да не е пророк в родината си – стига ни, че бяхме такива тук в 2006 и за Лас Мигас – сега също в светлината на прожектора.

Като продължение на януарската тема „Другият прочит на джаза” (в „Слънчев джаз+“ j+010111) и съответната в предхождащото го с 45 минути на същата честота „Дуенде“duende010111 замислям едно почти шаманско пътуване във времето за февруари. Най-малкото го дължа на всички любопитни да разберат какво именно е дуенде (освен малко духче). Защото както поети и писатели са вдъхновявали фламенкоси и джазмени (и обратното, в някои случаи джазмени са се пробвали на други клавиатури), така в зората на импровизираната музика, когато не е имало нотации, те са били често едно и също лице, като в повечето случаи дори са и приготвяли съответната напитка за духа (спир-и-т).

9000 години в бутилка

Археологическите находки от древни китайски погребения доказват това единство (още тук).

Photograph courtesy of Juzhong Zhang and Zhiqing Zhang

Скелетът на шамана е съпровождан от флейта от едната си страна, а делва с течни остатъци от ферментирала напитка стои на нивото на главата му. Така че, смесвайте смело жанровете. Другото идва с времето. За англоговорящите, биропознавачите и гостите на този блог или фейсбука на книгата ми „Езикът на бирата” е и този линк към сериите на Discovery “Brew Masters”, където в продължение на серията за Bitches Brew ще откриете и най-древните тайни на бирата, благодарение на откритията на д-р МакГовърн, чиято книга Uncorking the past

Да отпушим миналото!

отпивам на малки глътки от Коледа насам (мерси, професоре!).

А Данчо Ефтимов като разбра за книжлето с джаз-духовитости ми изпрати свой разказ, публикуван доста отдавна, където ще откриете две от темите на „Кой изкриви тромпета на Дизи“. И за капак, оказа се, че току-що пишел рецензия за „Тромпет“ – роман, вдъхновен от още една от историите, преведени и издадени от Джаз+.  Така че, отпушването на миналото продължава. Ето и разказа, публикуван в края на 90-те в „Литературен форум“. Приятно четене и слушане!

Вятър

Йордан Ефтимов

Тази история започна в годината, когато Дизи Гилеспи се кандидатира за президент. На предизборните митинги се явяваше издул бузи и с оня прословут крив тромпет. Оня тромпет, който му изкривили на някакъв празник. Един идиот – всъщност, съвсем редовен прото-юпи – се напил като свиня, което в петък също е общоприет обичай, а и си е съвсем в реда на нещата на тържество като онова, на което присъсътвал, и в някакъв момент се изтърсил върху тромпета на Дизи. Моментът наистина е трудно да се определи, но при всички положения е бил след, а не преди порядъчното наквасване, макар че основанията за второто също не са малко. Та този човек просто ей-така си седнал върху тромпета на Дизи! Той явно не знаел, че това е тромпетът на Дизи, не знаел, че съдбата го тика да седне върху нещо толкова ръбесто. Сигурен съм. Не, той се излегнал на канапето без да подозира за евентуалните синини, които го причакват в бъдещето.

Дизи се появяваше навсякъде – под “навсякъде” естествено ще подразбираме главно гетата и негърските поселища – с тромпета и с тия дяволски издути бузи. Изглеждаше като ония ветрове, които рисуват по ъглите на старите карти. И нали си беше чернилка, не беше нужно да се сещаме на кой вятър се беше метнал – въглена на зефир, южняка.

Косата му беше къса, но не остра, за бога, не. Носеше очила с телени рамки и всички се впуснаха в живота с тия шантави боклуци на носа. Сякаш не бяхме вече в ерата на nylon-а, ше му еба майката и копеленцето!

Вече се размотаваше с оная шибана шапчица, шарена, с всички цветове на дъгата, нали знаете колко си падат по шареното и лъскавото черньовците. Кротки, кротки, ама видят ли нещо като златно, очите им лъсват. Облещват се, мама им. Това имам предвид, какво друго.

Неговата шапка беше на квадратчета. Явно беше чул отнякъде за абстрактното изкуство, но ключово в случая беше усещането за квадратни къдрици, което се получаваше, когато присвиеш очи и той е пред теб. Нямам понятие друг правил ли го е, но за мен Дизи беше събран като Буда. Затова винаги когато се срещнехме, аз първо присвивах очи – да видя къдриците, а после го и поздравявах. Той изобщо не ме забелязваше. Нямаше тоя навик да забелязва всички хора около себе си. Чак всички – това не. Нямаше непременно такава нагласа.

Издут, пълнокръвен, като дизел – и с онзи тромпет с вирната към слънцето фуния. Или към лампите в залата? Беше като един малък слон, честна дума. Харесваше ни, беше идол на всички. А по онова време това не беше никак лесно, като се има предвид студената война.

Но в онази година направо ни уби. Първо се включи в предизборнатга надпревара и почна да обикаля градове и села, че и паланки. Линдън Джонсън прави митинг в Чикаго, нашият човек – в “Масис” на Шеста улица. Линдън Джонсън – в Ел Ей, нашият – в гетото на Атина или някъде по Мисисипи. Как до Амазонка не отиде, не знам. Големият му удар обаче беше в Уошингтън. Там той направо закла Джонсън, както щеше да се види и по-късно.

След това предложи за шеф на ЦРУ да бъде назначен Майлс Дейвис, а за министър на отбраната – Макс Роуч. Съвсем както си му е редът. Барабанистът щеше да бие барабана. Макар че Макс да бие някого – това е толкова тъпо. Или хитро измислено. Едното от двете. Въпрос на превод, както обичаше да казва майка ми.

Да не говорим за Майлс. Беше много точен избор. Майлс толкова обичаше тия организации, че направо здраве му кажи. Той според мен дълго изобщо не подозираше, че има такова нещо като ЦРУ, докато един ден не му го набиха в тиквата с всичка сила. Мисля, че оттогава обичаше да казва, че знае какво да направи, ако стане шеф на Разузнавателното управление.

Беше избрал такава дива позиция, че подпомогна Джонсън да победи всички останали с петнайсе милиона гласа. Защото нашият Дизи се перчеше, че ще прецака на секундата националната лотария, ще удари балтията на войната във Виетнам и ще тури пепел на сегрегацията. Зловещ реформатор.

64-а, господинчовци! Ключова година за всички ни. Веднъж говорих за това с Майки и той ми каза: Който не е преживял всичко това, не би могъл да го повярва. Прав беше. В Европа се случва да ти натякват: 68-а, та 68-а! А тя е само римейк на 64-а. Европейско повторение на американския оригинал. И нищо повече. Евтиния.

64-а! В тази година се разведох за първи път. Нищо не е вечно. С всичко се свиква.

И докато Дизи дивееше в Щатите, мен вече ме бройкаше някакъв с прякор Димитър. Когато за малко разсекретиха най-баналните досиета, или парчета от досиета, или дори само парчета от парчета на досиета, се оказа, че Димитър бил докладвал за всичко. Всичко в дома на Парамуна, всичко у Цецо Марангозов в Мюнхен. А и каквото е чул вкъщи. Съмнява ме само Марангозът. В цялата работа той единствен беше по-умен и сигурно се е уговорил с този Димитър. Или пък го е подхлъзгал като гнила кестенова кора.

Аз обаче не знаех. Предполагах, но не знаех. По-точно знаех, но някак несигурно. Някой в мен знаеше, но това не бях точно аз.

Жена ми ме мисли за скапаняк, но ще има да взима. Не е виждала тя истински мухъл. Як мухъл, мухъл и половина! Аз си траех, просто си траех, нещо ме човъркаше. А аз бях цар на пасивната съпротива. Българския патент – не вдигаш въстания срещу турците, ами просто си скриваш овцете и не плащаш данъци. А тя прие, че съм нищо. Не съм се бил издигал. Защо не искаш да приемеш положението, човеко, вика ми. Косеше се, че не искам да ставам партиец. И понеже не съм бил достоен за нея, ме остави.

И все пак не ми скрои оня номер, който Албена скрои на мъжа си. В деня, в който онзи стана член на БКП, тя преспа с мен. Протест. Беше красавица и му беше вярна. До онзи ден. До онзи танц на мъжа й – кандидат на философските науки.

Така е.

Дори и да се бях чупил като Цецо, като Насо, като Ники Сарафов, нямаше да знам къде съм. Нали всеки е наясно какво стана с тях като се върнаха. Започнаха да пишат по вестниците, че не са избягали, а са пратени от службите. Че са ченгета. Кой можел да избяга току така. То било железация и мамата си ебало и пиле не можело да прехвръкне. Маскариха ги яко. И си ги пооклепаха.

После и друго. Върнаха се наште през 90-а и почнаха сами да публикуват къде ли не и главно в бившето Партиздат, сега “Христо Ботев”. Ама вие защо при комунягите, бе? Аа, те не са вече комуняги, капиталисти са. А и какво ни пука – ние не сме оттука!

Ей такива истории. Осраха се. Къде са избягали в крайна сметка? Все едно Боби Фишер да се върне и да играе с истаблишмънта 30 години след като е плюл на играта.

Защо трябваше да бягат? И защо аз трябваше да оставам? Оказа се все едно и това все едно не струва пет пари. С това все едно мога да платя на Харон или на Тошо Тошев. Само това.

Ще кажете: на този пейзаж те са едва ли не горди дървета. И в това също ще има истина. На този пейзаж. С тези варени бои.

Само за информация: книжката можете да си поръчате по интернет на meloman-bg.com или да си я вземете от самия Дюкян и приятелските книжарници като Нисим, Колибри, Сиела, Музикалната (срещу Народния театър), Писмена (НДК, вече до Зала 1), Книгопродавница (Дондуков-срещу Английската), в НАТФИЗ (до Битбургер), в НБУ, срещу Консерваторията (старата) и на пл.Славейков при Джудъса.

Advertisements
Публикувано на Discovery channel, бира, вино, джаз, книга, концерт, музика, пътешествия, радио, фестивали, шаман и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Кой изкриви тромпета на Дизи и други дух-овитости

  1. Pingback: Инфохолически джазообмен | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s